Лидерите на страните от ЕС не успяха да преодолеят блокадата на парите за възстановяване на Европа след Covid-19. Преди дни Полша и Унгария наложиха вето на финансовата рамка на ЕС заради обвързването на достъпа до фондовете с принципа на върховенството на закона.

Сега под въпрос стоят над 1,8 трилиона евро - общата сума на бюджета на съюза за следващите 7 години.

Германският канцлер Ангела Меркел обяви след края на онлайн-преговорите на 19 ноември, че има консенсус по разпределението на парите и размера на бюджета, но не и по механизма за върховенството на закона.

Както Полша, така и Унгария са сред най-големите нетни бенефициенти в ЕС. Полша е на първо място по положителната разлика между получени и внесени средства в общия бюджет. И двете страни обаче са в наказателна процедура заради нарушения на върховенството на закона. Обвързването на достъпа до еврофондове с този казус би създало риск пред бъдещите управления в Будапеща и Варшава.

В сряда полският премиер Матеуш Моравиецки атакува ЕС с поредна серия тежки обвинения:

"Върховенството на закона и нарушаването му се превърнаха в пропагандно оръжие на ЕС. Отхвърляме тази позиция, отхвърляме този подход. Знаем добре от времената на Полската работническа партия, от комунистическото време, как се използват тези пропагандни оръжия. Казваме твърдо "Да" на ЕС, но казваме твърдо "Не" на всевъзможните механизми, които ни наказват като деца и да третират Полша и други държави членки по неравностоен начин".

Приемането на механизма за върховенство на закона изисква само квалифицирано мнозинство, за да бъде одобрен на общоевропейско ниво. Но събирането на средствата за новата финансова рамка и за фонда за подпомагане на държавите след Covid-кризата изисква единодушна подкрепа.

Вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис призовава за бързо споразумение по всички елементи на бюджетната рамка, защото "хората и фирмите чакат".

Същата позиция защитава и комисарят по икономиката Паоло Джентилони, който призова всички правителствени ръководители "да покажат силно чувство за отговорност пред своите граждани и всички европейци".

€29 млрд. за България в ЕС: Какво поискахме, какво получихме

Politico обаче посочва, че няма никакви индикации за оттегляне на ветото на Полша и Унгария, а високопоставен източник на медията от администрацията на ЕС казва, че "все още се намираме в началото на кризата".

Най-големите браншови асоциации, представляващи работодателите и синдикатите на страните от ЕС, призоваха политическите представители да приемат постигнатото съгласие за размера на бюджета и фонда за възстановяване, защото имат спешна нужда от финансовата помощ.

"Не е време за политически игри", се казва в позицията им преди срещата на лидерите на ЕС.

Полските бизнес-асоциации също притискат своето правителство да спре да поставя в риск членството на страната в ЕС.

"ЕС може да се справи без Полша, но Полша не може да се справи без ЕС", предупреждават ръководителите на големите национални компании.

Подобно е и вътрешното напрежение, което се натрупва в Унгария. Опозиционните партии в страната публикуваха обща декларация, в която се казва, че "финансовата помощ на ЕС е предназначена за унгарския народ, а не за правителството на Виктор Орбан, което поставя собствения си интерес пред икономическия интерес на държавата".

Politico цитира данни от ново изследване на Kantar, което показва, че най-малко 70% от жителите на всички страни от ЕС са съгласни с обвързването на еврофондовете с върховенството на закона.

Само в Чехия този дял е малко по-нисък - 59%, но дори при тях мнозинството от хората смятат, че ЕС трябва да отдели повече средства за преодоляване на пандемичната криза.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Хърватският президент скочи в собствения си капан. Получи забрана да е премиер

Зоран Миланович отказа да напусне поста си, за да участва в кампанията

16:47 - 19.04.2024