Очакват ли се нови акцизи на европейско ниво? Предстои ли ревизия на Тютюневата директива? Ще има ли промени в акцизния календар в България? Търсим отговори на тези въпроси от Вержиния Джевелекова – мениджър „Корпоративни въпроси“ във Филип Морис България. Над три десетилетия тя е част от развитието на тютюневия сектор и неговата трансформация, познава както традициите, така и промените, през които преминава индустрията и активно участва в изграждането на моста към нейното бъдеще.
Акцизите от Брюксел
Измина точно една година от предложението на Европейската комисия за нова акцизна рамка, която да обхване целия спектър от тютюневи и никотинови изделия.
Преговорите между държавите членки доведоха до варианти на новата директива за акцизите, които изглеждат почти приемливи за страните от ЕС. Те запазват основната концепция, принципи и нови механизми, представени от Комисията, но същевременно страните дадоха да се разбере, че предложените първоначално ставки са нереалистично високи и трудно постижими, без да се отчетат националните особености и да се отпуснат по-дълги преходни периоди.
„Макар че акцизната директива е част от фискалната политика, по която решенията се взимат от Съвета и при която държавите членки имат известен суверенитет, Европараламентът на свой ред опита безуспешно да приеме доклад – също с по-балансирани параметри от първото предложение на Комисията. Но по-важното е, че евродепутатите не само не успяха да приемат свой доклад, но и с огромно мнозинство отхвърлиха варианта на Комисията. С това представителите на гражданите на ЕС дадоха ясен сигнал на Брюксел, че има нужда от още по-балансиран текст и по-малък натиск върху потребителите и бизнеса“, казва Вержиния Джевелекова.
Преговорите в Съвета ще продължат, като, ако Комисията цели новата акцизна рамка да бъде успешно приета и да започне да се прилага както е предвидено от 2028 г., паралелно с още по-трудните преговори по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г., още през есента може да се очаква 27-те държави да си стиснат ръцете по новата акцизна директива с разпоредби, приемливи за всяка една от тях.
Засега няколко принципа изглеждат ясни и приемливи за държавите.
- Всички традиционни и нови изделия ще бъдат обхванати в новата акцизна рамка, в която както Европейската комисия, така и Европейският парламент и държавите-членки потвърждават принципа „по-нисък риск, по-нисък акциз“.
- Предвижда се минималните ставки за отделните продукти да нарастват успоредно и стъпаловидно през следващите години.
- За всяка държава ставките могат да бъдат адаптирани спрямо данните на Евростат за индекса на покупателната способност, но също така ще подлежат и на инфлационна индексация.
Макар около окончателния вид на европейската акцизна рамка все още да има неизвестни, ясно е, че предстои модернизация и адаптация на досегашните правила.
Българският акцизен календар - изпреварващо ускорение
Според Вержиния Джевелекова, на фона на отчетения по-висок общ бюджетен дефицит в страната и предстоящата нова европейска акцизна рамка, която предвижда сериозно увеличение на минималните ставки, предложението от новото правителство в България за по-ранно прилагане на всяка следваща стъпка от акцизния календар е очаквана мярка и в този смисъл предвидима за бизнеса. Проектът предвижда следващите три увеличения на акцизите за всички продукти, планирани досега за 2027, 2028 и 2029 г., да бъдат прилагани през осем, вместо през дванадесет месеца.
„Вярваме, че всички участници във веригата на доставка - от компаниите, през дистрибутори и търговци, а така също и потребителите, разбират ситуацията и ще могат да се адаптират. Уверени сме, че правоохранителните органи ще запазят страната ни с най-ниския незаконен пазар в ЕС, така че да не се допусне навлизане на нерламентирани продукти и да се осигурят предвидените приходи в бюджета. Когато има диалог между бизнеса и държавата за всяка една, дори и малка промяна в регулаторната и фискалната среда, винаги може да се намери баланс и да се поддържа стабилността на нашия толкова чувствителен сектор”, категорична е Вержиния Джевелекова.
Очаква ли се нова тютюнева директива и какъв е проблемът, който се опитва да реши Брюксел с нови регулации?
Наред с дебата за акцизите предстои и по-широк разговор за бъдещата продуктова регулация на тютюневите и никотиновите изделия. Според Вержиния Джевелекова част от основните предизвикателства са свързани не толкова с липсата на регулации, колкото с тяхното ефективно прилагане и с начина, по който се комуникират различията между отделните продукти, най-вече що се отнася до новите изделия. По думите ѝ, когато проблемът е комуникационен, а не регулаторен, трудно би могъл да бъде решен единствено чрез нови регулаторни инструменти.
“Важно е да се каже, че в приключилото наскоро първо обществено допитване по бъдещата рамка за контрол на тютюна, бе отчетен безпрецедентен мащаб – масово участие от Европа и от света. Ако обичайният брой участия в обществени допитвания на Комисията по различни регулаторни инициативи е между няколко стотин до няколко хиляди, този път мненията са 82 000. В публикуван на 1 юли независим анализ на глобална мрежа от НПО-та и мозъчни тръстове се посочва, че повече от 90% от мненията са критични. Тълкувам тази критичност не само срещу прекомерните рестрикции в нашия сектор, но и като принципно послание, че гражданите на Европа не желаят повече рестрикции и регулации. Посланието от десетки хиляди граждани, учени, обществени групи, бизнес организации и т.н., срещу повече регулации в тютюневия сектор не е срещу общественото здраве, а е в подкрепа на нормалността и реалността, което Брюксел не бива да игнорира.”
Основният въпрос пред европейските политици не е само какви мерки са ефективни срещу цигарите и тютюнопушенето, а как да бъдат регулирани новите бездимни тютюневи и никотинови алтернативи на цигарите. От критиците на новите алтернативи често чуваме твърденията: „ Но бездимните изделия не са безвредни“ или „И бездимните изделия са вредни“.
Според Вержиния Джевелекова комуникационният проблем в тези иначе „верни“ послания има следните последици. От една страна, те създават погрешното внушение, че представителите на тютюневата индустрия твърдят обратното, въпреки че производителите на алтернативни продукти и научната общност посочват точно същото - че тези изделия не са без риск. От друга страна, липсата на съпоставка с пушенето на цигари лишава аудиторията от ключов контекст на сравнението. А когато се подчертава единствено наличието на вреда, без да се уточнява спрямо какво се прави сравнението, може да се създаде заблуждението, че всички тютюневи и никотинови продукти са еднакво вредни.
Независимо дали този комуникационен ефект е търсен или не от противниците на новите бездимни изделия, това премълчаване на съществена информация за разликите в риска спрямо цигарите, създава объркване, изкривява обществения дебат и дава неточно впечатление сред хората, които пушат цигари, че преминаването към бездимни продукти няма значение за тяхното здраве. Резултатът е, че част от тях продължават да пушат цигари - избор, направен на база на премълчаване на съществена информация за съпоставката между цигари и новите негорими продукти.
„В дългосрочен план подобна манипулативна комуникация може да затрудни разбирането на различните нива на риск и, ако не бъде оспорвана с научни доказателства, постепенно може да се затвърди погрешното убеждение, че всички продукти са еднакво вредни. Това води до объркване сред потребителите, поляризира обществения дебат и може дори да намали доверието в институциите, когато хората все пак установят, че част от важния контекст е бил пропуснат. Не може да се твърди, че става дума за преднамерена заблуда.
По-коректно е да се потърсят възможните причини за този комуникационен подход. Едната е предпазливостта – щом всички тютюневи и никотинови продукти носят риск за здравето, а дългосрочните ефекти от употребата на новите продукти все още се изследват, към тях трябва да се подхожда по същия начин като към традиционните изделия, чиито ефекти са добре известни. Другата причина е историческото недоверие към тютюневата индустрия, породено от твърдения още през 90-те години относно рисковете при различните видове цигари, което обяснява и по-скептичния подход към посланията днес, свързани с възможността за намаляването на вредата от тютюнопушенето чрез негоримите алтернативи.“
Тук се очертава и основният комуникационен спор: получава ли обществото достатъчно достоверна и пълна информация за различията в риска между отделните продукти и основава ли се регулацията на доказателства и обективна оценка?
“Независимо от мотивите зад повтарянето на непълна информация, ефектът от тази комуникация е проблемен на практика. Трудно е да се докаже кой има полза от подобен антагонизъм в обществото, но е много лесно да се види кой губи – потребителите. Когато важен контекст за спектъра на риска се премълчава, вместо да се насърчава разбирането на различните нива на риск, се създава объркване, а обърканият потребител обикновено не променя поведението си – в случая, продължава да пуши цигари,” заключава Вержиния.
Ако опонентите на концепцията за намаляване на вредата от тютюнопушенето продължават още дълго време да настояват на своето - предпазливостта и скептицизма, те на практика защитават статуквото, смята още тя. В един все по-поляризиращ се политически свят едва ли е необходим още един радикализиран дебат — този път за бъдещето на тютюневата регулация. Общественото допитване показва необходимост от разговор, който да отчита реалността, да избягва прибързани решения, да се основава на спокойна и обективна оценка на доказателствата и да се отчитат различните гледни точки.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
