Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ако иска да остане в играта, НАТО трябва да прави като Мадона - да се преизмисля, беше писал преди почти две десетилетия нидерландски колега в свой анализ за адаптацията на алианса. Кралицата на попа по принцип е известна с пълната липса на носталгия и непрестанното усилие да движи стила си напред, в крак с търсенето на времето.
На срещата на НАТО миналата седмица обаче изобщо нямаше място за големи стратегически промени.
Вместо за НАТО 3.0, в кулоарите се говореше как съюзниците да избегнат поредния обиден изблик на американския президент, как да предотвратят резки движения като това той да разпореди изтеглянето на американските войски и системи от Европа или да завземе Гренландия.
В този смисъл Тръмп не разочарова. Срещата започна с обвинения към европейците, че не са му помогнали в Иран, докато конфликтът се разгоря отново пред очите на всички и Ормузкият пролив беше отново блокиран. Тръмп поиска да контролира Гренландия и заплаши да прекъсне търговски връзки с Испания, която била “ужасен съюзник” заради позицията на премиера Санчез срещу войната на САЩ и Израел в Иран (но и заради едва 2-процентните разходи за отбрана в испанския бюджет).
На този фон амбицията на генералния секретар Марк Рюте разбираемо беше да удържи единството в НАТО и неговата мисия на базисно ниво, по-скоро във версия НАТО 1.0, изпълняващо функции около териториалната отбрана и политическата подкрепа за чл. 5.
Единствената промяна дойде от индустриалния форум по време на съмита, с многобройните подписани договори за производство и общо европейско закупуване на съвременни отбранителни системи, например разузнавателни и транспортни самолети.
Парадоксално, България, представлявана от бивш генерал от ВВС, не участва във форума и дори съобщи за отменянето на единствената голяма европейска инвестиция в българската отбранителна индустрия, тази на Райнметал.
Две страни бяха обаче истинските печеливши от съмита в Анкара.
Най-вече това беше Украйна, която с успехите си срещу Русия се е превърнала в търсен партньор, включително и за Тръмп. При срещата си със Зеленски той говори с уважение за украинското упорство, обеща да помогне за започване на преговори и разреши на Киев да използва лиценз за производство на ракети Пейтриът - единственото ефективно средство за противодействие срещу руските балистични ракети, които убиват десетки хора в украинските градове всяка нощ. Запасите от такива ракети рязко намаляха по време на войната в Иран, когато САЩ, Израел и страните от Залива изстрелваха по две или повече за всяка иранска балистична ракета, а понякога са ги използвали дори срещу дронове.
Смяната на американската позиция по Украйна пролича в петък и в Конгреса на САЩ. Група сенатори от двете партии се обединиха около закон за санкции срещу Русия и онези страни, които купуват руски нефт и газ. Двама сенатори - Греъм и Блументал, се опитваха повече от година да накарат Тръмп да подпише този закон.
С прехвърлянето на превеса на силите към Киев, Белият дом изглежда смята, че е настъпил моментът за натиск върху Москва. Междувременно медиите съобщиха за неочаквана смърт на сенатор Греъм, но това надали ще забави приемането на този толкова дълго подготвян акт.
Другият печеливш от срещата на НАТО беше нейният домакин - Турция. Президентът Ердоган най-накрая получи разрешение да купи изтребители Ф35 (които Гърция има, а Турция не), което преди беше невъзможно заради покупката на руските противовъздушни системи С-400. Договорката сега е Анкара да продаде С-400 на ОАЕ или Катар и по този начин да се освободи от американските санкции.
Въпреки нарасналия натиск срещу опозиция и медии вътре в Турция, Ердоган се завръща като важен съюзник на САЩ, регионална сила в Близкия изток и енергиен играч в Черно море (включително и с помощта на българското правителство). С отслабването на Русия, Турция има рядък шанс да разшири геополитическата си роля - и смята да го използва.
“Запитай се за какво правиш всичко това - за себе си? Или за тях?”, пее Мадона в последния си албум “Изповеди 2” - все пак носталгична препратка към един от големите ѝ успехи преди 21 години.
Това можеше да бъде мотото и на тазгодишния съмит на НАТО в Анкара, където много от съюзниците се питаха дали това е среща заради Тръмп или заради Алианса като общност.
Нищо чудно, че няма особен апетит за скорошна среща - вероятно следващата ще е едва през 2028 г.
Патриоти с проруски инстинкти, или може ли Бардела да е полезен за Радев
Той може да е ключът на Тръмп, за да постави Путин на масата за преговори
Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка
Европейците вече не вярват в САЩ. Българите - донякъде и в ЕС. Поуката е от Боб Дилън
Готови ли сме за следващата Специална военна операция?
Външнополитически дневници: Обиколката на Румен Радев в Европа и МАГА визитата в София
