Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Най-големият риск при въвеждането на еврото може да се окажат чиновниците, ако започнат да рекетират лоялни търговци. Думите са на макроикономиста Георги Стоев, който в края на февруари започна безплатна разяснителна кампания, в която отделя от личното си време, за да отговаря на въпроси, свързани със страховете от въвеждането на единната валута в България.
Оказва се, че освен притесненията на потребителите от спекула, на повърхността изплува и друг потенциален риск, за който всъщност никой не говори. Става въпрос за опасенията на малкия бизнес от административен произвол при въвеждането на еврото.
"През тези 10-11 седмици разяснителна кампания получих много въпроси. И докато отговорът на потребителските опасения е в конкуренцията и контрола върху нелоялните практики, изплува още един казус, който е не по-малко сериозен - самите търговци се притесняват, че въвеждането на еврото може да се ползва за административен произвол и допълнителен тормоз върху малкия бизнес, който и сега разказва за опит със системни проверки и административен произвол", коментира за "Булевард България" макроикономистът. Даде като пример двойното обозначаване на цените, което ще бъде задължително за известен период от време за търговците.
"Това е изключително важна мярка. Аз самият смятам и настоявам големите вериги да въведат двойните етикети още сега, за да може хората да се успокоят, че цените няма да се "удвоят", както кампаниите по дезинформация се опитват да внушат. Въпросът е да не се окаже, че когато се въведе двойният етикет, ще дойде една комисия от контролни органи, която ще започне с въпроси - защо етикетът е розов, а не син, например, защо едната валута е със символ €, а другата със съкращение лв. и т.н.", дава пример Георги Стоев.
Затова според него е ключово да има контрол и да не се допускат нелоялни практики, но и да се намери механизъм това да не се превърне в инструмент за административен произвол над малкия бизнес.
"Защото предполагам, че ако това се случи, хората ще го отдадат на еврото, а не на чиновниците и корупцията. Трябва да ограничим риска бюрократите да срутят доверието в процеса по въвеждане на еврото", казва Стоев и допълва, че е важно "контролиращите също да бъдат контролирани."
Една от възможностите, които вижда, е създаване на т.нар. гореща линия, където предприемачите да могат да подават сигнали, ако станат обект на чиновнически тормоз. Макроикономистът - от разговорите си с представители на малкия бизнес - стига до извода, че и сега това е системен проблем, особено за малките фирми извън София.
"Това е системен проблем, извън евроизацията, но той създава риск за доверието за въвеждането на еврото. Малкият бизнес се страхува не от единната валута като такава, а от всичко, което държавата прави - от вдигането на разходи за осигуровки, липсата на предвидимост, административния произвол и т.н., но именно тя организира и процесите по въвеждане на еврото", каза още Стоев.
Според него, ако се компрометира процесът по въвеждане на еврото, "това отива в полза на всички, които използват всеки удобен случай за антизападна пропаганда, в полза на Москва.
"На тези хора им трябва много малко, за да гласуват за "Величие", "Възраждане", Путин. Доверието е крехко - сега хем трябва да успокоим потребителите, но и малкия бизнес, защото големите ще се оправят, те имат правни отдели, знаят как да реагират. Но мисля, че една гореща линия за малките фирми, би била много полезна. За да знаят самите бюрократи, че ако злоупотребяват, има кой да ги контролира", казва Стоев и допълва, че може би е добре да се проучи и опитът на други държави в тази посока.
В България малките и средни предприятия са над 400 000.
"Не бива да забравяме, че извън големите корпорации с много служителите, останалите хора най-често са заети в подобни малки, често семейни бизнеси с по 5 до 15 служители и ако този бизнес е на прицел - там попада твърде голяма прослойка от обществото", обобщава икономистът.
"Когато започнах кампанията за еврото, очаквах да има две групи хората - такива, които са пропити от пропаганда, и други, които са убедени проевропейци и нямат съмнения за ползите от въвеждането на еврото. Оказа се, че групите наистина са две, но не точно каквито очаквах", казва Стоев. По думите му едната група е от хора, които четат, интересуват се, задават въпроси и намират отговорите, но те представляват "едва 10-15% от хората".
"Всички останали имат съмнения и най-вече са скептични към институциите и не вярват на правителството, на държавата и действията на администрацията, затова са тревожни какво предстои. А рекламата по радиото, която е част от информационната кампания на властите в подкрепа на единната валута, им звучи, като "о, държавата пак ни готви капан", казва Стоев.
"Доверието към институциите е изтъняло до косъм и затова си мисля, че е важно да върнем самочувствието и усещането в предприемачите, че има какво да направят и нещо все пак зависи от тях. Възможността да подават сигнали за административен тормоз е стъпка в тази посока", обобщава икономистът.
България очаква през юни извънредната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за готовността да влезе в еврозоната. Ако докладът е положителен, еврото ще стане официалната валута в България от 1 януари 2026 година.
