Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
През изминалия уикенд прокремълски сепаратисти обявиха, че украински дронове са бомбардирали летище в Транснистрия - проруски регион в Молдова, който граничи с Украйна. Западни анализатори поставиха под въпрос достоверността на тези твърдения, но всичко това се случва само две седмици, след серия от експлозии в района. Макар и без данни за жертви, ситуацията напомня за риска войната да се пренесе отвъд сегашните си граници.
Експлозиите събудиха конфликт, който бе замразен от десетилетия. След разпадането на Съветския съюз Приднестровието - район в Източната част на страната, разбира се с мощната подкрепа на Москва, започна борба за отделянето си от Молдова. През 1992 военните действия приключиха, но регионът гледа на себе си като на самопровъзгласила се държава, макар това да не се признава от международната общност - включително дори от Русия.
След като никой не пое отговорност за взривовете отпреди няколко дни, местното управление ги формулира като "терористична атака от украински националисти". От Киев обвиниха Кремъл в инсцениране на ситуацията, за да се създаде претекст за намеса от страна на руските сили. Външният министър на Молдова отдаде нападенията на опит за нарушаване на сигурността на района, а Мая Санду, молдовският президент, каза че зад тях стоят местни организации.
Който и да е извършил атаките, най-вероятно те са предназначени повече за изпращане на послание, отколкото за нанасяне на някаква целенасочена щета, пише Vox, позовавайки се на експертни мнения. Ефектът е налице и отново се появяват опасения, че чрез Приднестровието Молдова може да бъде въвлечена в по-широк конфликт.
Има и други сигнали, че това може да се случи. На 22 април командирът на руския централен военен окръг, Рустам Минекаев, намекна че контрол над Южна Украйна може да послужи за мост към тази източна част на Молдова, където по негови думи е налице "потисничество срещу рускоезичното население". "Денацификацията" е на една крачка.
Американското разузнаване стигна до подобно заключение, анализирайки голямата цел на Москва. Аврил Хайнес, директорът на националното разузнаване, каза пред сенатска комисия във вторник, че има основания да се вярва, че Русия иска да създаде сухопътен мост, който да свързва Южна Украйна (включително ключовия пристанищен град Одеса) с Приднестровието, което да откъсне Киев от достъп до Черно море.
В същото време Украйна се опасява, че Приднестровието може да се използва от Кремъл като нова точка, от която да се изпращат атаки по посока на Одеса и района.
Молдова е малка и не богата държава, която не разполага с голяма военна мощ. Сега тя се намира изправена пред опасен момент - търси повече подкрепа от Европейския съюз и Запада, докато в същото време запазва неутралитет и се опитва да не провокира Москва. Приднестровието също има да решава нелека задача: дори и зависим от Кремъл, през последните години районът разви търговските си отношения и с ЕС - нещо, което ще изчезне, ако се присъедини към Русия.
За Путин целта винаги е била да използва Приднестровието, за да дестабилизира Молдова и региона. Дори да е част от плана за изграждане на някакъв вид сухоземен мост, придобиването му обаче не е било крайната мисия. Целта си е все така Украйна и боевете за контрола над южните ѝ и източни райони продължават.
"Единственото нещо, което спасява Приднестровието от завладяване е географията - фактът, че Украйна стои между нея и руснаците," казва Стюарт Кауфман, професор по политически науки и международни отношения в Делауеърския университет.
Какво представлява Приднестровието?
Регионът винаги е бил по-близък лингвистично и културно до Москва, отколкото до Кишинев. Съветският съюз индустриализира тази част на Източна Молдова и я превръща в икономически значима по време на съветската ера, като по този начин прави цяла Молдова зависима от района. След разпадането на Съюза, с помощта на мощна пропаганда от страна на Русия, Приднестровието избира независимостта си пред това да се присъедини към Молдова.
Сепаратисти в региона започват с руска подкрепа гражданска война, която взима около 1000 жертви, преди да бъде прекратена през 1992 - оттогава регионът има практическа независимост. В него за постоянно са позиционирани руски военни сили, включително т.нар. "операционна група" от 1500 бойци, които охраняват голям склад за амуниции под контрола над Кремъл.
"Русия оказва политически натиск над Молдова, за да я държи в сферата на своето влияние и да не ѝ позволява да се присъедини към европейските структури като ЕС," казва Ангьешка Миарка, професор по политически науки в Силезийския университет в Катовице.
Официално страната е неутрална и потвърди, че ще остане такава, но ако промени мнението си, наличието на проруски войски на нейната територия ще направи членството ѝ в НАТО невъзможно.
Управляващите Приднестровието са проруски настроени, като в региона говорещите украински, молдовски или румънски са малцинства. Традиционно тази територия е зависима от Кремъл по редица линии - и енергийно, и дори пенсионно.
През последните години вследствие от търговския договор на Молдова с Европейския съюз настъпиха икономически промени в района. В момента близо 70% от износа на Приднестровието е насочен към ЕС. При този сценарий политическите симпатии на региона остават насочени към Москва, но икономическите интереси ги свързват по-пряко с Молдова и Европейския съюз. Това може би е единствената причина, която би възпряла местното правителство да работи против разрастването на конфликта.
Колко е вероятно войната в Украйна да се пренесе в Молдова?
Към момента властта в Приднестровието не е упрекнала руската инвазия, но не я е и подкрепила. Макар да няма очаквания да изостави връзките си с Кремъл, регионът не би отворил сам вратата за Москва, пише Vox.
Ако иска да се присъедини към Русия, районът ще трябва да се лиши от западните си контакти и да се обвърже с руската икономика, която понася тежки щети от европейските и американски санкции. Има и по-логично обяснение за запазването на неутралитета на Приднестровието:
"Би ли искал войната до дойде до дома ти? Не мисля," казва Тацяна Кулакевич, професор по глобални науки в университета в Южна Флорида.
Според нея засега местната власт ще запази статут на изчакване: "Подкрепяме Русия. Русия е наш съюзник. Русия, Русия... Но Русия първо трябва да стигне до нас."
Самата Москва първо ще трябва да създаде този "мост", за който поне един от генералите ѝ споменава. Към момента преобладаващото мнение на експертите е, че вероятността за нещо подобно е много ниска. Намесата на руските войски в Приднестровието също не изглежда на дневен ред, тъй като Русия няма граница с Молдова и няма как да ги захранва с ресурси.
Дори заплахите за пренасянето на войната на тази територия обаче също носят ползи на Кремъл. Тази опасност държи Украйна и Молдова под напрежени, защото Путин неведнъж е предприемал необясними ходове по време на война. Макар да е малко вероятен, рискът от ескалация в района остава реален.
