Онлайн търговията в България продължава да расте и след пандемията, като все по-често се правят поръчки не само на големи продукти, но и на стоки от ежедневна необходимост. Това показват данните на сектора, представени от най-големия онлайн търговец eMAG, компaниите Mediapost Hitmail и DS Smith.
Делът на онлайн поръчките у нас се очаква да е 2,11% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2023 г., докато през 2022 г. той е бил 1,92% от БВП, показва последното изледването E-Shopper Barometer, по което в сектора сверяват часовника си
Средната стойност на поръчаните в България онлайн стоки на годишна база на човек през 2023 г. е 680 евро, докато през 2022 г. е била 555 евро;
Освен традиционните по-големи покупки, във виртуалната кошница на българите попадат стоки от ежедневна необходимост като кафе, различни напитки, продукти за лична грижа и красота.
Според проучване на Българската е-комерс асоциация 48% от европейците пазаруват редовно онлайн.
За по-голямата част от тях - 62% - водеща при избора им е цената. Също голяма част - 72% - предпочитат платформи, където физически лица продават на други физически лица. 44% избират доставка извън дома си.
Данните сочат още, че половината от компаниите в Европа не продават онлайн, защото не смятат, че продуктите им са подходящи или им липсва опит или капитал.
35% от търговците, които сега не са активни в интернет планират до 12 месеца да започнат собствен онлайн бизнес, а 20% смятат да продават и в чужбина.
България също е част от тази тенденция.
"Ние отиваме към развитие, към това да се разрастваме. Българските онлайн търговци от години показват доста сериозни умения и желание да се развиват и навън," казва Никола Илчев, основател на eCommerce Academy.
Освен традиционните пазари като Унгария и Румъния, много български търговци се обръщат и към Полша и Чехия.
Докато България гледа към Централна Европа, търговците от Централна Европа все повече виждат Балканите като към привлектален пазар.
"Генерално там е по-скъпо да се прави бизнес, докато в региона все още е доста достъпно." обяснява той.
В същото време пазарите в някои от съседните на България държави остават предизвикателство, защото не са част от Европейския съюз.
"За момента проблемът идва основно от нуждата стоките да бъдат обмитявани, да минат през различен тип осчетоводявания, но лично моите очаквания са, че в следващите години усилено ще се работи в тази посока и към това да бъдат облекчени. Вече има организации, които всъщност помагат за консолидиране на пратките от една държава, по-лесно обмитяване и преминаване на граница към страна, която не е членка на ЕС и след това различни куриерски компании дистрибутират стоките на тези пазари. Но това тепърва ще се развива във времето," казва Илчев.
Неговите наблюдения показват, че Румъния е лидерът в областта на електронната търговия в региона, не само защото населението на страната предполага и по-голям пазар
"Броят на населението не е от решаващо значение, защото ние сравняваме българския и румънския пазар, например, от години. И ако като население румънският пазар е около четири пъти по-голям от българския, като размер на онлайн продажбите, той е почти 9-10 пъти по голям от българския, " обяснява той.
Според Илчев това означава, че освен че потребителите са повече като брой, те пазаруват повече и имат по-добра дигитална култура.
Самите търговци в Румъния са по-отворени към навлизането на други пазари, за разлика, например, от Унгария, която е другият лидер в Източна Европа. Там пазарът също е много добре развит, но само в рамките на страната.
По данни на големи търговци, които продават от години в България, Румъния и Унгария, унгарските търговци по-трудно решават да развиват бизнес извън границите на страна.
"Говорейки с местни експерти, оставам с впечатлението, че това се дължи от една страна на несправянето с чужди езици, а от друга има и някакъв вид национализъм - хората просто искат да си правят бизнес в собствената си държава," казва Илчев.
Унгария тръгва на бунт срещу своя "цар". Ще падне ли короната на Виктор Орбан?
Различните пазари имат и различни характеристики, но по един навик на потребителите си приличат: това е да използват наложения платеж като средство за разплащане, особено на Балканите.
"Това според различни изследвания се дължи на липса на доверие от страна на потребителите спрямо местата, от които купуват. Понякога те не са сигурни за качеството и срока на доставката на съответните стоки. Никой не би искал да заплаща предварително за нещо, което не е сигурен нито кога, нито с какво качество ще получи," казва още Илчев.
В държави като Румъния, Унгария и Гърция средната стойност на една онлайн поръчка е почти двойно по-голяма от тази в България, което според Илчев се дължи както на това, че там хората са по-платежоспособни, така и на факта, че като цяло пазаруват повече в интернет.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
