Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
При оценяването на творческите проекти във Национален фонд „Култура“ административната и техническата изрядност е имала по-голяма тежест от художествената им стойност.
Това показва одит на Сметната палата за управлението на публичните средства и дейността на фонда между 1 януари 2021 г. и 31 декември 2023 г.
Одиторите установяват липса на ясни правила за оценяване, условия за субективни решения, нарушения при организирането на конкурсите и незаконосъобразни разходи за служителите.
Докладът излиза няколко месеца след скандала около одобряването на стотици хиляди евро по Плана за възстановяване и устойчивост за музикални проекти на актьора Иво Аръков.
Проектите са одобрени в края на управлението на кабинета на Росен Желязков, когато министър на културата беше Мариан Бачев. Случаят стана публично известен през март, след встъпването в длъжност на служебното правителство на Андрей Гюров. Новият министър на културата Найден Тодоров разпореди проверка, а ръководителката на НФК София Щерева беше освободена.
Проектите на Аръков не са част от одита, който обхваща периода до края на 2023 г. Докладът обаче показва, че проблемите с оценяването и контрола във фонда са започнали години по-рано.
Административните критерии са носели повече точки
Според Сметната палата системите за оценяване не са давали достатъчна тежест на културното съдържание на проектите.
През 2021 г. критериите, свързани с културното съдържание, са носели по-малка част от оценката от критериите за други аспекти на проектите.
Така един проект е можел да събере достатъчно точки по останалите показатели дори при по-ниска оценка за художествените му качества.
През целия проверяван период фондът не е разполагал с приети и публикувани методики, които ясно да показват как експертните комисии формират оценките си. При част от конкурсите не е било документирано и дали са прилагани задължителни критерии като художествен и естетически потенциал и принос към българската култура.
Според одиторите при такава система няма достатъчно гаранции, че държавата подкрепя проектите, които отговарят на дългосрочната национална културна политика.
Над 63 млн. лева за творчески проекти
За трите одитирани години разходите на фонда са били общо 66,5 млн. лева.
През 2021 г. те са били 23,2 млн. лева, през 2022 г. – близо 34,5 млн. лева, а през 2023 г. – 8,8 млн. лева. По едно от бюджетните пера през 2022 г. са останали неусвоени близо 176 хил. лева.
За творчески проекти са изразходвани 63,1 млн. лева, или 95% от всички разходи на фонда. Проверени са 63 договора по девет конкурсни програми, при които са открити съществени несъответствия с нормативните изисквания.
Нарушения при конкурсите
Две програми през 2021 г. – „Любителско изкуство“ и „Музикални инициативи“, не са били включени в официално публикуваната програма на фонда.
За тях, както и за програмата „Цирково изкуство“, не са открити изрични решения на Управителния съвет за обявяването на конкурсите.
Протоколите от заседанията на съвета са били подписвани само от председателя и съставителя, но не и от останалите присъствали членове. Към част от тях са липсвали и обсъжданите материали, което затруднява проследяването на решенията.
През целия период не е била приета и изискваната от закона стратегия за дейността на фонда и структурата на неговата администрация.
Бельо и туристически обувки като работно облекло
Нарушения са установени и при разходите за персонал. През всяка от трите години са отчетени разходи над утвърдените суми по различни пера.
На служители са изплащани пари за работно облекло срещу фактури за бельо, боксери, клинове и туристически обувки. Сметната палата определя тези разходи като незаконосъобразни.
През 2023 г. фондът е купувал и карти за градския транспорт за хора, работещи по граждански договори, без това да е било предвидено в договорите им.
Проблеми са установени и при обществените поръчки. При всички проверени договори за външни услуги не е било определено длъжностно лице, което да следи изпълнението им. В резултат са плащани недоговорени дейности, а в един случай фондът не е предявил и събрал дължима неустойка от изпълнител.
Забавяне по Плана за възстановяване
Сметната палата отчита и значително забавяне при изпълнението на дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сред причините са ограниченият административен капацитет и честите смени в ръководството. За три години фондът е имал трима изпълнителни директори и шестима председатели на Управителния съвет – пост, който се заема от министъра на културата.
След края на одитирания период през 2024 г. са направени нормативни промени, които въвеждат по-подробни правила за конкурсите, оценяването на проектите и работата на фонда.
Мижав е интересът към турнето на Иво Аръков, финансирано с 255 000 евро
.jpg)
