Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След 37 години начело на Vogue, Ана Уинтър се сбогува с поста си така, както винаги е управлявала списанието – с жест, който е едновременно елегантен, провокативен и безмилостно контролиран. Последната корица на изданието с Тимъти Шаламе, предизвика буря от реакции – предимно негативни.
Потребителите масово я определят като „евтин фотошоп“, като дори в профила на Ани Лейбовиц, автор на придружаващата фотосесия (и вечен визуален глас на Vogue), коментарите са опустошителни.
Корицата е колаж на Тимъти на фона на реално изображение, заснето от телескопа Hubble на NASA. Харесва ви или не, тази корица е историческа.
Тимъти стои някъде между реалното и фантастичното - представител на поколение, в което всеки е свободен да си гради собствени галактики.
Може да се открие и препратка и към миналото на самата Ана Уинтър. Тя започна своя път във Vogue с корица, която за времето си изглежда почти скандална.
През ноември 1988 г. на първата ѝ корица беше заснет израелският модел Микаела Берку, облечена с избелени дънки и кашмирен пуловер от Christian Lacroix с кръст от камъни. В онези години това изглежда много дръзко – Vogue сменя висшата мода с обикновен деним.
Мнозина тогава я нарекоха грешка, историята обаче я превърна в манифест.
И сега, 37 години по-късно, тя затваря този кръг. Първата и последната ѝ корица говорят на един и същи език: деним, младост, ирония, промяна. Само фонът е различен – вместо улицата на Ню Йорк, космосът.
Шаламе е символ на новия холивудски идеал – интелектуален, уязвим, модерен и непринуден. Отворена е не просто вратата към света на Тимъти Шаламе, a е създадена цяла космология около идеята за съвременната мъжественост.
„Вселената на Тимъти“ в декемврийския Vogue не е просто разказ за актьора. Тя е огледало на поколението, което пренаписва кодовете на сила, модата и интимността.
Авторът на програмната статия на броя Матий Кан и иконичната Ани Лейбовиц изграждат портрет на 29-годишния актьор, който може да послужи за дълбок психологически и моден анализ.
Актьор, който репетира живота си
Моментът, в който Vogue говори с Шаламе също не е случаен. Актьорът се намира в активна рекламна кампания на “Marty Supreme” — новият му филм, в който той е в главната роля и същевременно копродуцент. И който го представя на публиката в по-зряла светлина. Интервюто с Шаламе е проведено в танцово студио, в сърцето на Ню Йорк, където той репетира.
Виждаме го да се “движи” между контрола и спонтанността, точно както в “Marty Supreme” — проект, който представя слабо популярен спорт като тениса на маса в разказ за амбицията и себеутвърждаването. Официалната премиера на филма в САЩ е на 25 декември, но креативният екип вече направи серия от събития, за да промотира лентата. А звездата на “Marty Supreme”, който тайно е вземал уроци по тенис на маса, вече обиколи няколко подкаста и предавания, за да разказва за снимачния процес.
Във време, в което звездите вече не са недосегаеми, Шаламе отказва да играе ролята на дистанциран идол. Той присъства в социалните мрежи, говори директно с феновете, споделя провалите си.
Онези, които искат публиката да ги гледа, трябва да се научат как да задържат вниманието ѝ, споделя Тимъти пред Vogue и затова той решава да бъде… навсякъде. Актьорът признава, че не се притеснява да бъде комерсиален.
„Искам хората да гледат филмите ми. Какъв е смисълът да се преструваш, че не ти пука?“.
Vogue винаги е разказвал историите си чрез дрехи, а при Шаламе модата е знак на еманципация. За специалната фотосесия изданието е облича актьора в Hermès, Tom Ford, Celine и Prada.
Самият той разказва как всички от екипа му са били против да облече розов костюм след премиерата на “Call me by your name”, защото ще прилича на Ел Уудс от Legally Blonde. Той обаче не отстъпва.
Филмът, който му донесе световна слава с историята на красива лятна авантюра между двама мъже в Италия, го научава и да отстоява индивидуалността си и да не се подчинява на традиционния „мъжки код“.
Шаламе не „преиграва“ с темата за пола, той просто демонстрира, че естетиката няма пол.
Може би най-впечатляващият пласт в текста е представянето на Шаламе като обсебен от професията си артист. Човек, който влага време, пари и енергия, за да изгради не само филмите си, но и тяхната попкултурна орбита.
Финалният кадър в статията я издига на друго ниво — Шаламе, заснет от Лейбовиц в пустинята на Невада.
Актьорът небрежно се е подпрял върху мотор, облечен в кожено яке и джинси на Martine Rose. Всичко е като в класическия образ за мъжкия мото сексапил.
Е, почти всичко — Шаламе няма мускули, телосложението му е скромно, а чертите му са по детски красиви. Но и тук Лейбовиц не снима дрехи и обвивки, а настроения.
Шаламе не позира, а играе роля — някъде във вселената на Тимъти.
