Когато през 2004 година Азис изпява „Ледена кралица“, наметнат с бяла перушина връз прилепнало боди, Корнелия Нинова все още никога не е изричала думите „джендър идеология“. Нито ги е чувала. Към онзи момент такова словосъчетание не съществува.
Година по-рано, 2003-та, е световната премиера на един от класическите филми на италианския режисьор Бернардо Бертолучи - „Мечтатели“, в който американски студент в Париж, през размирната 1968 година, заживява в апартамента на брат и сестра французи. Те са негови връстници, за които по-късно разбира, че имат отношения на ръба на кръвосмешението.
Една от култовите сцени показва как Ева Грийн, чисто гола, почти медитативно се маже с менструална кръв, полегнала във вана пред двамата си съквартиранти, докато навън Париж гори.
Целият този еротичен авангард и свобода на изразяване и творчество – за да стигнем до момента, в който 20 години и безброй сватби и кръщенета по-късно, където всички слушат Азис, макар и никой да не е чувал за Бертолучи, българският интернет потребител, ни лук ял, ни лук мирисал, е дълбоко скандализиран от „неолибералната диктатура“ и „политкоректната пропаганда“, които се леят от екраните в милиони домакинства по света по време на 4-часовия внушителен спектакъл по откриването на летните Олимпийски игри във френската столица.
В шоуто има и намигване към филма на Бертолучи, но както вече попитах – кой го знае тоя?
Всъщност културните препратки са постоянни в хода на разгръщане на историята, която французите ни разказват, докато олимпийският огън пътува през града. Но всеки зрител успява да прихване точно толкова от нея, колкото собствените му познания и възприятия за света, живота и изкуството позволяват. Нито повече, нито по-малко.
Както се пее в една стара песен на „Ъпсурт“ от времето, в което поп-фолк феновете не взимаха наркотици по дискотеките – „когато пееш със блондинка, много ясно, че ще ти викат „комерсиал“, но истината винаги остава ъндърграунд“.
В този смисъл – всички гледаме едно и също, но всеки вижда нещо различно.
Едни виждат епохата на Краля Слънце, Френската революция, доброто европейско кино, „Клетниците“, гало-римски светилища и богини, Едит Пиаф, Луи Вюитон.
Други забелязват това, че камбаните на „Парижката Света Богородица“ прозвъняват за първи път след опустошителния пожар през 2019 година.
Прави им впечатление също, че отново за първи път в историята на церемонията действието се развива извън стадион, в естествена градска среда. Както и това, че Селин Дион се връща на сцена, след като сподели със света за болестта, която отнема гласа ѝ. Или пък отбелязват препратката към първия полет с балон в историята, който се случва в Париж през 1783 година.
Някои зрители са впечатлени от това, че в медалите за олимпийците има частици от Айфеловата кула. Други нямат търпение да видят как Снуп Дог бяга с огъня из парижките улици. Атлетичната и артистична хореографска симбиоза между класически балет, съвременен танц и паркур в градска среда грабва сърцата на милиони хора по света. Вероятно немалко зрители обръщат специално внимание и на простия факт, че не спира да вали.
Други са погъделичкани от неловкия гаф, с който отборът на Южна Корея е обявен като отбор на Северна Корея.
Меломани от целия свят се вълнуват, както от изпълнението на националния химн на Франция от оперната певица Axelle Saint-Cirel на покрива на Grand Palais, така и от участието на Лейди Гага в самото начало на церемонията. Както от внушително включване на френската метъл група Gojira от прозорците на Консиержери, така и от електропоп партито с популярни от нощния живот на Париж драг кралици по Сена.
У нас обаче най-много сме впечатлени от това, че на откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 година има „гейове“. Уау! „Джендери“.
Джендери ни вадят очите. За нас акцент са „нехетеросексуалните хора“, както беше написал един от коментиращите под пост по темата в българския Фейсбук. Това е нашият акцент. За 4 часа епос - толкоз.
Не е нужно да си мастит психолог, за да знаеш от обща култура какво значи „проекция“ по Зигмунд Фройд, според когото хората имаме навика да приписваме чертите, които не одобряваме в себе си, на другите. Или за да ги приемем по-леко, ако са осъзнати, или за да ги изтласкаме някъде в дъното на несъзнаваното.
В този ред на мисли Радо от Радомир, или нека бъде Иван от долен "Лозенец", за да не бъдем жълтопаветни, умни и красиви изроди, не харесва драг кралици, въпреки че живее с „поддържана жена“, което понятие според българските стандарти е своеобразен еквивалент на драг кралица, поне по външни белези.
Иван също така се чуди как ще обясни на децата си това, което дават по телевизията, вероятно защото той не е свикнал да говори честно с тях. Иначе може много лесно и просто да им обясни, че по света има различни хора, а Олимпийските игри събират различните.
Него обаче го е страх най-много от всичко на света синът му да не стане гей. А то гей се става, като видиш гей по телевизора. Всички знаем това.
Не го е страх, че синът му има риск да стане насилник. Не го е страх, че един ден може да кара на амфети, с превишена скорост и без книжка по околовръстното на "Люлин". Нито го е страх, че може да излезе някой расист или сексист в тоя живот. Последното даже са хубави неща. Страх го е, най-много от всичко в тоя живот, синът му да не стане гей. Какъвто той самият не е, защото има деца. А който има деца и жена, не е гей. Нали така? Кажете, де? Нали?
Нали ще пазим България от неолибералната политкоректна тирания на прогнилия запад? А?
Е, аз имам добри новини за нашия герой и за цялата нация. Да, ние вече и завинаги я пазим.
Скъпи съселяни, успокойте се. Българското общество е безкрайно далеч от подобна заплаха. В България преходът към либералната демокрация, особено в частта, която засяга човешките права и свободи, предвид че ние работеща съдебна система нямаме, е дълбоко компрометиран.
Проблемите и лъжите, които ни грозят, са съвсем далеч от тези, които като колектив, изглежда, сме ужасени, че грозят неоспоримо позалязващия първи свят, към който уж принадлежим. Но към който се доближаваме все повече по-скоро заради неговия упадък, отколкото заради нашия подем.
И това доближаване не е в частта с драг шоу ревютата. Уви. Макар и Азис да беше първи. Или поне така звучи патриотично
Така че, скъпи сънародници, не приемайте твърде сериозно опасността населението на град Трън да направи неокомунистическа революция и да превземе Западна България, с все столицата, със знамена в цветовете на дъгата. Няма да има Райни Княгини на новия ред, уверявам ви. Мъжете им ще са ги изпопребили и турили в стария, традиционен такъв, за нула време. Или направо в куфари.
Нека се успокоим малко. Улиците ни са пълни с тийнейджъри с бръснати глави и черни анцузи. Светло бъдеще ни чака.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: