Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руският посланик в ЕС Владимир Чижов отхвърли твърденията, че Москва ще атакува Украйна тази сряда, 16 февруари.
След като The New York Times и Politico цитираха източници от американското разузнаване, според които Кремъл обмисля нахлуване точно в сряда, Чижов заяви пред германската медия Die Welt, че атака на Русия няма да има и „в следващия месец“.
„Доколкото зависи от Русия, мога да ви уверя, че няма да има атака тази сряда. Няма да има ескалация нито в следващата седмица, нито в седмицата след нея, нито в идния месец“, каза той. „Войните в Европа рядко започват в сряда“, добави Чижов.
Посланикът на Москва в Брюксел направи подобни коментари през декември, припомня Deutsche Welle. Оттогава насам американски официални лица заявяват, че Кремъл планира инвазия в Украйна още преди края на Зимните олимпийски игри в Пекин, които завършват на 20 февруари.
Тази информация доведе и до неуместна шега на украинския президент Володимир Зеленски, който в обръщение към нацията заяви: „Казаха ни, че на 16 февруари ще бъде денят на атаката. Ще го направим Ден на обединението“. По-късно от кабинета му обявиха, че държавният глава е говорил с ирония в напрегнатия дипломатически момент.
Зеленски направи неуместна шега за руско нападение над Украйна на 16 февруари
Чижов осъди твърденията на САЩ за евентуално нападение: „Когато правиш предположения, особено много сериозни твърдения срещу Русия, също така носиш отговорност да представиш доказателства. В противен случай всичко е клевета. Къде са доказателствата?“.
Много фактори действително сочат към предстоящо нападение, включително преместването на американското посолство от Киев в западния град Лвов. Междувременно се появяват и знаци за потенциална деескалация – Русия изтегли дивизии от военните окръзи на юг и на запад, които са завършили мисиите си. НАТО обаче не вижда последното като знак за потушаване на напрежението.
Чижов се обърна към Запада да приеме „сериозно“ опасенията за сигурността на Русия. „Когато нашите партньори най-накрая чуят легитимните ни притеснения, процесът по деескалация няма да отнеме дълго време“, твърди посланикът на Русия в ЕС. „Всичко това ще бъде в интерес на европейците от Лисабон до Владивосток, но също и в интерес на други нации по света“.
Москва настоява НАТО да ограничи действията си на източния фланг и да не дава на Украйна членство в Алианса. Кремъл иска и връщане на конфигурацията на силите на НАТО, така както са били преди 1997 г. (когато България не беше част от Алианса).
Междувременно американският президент Джо Байдън каза, че заплахата от руско нападение срещу Украйна остава, но че дипломатическо решение на кризата все още е постижимо.
„Все още не сме потвърдили, че руските бойни единици се завръщат в базите си. Всъщност нашите анализи сочат, че тези части остават в заплашителни позиции. В този момент Русия има повече от 150 000 бойци, обкръжаващи Украйна откъм Беларус и по украинската граница. Възможността за нашествие остава“, каза той.
„Светът няма да забрави, че Русия е избрала да причини ненужна смърт и разрушение. Едно нахлуване в Украйна ще бъде рана, която Русия сама ще си нанесе“, заяви още Джо Байдън.
Министрите от НАТО се събират днес, за да разработят план, който може да доведе до установяване на четири многонационални бойни групи в Източна Европа. Данните за държавите предоставиха за Reuters четирима неназовани дипломати - според тях се обсъжда разполагане на сили в България, Румъния, Словакия и Унгария. Става въпрос за групи от до 1000 души всяка, като основното обсъждане е за България и Румъния, а "по възможност" може да се приложи същото и за другите две споменати страни.
Путин няма да признае сепаратистките зони в Донецк и Луганск за независими - засега
Масата на Путин е създадена от италиански дизайнер, а цената й днес е 100 000 евро
