Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Планът за възстановяване и устойчивост, по който България трябва да получи значително европейско финансиране за справяне с последиците от Covid-кризата, се намира във формат „чернова“. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
30-годишният докторант по икономика във Виенския университет каза в интервю за bTV, че е останал изненадан от предишните управляващи, които не са завършили плана според препоръките на Европейската комисия. Той добави, че ако документът бъде редактиран и подаден в срок, страната ни може да получи до 13% от общо заложените 12,6 млрд. лв. до края на годината.
„За съжаление, бях леко негативно изненадан, че планът не е готов за подаване. Има доста коментари, по които работим, получили сме ги като препоръки от службите на ЕК. Планът е на чернова. ЕК има идеи как да го подобрим, ние също. Има координация между новите членове на кабинета, за да използваме този важен ресурс“, каза Пеканов.
Граждани "редактираха" Плана за възстановяване в Google Drive
„Има много критики по Плана за възстановяване – най-вече по една ос, която е техническа. Има критики и по по-големи въпроси – за енергетиката, че нямаме достатъчно амбиция в зеления преход, за социалната сфера, както и в няколко други сфери“, добави вицепремиерът.
Той определи Плана за възстановяване като нов механизъм, който Европа никога не е имала. Заяви, че основният критерий България да получи европейско финансиране за справяне с кризата е да извърши определени реформи. „Няма реформи, няма пари – мисля, че това е добър подход“.
„Тези средства могат да стигнат до нас, но е важно ние да изпълним критериите. Планът има 12 компонента в 4 общи сфери – сред тях са Зелена България, Свързана България, Справедлива България. Трябва да направим реформи от бизнес средата до енергетиката, нова рамка за образованието и други. Има 36 заложени реформи“, обясни Пеканов.
На въпрос в кои от тях се наблюдава напредък, и в кои – изоставане, вицепремиерът не даде конкретен отговор. Той каза, че за него най-важни са науката и образованието, защото „това е бъдещето“.
„В плана има много проекти, но опитваме да ги надградим – например по темата цифровизация, дигитализация за образованието. В сферата на икономиката има няколко проекта – един от тях е за икономическа трансформация. Трябва да таргетираме фирмите, които имат най-голяма нужда от средства, и да сложим един инструмент, в който да не залагаме парите само като грантове, а да има и възможност за заеми“, обясни Пеканов.
Той не отговори дали има ясен срок кога планът трябва да бъде входиран в ЕК. „Надяваме се в нашия мандат да успеем да го подадем. Заварих едно голямо домашно. Зависи как ще балансираме и как ще го надградим най-бързо. Когато е одобрен, има възможност да получим 13% от средствата още тази година. Това са 13% от 12,6 млрд. лв., но не по всички сфери ще има средства“, каза Пеканов.
Това означава, че ако България подаде документа и той бъде одобрен, страната ни може да получи около 1,64 млн. лв. през 2021 г.
Пеканов каза, че туристическият сектор и здравеопазването имат много голяма нужда от средства от Европа и заяви, че в проекта може да бъде заложена спешна медицинска помощ по въздух – тема, която е обсъждана от години, но по нея няма развитие. България е единствената страна в ЕС без медицински хеликоптер и може да остане без такава машина чак до 2023 г., тъй като тогава е крайният срок за изпълнение на поръчката за една въздушна линейка, заложена от предишното правителство.
Планината взима жертви, а държавата чака: България може да остане без медицински хеликоптер до 2023
Пеканов заяви, че ако политическата криза не прерасне в икономическа, България няма да закъснее да влезе в Еврозоната.
„За мен е важно да върнем държавността, институциите да действат по-добре. От опит знам, че в другите страни в Европа са много по-добри“, каза той.
Пеканов беше част от стратегическия съвет към президента от март 2019 г. и го съветваше по икономически и финансови въпроси. Не отговори категорично дали ще остане в политиката, а каза, че първо ще завърши дисертацията си във Виена.
Новият служебен кабинет: Двамата от Харвард и петимата от "запаса"
