Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
2023 и 2024 г. поставиха температурни рекорди с катастрофални последици за планетата. За първи път глобалното затопляне надхвърли 1,5 градуса по Целзий за цяла година, а 2024 г. официално беше обявена за най-горещата в историята на човечеството. Светът видимо навлиза в опасна климатична зона по-бързо, отколкото се предполагаше. Ще продължат ли негативните рекорди и през 2025 г. ?
Климатолози вече правят предположения какво може очакваме от новата година.
Какво следва?:
2025 година ще е по-хладна в сравнение с предишните две, посочва пред немското издание Spiegel Адам Скайф - ръководител на отдела за дългосрочни прогнози в метеорологичната служба.
Това обаче само звучи упокояващо, защото според Кейф тя ще бъде третата най-гореща година в историята.
Високите температури през последните години се дължат отчасти на "Ел Ниньо" - топло течение, което обхвана тропическия Тих океан. Това естествено метеорологично явление, което се повтаря на всеки 3 до 7 години, нарушава циркулацията на въздуха в големи части на света и прави планетата по-гореща.
Според настоящите данни през 2025 г. няма да има повече "Ел Ниньо", което ще охлади малко Земята.
За сметка на това се завръща противоположното метерологично явление - "Ла Ниня". То носи по-ниски от средните температури на водата в екваториалната част на Тихия океан, както и съответни промени в горните слоеве на атмосферата. Всички тези промени оказват влияние както на глобалното затопляне, така и върху времето в целия свят.
Какво казват числата?
Метрологичната служба Met Office изчислява, че средната глобална температура през 2025 г. ще бъде с между 1,29°C и 1,53°C над прединдустриалните нива. Това ще бъде 12-та поредна година, в която температурите ще бъдат с повече от 1,0°C над прединдустриалните нива.
Дори и да е малко вероятно тази година да счупи световния топлинен рекорд, все още са възможни локални температурни превишения. Прогнозата за лекото захлаждане, носено от "Ла Ниня", не означава, че смъртоносните наводнения, големи пожари, горещини и суши ще си отидат. Пожарите в Лос Анджелис са доказателство за това.
Нивата на CO2 продължават да са проблем
Въпреки всички усилия за опазване на климата делът на парниковите емисии (въглероден диоксид CO2) продължава да се увеличава. През май 2024 г. той достигна 427 частици на милион (426,90 ppm). За сравнение: преди хората да започнат масово да изгарят изкопаеми горива, съдържанието на CO₂ в атмосферата е било около 280 ppm.
Актуалните данни показват, че съдържанието на въглероден диоксид никога не е било по-високо през последните 14 милиона години. През май 2025 г. тази стойност може за първи път да достигне границата от 430 ppm.
Колкото повече CO2 има във въздуха, толкова по-топло става на Земята.
- Въглеродният диоксид се образува при изгарянето на горива на въглеродна основа, като въглища, газ и нефт, които се използват за производство на електроенергия, промишлени процеси, отопление и транспорт.
- Когато се натрупва в атмосферата, той има изолиращ ефект, като пречи на топлината, която идва от слънцето, да бъде излъчена обратно в космоса.
Политическият контекст:
Светът е далеч от целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, за което световната общност се договори през декември 2015 г. Международно приетата цел за ограничаване на глобалното затопляне e ръстът на средната глобална температура да е до 1,5°C спрямо прединдустриалната епоха и това положение да се запази в следващите 20 или 30 години. Температурите през 2024 г. обаче преминаха над този праг.
Решенията на световните играчи по отношение на климата ще са от голямо значение в следващите години, но картината е несигурна:
- Съединените щати ще бъдат управлявани от президент, който отрича климатичните промени и се стреми към максимално увеличаване на добива на нефт и газ.
- В Германия, а също и в Канада и Австралия, където се добиват много въглища, нефт и газ, предстоят важни избори. Те ще оформят правителствата, които ще вземат политиките, включително в областта на екологията и климата.
- Европейският съюз продължава да изпълнява плановете си по "Зелената сделка", която има за цел да направи блока от държави неутрален по отношение на климата до 2050 г.. Това трябва да стане с помощта на цялостен енергиен преход, но не всички експерти са убедени, че това ще се случи в срок.
Какво да следим?
През февруари 2025 г. е крайният срок, в който държавите по Парижкото споразумение трябва да представят нови планове за борба с климатичните промени. Тези планове се актуализират на всеки пет години и очертават как 195-те държавите, подписали договора, възнамеряват да декарбонизират икономиките си и да защитят гражданите си от въздействието на промени в климата през следващите 10 години.
През ноември ще се проведе и най-голямото климатично събитие за годината: COP30. Годишната конференция на ООН за климата ще се проведе в Белем, Бразилия, и ще отбележи 10 години от подписването на Парижко споразумение. Именно поради този факт тазгодишната среща се смята за особено важна, тъй като ще се обсъждат планове за следващите години.
