Франсис Скар е възпитаник на университета в Кеймбридж, а от 4 години работи като журналист в британската обществена телевизия BBC.
Скар говори отлично руски език, живял е в Русия в продължение на няколко години, като разказва, че местните хора са го приели като свой равен - независимо от това, че пристига от чужда (вече вражеска) държава.
Един от домакините му дори се е превърнал в негов "втори баща" по време на престоя му в страната. Двамата опитват да поддържат контакт дори след избухването на войната в Украйна, но неизбежното споменаване на въпроса за военната агресия прави общуването им "много сложно".
Това, което Франсис Скар прави във всеки ден от последните четири месеца, е задача, която едва ли би била по силите на човек, желаещ да запази здравия си разум.
"Гледам руска пропаганда, за да не се налага да го правите вие", казва той в репортаж на руската секция на BBC.
Денят му започва с преглед на предаването "60 минути" с Олга Скабеева, чиято продължителност е увеличена до 2 часа и половина след руската военна инвазия. В "менюто" попадат още предаванията на Дмитрий Кисельов и Владимир Соловьов - двама от най-старите и отявлени рупори на режима на Владимир Путин.
Причината за интереса на BBC към предаванията, насочени за обработка на общественото мнение в Русия, е, че те са един от малкото отворени "прозорци" към начина на мислене и плановете в Кремъл.
"Когато пусна фрагменти от тези предавания в Twitter, хората от Англия, които никога не са се сблъсквали с руската телевизия, коментират, че студиата напомнят на британските телевизионни игри - гостите стоят в кръг, всеки си има място, цветовете са много ярки, камерите следят гостите и водещите от най-различни ракурси. Това е уникален жанр", коментира Скар.
Сред най-странните изказвания, които той засича в тези предавания, е опитът на един от събеседниците да защити пропагандния поток като "нормалната реалност".
Гостът на токшоуто "Время покажет" по "Первий канал" обяснява как погледал 10-15 минути от предаване по украинска медия, след което се "уплашил, защото усетил, че започва да изпада в зависимост". Той се самоопределя като "здрав човек", но признава, че едва не е възприел "противниковата" гледна точка, която описва ролята на Русия като агресор. "Един мой приятел ми каза, знаеш ли защо съм нормален? Защото гледам "Первий канал" през VPN, гледам твоите участия, чета руски канали в Telegram и затова съм нормален", обяснява прокремълския говорител.
Франсис Скар коментира, че редовно руските пропагандисти обвиняват Украйна за това, което самите те вършат.
Скар разказва, че личните му впечатления за хората в Русия са били положителни заради готовността им да го приемат в своя приятелски кръг - въпреки различията в културата и въпреки че "това, което беше важно за тях в живота, се отличаваше много".
Общуването му с приятелите му от Русия след войната обаче става все по-трудно, защото британецът чува как те преповтарят "едно към едно" твърденията, които той вече е чул при своя преглед на пропагандните държавни ТВ-канали.
Най-често повтаряните опорни точки са за това, че в Украйна има "нацита", "Русия търпеше 30 години и повече не може", както и че украинците "са си заслужили" катастрофалната война.
"Всичко това провокира много въпроси. На първо място - аз възприемах и вероятно продължавам да възприемам тези хора като много добри. Те ме приеха в средата си и приятелската си група. Сега си давам сметка, че тези хора вярват на абсолютно всичко, което им казват Скабеева, Соловьов и Кисельов", казва той.
"Всеки ден чувам как руските журналисти наричат украинците "боклуци" или "нечовеци" - това са думи, които никога не можеш да чуеш по британска телевизия", казва още Франсис Скар.
Най-сложният момент за него не е потъването в пропагандните послания - трудното е, когато той излезе от нея и се сблъска с реалността на войната.
"Често ме канят в радиото, за да превеждам от руски език. Наскоро един човек от Луганската област даде интервю - той оглавява организация, която оказва помощ на хора с увреждания. Самият той живееше в Северодонецк - град, който на практика беше унищожен. Когато превеждах неговото интервю, се сблъсках с разкази на истински хора, които изпитват на гърба си последствията от руската армия в Украйна. Докато гледам Скабеева или Соловьов, те говорят за всичко така, сякаш става дума за игра. Просто изброяват някакви военни обекти, за които се твърди, че са унищожени от руски ракети. Но никога не споменават, че на това място живеят истински хора, които страдат. Техните истории просто отсъстват от тези програми. Когато изведнъж попаднеш в реалността и разговаряш с човек, чийто живот е унищожен до такава степен, е много трудно", казва той.
Скар коментира, че докато гледа руската пропаганда, се опитва да се дистанцира - "ако възприемах всичко това на емоционално равнище, щеше да е просто непоносимо".
Журналистът казва, че обича Русия и се интересува силно от страната, но не би се върнал обратно в нея, докато една-единствена гледна точка владее целия обществен дневен ред, а всичко различно вече е забранено.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
