Снимка: © Getty Images

Само за три седмици България направи пълен обрат между две крайности в стратегията си към еврото: от пълна увереност в готовността да влезе в т.нар. чакалня на еврозоната ERM II на 30 април 2020 г. до внезапно разколебаване на най-високо лидерско ниво в реалистичното изпълнение на този план. 

В края на януари парламентът направи няколко ключови стъпки по инициатива на ръководството на БНБ, които отвориха последната врата към ERM II.

Промяната в закона за БНБ и свързаното с нея решение на Народното събрание предпоставиха, че единственият изход от валутния борд ще бъде присъединяването на страната към еврозоната и въвеждането на еврото при действащия фиксиран курс от 1,95583 лв., независимо от хипотетичната възможност някоя от страните-членки на Механизма за обменните курсове да направи постъпки за оспорване на стойността на лева в рамките на +/- 15% от настоящото ниво. 

Тогава управителят на БНБ Димитър Радев обяви, че Европейската централна банка подкрепя "силно" решението на България и посочи, че това е показател за "степента на взаимодействие, която сме постигнали, и за процеса, който напредва съгласно предварителния план". Същата теза застъпи и зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис преди дни, който определи като "крайно невероятен" теоретичния сценарий за външни претенции към курса на лева и напомни, че каквото и да се случи, окончателното решение за еврото ще зависи само от българските власти. 

Независимо от тези сигнали - на 18 февруари премиерът Бойко Борисов обяви, че се чувства "длъжен да намали темпото" на плана, който правителството следва от 2018 г. насам, докато не се получи "абсолютен консенсус" за ползите от еврото. 

Какво се случи?  

- Твърде много "шум в системата" и смесване на факти с митове; 
- Твърде малко колективни познания за валутния и банковия съюз в Европа, не само сред публиката, но и сред "лидерите на обществено мнение", които имат достъп до националните медии;
- Твърде високо традиционно недоверие в способността на институциите да гарантират финансовата стабилност на България без "усмирителни ризи" (пр. валутния борд); 
- Твърде плахите усилия от страна на парламента и правителството да обяснят чистите икономически ползи от приемането на еврото, изправени срещу доста по-организираната (извънсистемна) опозиционна кампания. 

Данни на Евробарометър от 2019 г. показват, че 53% от българите смятат, че общата валута има положителен ефект върху ползващите я страни, но средното ниво на подкрепа за въвеждането му в страната е 48 на сто. Изследване на българската агенция "Тренд" по поръчка на ЕКИП (твърди противници на членството на България в еврозоната) от януари 2020 г. твърди, че 54% от запитаните искат да се проведе референдум за приемане на еврото, а 50 на сто не искат да се откажат от лева. 

Когато хората гласуват с портфейлите си обаче, ситуацията изглежда по-различно. 

Всяка криза през последните две десетилетия обикновено връща пресните спомени за хиперинфлацията от 1996-1997 г. и често води до увеличаване на спестяванията - но не в левове, а в чужда валута, преди всичко в евро. 

Това разминаване между декларирани нагласи и реалното икономическо поведение може да означава само едно: притесненията и резервите не са провокирани от съмнения в стабилността на еврото, а от съмнения в политическата стабилност. 

Резултатът от фалстарта през 2020 г. може да доведе до поредно отлагане на историческо решение, което се смяташе за общоприета, ясна, стратегическа цел още от подписването на договора за присъединяване на България в Европейския съюз. 

Задължително ли е да приемем еврото? 

ЕС не може и не желае да принуждава насила която и да е страна да влезе във валутния съюз. България обаче е дала отговор "Да" на общата валута с факта на кандидатстването си в ЕС.

"Икономическият и монетарен съюз с единна и стабилна валута" е един от основополагащите принципи на съюза - наред със защитата на свободата, демокрацията, човешките права и върховенството на закона, свободното и безопасно движение на гражданите на съюза, общата външна политика и др. 

Създаването на европейската валутна единица (ECU, предшественик на еврото) е сред базовите цели на Договора от Маастрихт от 1992 г. и се описва като предпоставка за все по-тясно сближаване на икономиките в общността. 

Постепенното въвеждане на европейската валута е последната фаза на икономическата интеграция в ЕС, след свободното движение на капиталите и координирането на монетарната политика на страните от ЕС.

За тази цел е създадена Европейската централна банка, която контролира монетарната политика на еврозоната и има изключително право да разрешава печатането на евробанкноти. 

Въвеждането на еврото предполага изпълнението на минимални условия за съответствие на националната икономика към страните от валутния съюз: 

- Ценова стабилност - средният годишен темп на инфлация да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави-членки на ЕС с най-добри резултати; 

- Бюджетна позиция  - бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП, а общият държавен дълг да не надвишава 60% от БВП; 

- Стабилност на обменния курс - оценява се, като се разглежда доколко курсът на националната валута се е задържал в диапазона на колебание, определен във валутния механизъм (ERM II), най-малко през последните две години, без обезценка спрямо еврото; 

- Дългосрочни лихвени проценти - дългосрочният лихвен процент в държавата не бива да надвишава с повече от 2 процентни пункта този в трите държави-членки с най-добри резултати през едногодишния период на наблюдение, предхождащ оценката за съвместимост. 

Отговаря ли България на условията? 

Последният двугодишен преглед на ЕЦБ за нивото на конвергенция показа, че България вече покрива всички числови икономически показатели, но националното законодателство трябваше да бъде променено, за да отговори на изискването за независимост на централната банка и за забрана за парично финансиране. 

България е последната страна с паричен режим от източния блок, която кандидатства за ERM II. Националните валути на Естония, Латвия и Литва са били прикачени към германската марка или щатския долар, преди да се заменят с еврото. Престоят на балтийските страни в чакалнята на еврозоната е между 5,5 и 10,5 г. Литва е последната страна, приела еврото през 2015 г. 

Допълнителното условие, което ЕК постави на България през 2018 г., беше да се осъществи едновременно присъединяване към ERM II и Механизма за тясно сътрудничество на банковия съюз.

Банковият съюз е група от общи правила за банков надзор и банково преструктуриране, която би трябвало да гарантира сигурност на цялата банкова система в ЕС и да направи така, че нежизнеспособни банки да не се спасяват с пари на данъкоплатците. Банковият съюз е задължителен за страните от еврозоната, като държавите извън валутния съюз могат да се присъединят към него.  

Подготовката на България за включване в банковия съюз беше причината за осъществяването на последната оценка на активите на шест български банки през лятото на 2019 г.  

През януари 2020 г. премиерът Бойко Борисов определи този процес като гаранция за стабилността на банковата система: 

"Ще дойде време да говорим защо се страхуват толкова от чакалнята на еврозоната. Защо ги е страх, че не може да се нарушават така лесно банковите закони и да фалират банки? Това са големите опасности за нашите противници.

"Това ни привързва към Европа на първа скорост, към "белите държави", към които нашите деца се стремят и искат да живеят". 

Критиците на условието за кандидатстването в банковия съюз преди влизането в еврозоната твърдят, че то е дискриминативно спрямо България, защото за кратък период ще даде повече правомощия на ЕЦБ в надзора на българската банкова система, отколкото на БНБ при вземането на решения по надзорни въпроси на ЕЦБ. 

Как управителят на БНБ Димитър Радев отговаря на тези аргументи:

"Това е процес, който се осъществява за първи път по този начин. Освен присъединяването на лева към валутния механизъм, той предвижда присъединяването на страната към един от най-новите и най-важни инструменти на еврозоната - а именно банковия съюз. Процесът е сложен от техническа гледна точка и изисква политическа санкция. Разбира се, че има рискове, но мисля, че те всички са преодолими. Това би бил сериозен пробив за България, тъй като това ще бъде първият случай, в който страната ще стане член на институции от ядрото на еврозоната". 

Изключенията от правилото: от Гърция до Швеция

Няколко разминавания с общите правила на валутния съюз карат мнозина да оспорват аргумента за "задължителността" на еврото. 

Великобритания напуска европейския механизъм на обменните курсове още в началото на 90-те след т.нар. Black Wednesday и получи право на изключение от валутния съюз, без да пречи на развитието му като член на ЕС. Лондон беше един от основните финансови центрове на ЕС, като беше "дом" на Европейския банков орган от 2011 до 2019 г.  

Дания е член на Европейската общност още от 1973 г., членува и в ERM II, а националната й банка участва при вземането на основни решения за развитието на еврозоната. Страната не въвежда еврото заради референдум от 2000 г., който гласува за запазването на кроната. 

Швеция, която членува в ЕС от 1995 г., отказва да се присъедини към ERM II, защото не иска да се обвързва с изискването за стабилен валутен курс. Швеция също проведе референдум преди седемнадесет години, в който мнозинството отхвърли еверото. 

Унгария и Полша не планират да кандидатстват в Механизма на обменните курсове и не изпълняват някои от основните условия за присъединяване - високо ниво на държавен дълг спрямо БВП и висок бюджетен дефицит. 

България се различава от всички изброени страни както по моментното състояние на икономиката си, така и в исторически план  - два фалита в рамките на 10 години след падането на тоталитарния режим, мораториум на плащанията по външния дълг, срив на банковата система, хиперинфлация до нива от 2000%, въвеждане на валутен борд. 

Вторият пласт от контрааргументи срещу еврото са примерите на Гърция и Италия - страни, които са одобрени за членство в еврозоната през 2002 г., въпреки че дълговете им надвишават 100% от БВП. 

Отново, Гърция и Италия не са сравними с българския случай нито по размер на икономиката (БВП на Италия за 2017 г. е почти 2 трилиона долара), нито по ниво на външна задлъжнялост (181,2% дълг спрямо БВП в Гърция при 22,3% в България). 

И в двата случая приемането им в еврозоната е дългосрочна политическа стратегия на ЕС спрямо държавите в южната периферия на континента.

Негативните ефекти от кризите в тези страни са причина за цяла серия от реформи в сравнително младия валутен съюз след 2012 г. Това е и причината еврозоната да гледа с предпазливост на разширяването на изток към бившите социалистически икономики. 

Какви са ползите от членството в еврозоната? 

На първо място - кредитният рейтинг на България би трябвало да се повиши както при влизането в ERM II, така и след окончателното приемане на еврото, при равни други условия. Подобреният кредитен рейтинг ще доведе до по-евтин достъп до финансиране, потенциално - до повече инвестиции в икономиката. 

В анализ на Института за пазарна икономика се посочва, че самата подготовка на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за вътрешни реформи: "Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 г. до 2007 г. беше най-доброто за растежа на България". 

Правилата за финансова дисциплина ще продължат да важат за България и след влизането в еврозоната, но страната вече ще има възможност да участва във вземането на всички решения за бъдещето на валутния съюз - така както участва с равни права в политическите институции на ЕС от 2007 г.  

Влизането в Европейския банков съюз след приемането на еврото ще осигури още по-високо ниво на надзор над банките и ще увеличи доверието в банковия сектор. Рискът от лоши практики, които са допускани през годините заради корупция на държавно ниво, ще бъде сериозно намален (ако не напълно ликвидиран). 

Пълноправното членство в еврозоната ще отвори и пълен достъп на България до механизмите за подкрепа на икономиката или банковия сектор при евентуални кризи. 

На по-базово ниво - всяка банка или компания, която прави бизнес с ЕС, ще усети директно ползите от приемането на еврото, доколкото разходите за транзакции ще се намалят. По оценки на ИПИ, намалението на таксите по банковите преводи към еврозоната ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година. Пряк позитивен ефект се очаква да има за туристическия сектор, в който над 60 на сто от чуждестранните туристи идват от страните-членки на ЕС. 

Критиките към еврозоната 

Няма система, която да е застрахована от кризи, а свързаността на националните икономики в световен мащаб умножава както позитивните ефекти, така и нестабилността. Това важи и за България, независимо дали е в или извън единния валутен съюз. 

В сравнение със САЩ, еврозоната се възстановяваше по-бавно от глобалната финансова криза през 2007-2008 г., въпреки че първоначално сривът дойде от американските пазари.

Дълговата криза в Европа започва през 2008 г. с колапса на банковата система в Исландия. Комбинация от множество негативни фактори води до сериозни затруднения за страни като Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания да покрият държавните си дългове без чужда помощ през 2009 г. Голямата рецесия в Европа предизвика значително съкращаване на публичните разходи и овладяване на нестабилността с финансови гаранции от европейските страни и с намесата на МВФ.  

Испания, Италия, Португалия и Гърция все още страдат от по-висока от средната за ЕС безработица, комбинирана с емиграцията на младо трудоспособно население между 2010-2014. 

Външните критици на еврозоната смятат, че едно от основанията за забавянето e свързано с невъзможността на правителствата в по-слабите икономики да управляват лихвените нива и да понижават курса на валутата си, за да увеличат конкурентоспособността на своя износ.

Еврото не е причина за дълговата криза, но изискванията за ценова и бюджетна стабилност се смятат за допринасящ фактор за по-тежката социална цена на възстановяването - мерките, които биха били полезни и приемливи за германската икономика, не са задължително полезни и приемливи за испанската икономика.

Вътрешната критика е, че реформите в банковия надзор, които бяха провокирани от дълговата криза в еврозоната, все още не са довършени докрай и допускат националните правителства да спасяват по-малките проблемни банки чрез схеми, в които средствата от данъкоплатците са по-високи от привлечените частни инвеститори (последните два случая са в Италия и Германия от края на 2019 г.). 

В началото на мандата си Еманюел Макрон призова ЕС да си вземе урок от Brexit и предложи радикални промени в еврозоната - включително създаване на общ бюджет за стабилизиране на страните, които страдат от краткосрочни проблеми, и за покриване на други дисбаланси. В доста ограничен вариант той трябва да започне да действа през 2021 г. 

България консумира всичко лошо и всичко добро на паричната политика на ЕЦБ, казва бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред БНР. Причината е, че българският лев и сега е свързан с курса на еврото през валутния борд, или по думите на Красимир Ангарски - левът е чекова книжка за евро. 

Разликата между България под валутен борд и всяка друга страна от единния валутен съюз е в това, че ръководителят на БНБ не участва в управляващия съвет на Европейската централна банка, а правителството не присъства на масата за преговори на т.нар. еврогрупа. 

Докато държавата не членува в еврозоната, тя няма възможност да гласува при вземането на най-важните решения за валутата, към която е прикачила своите национални пари. 

Извън икономическите съображения, продължаващото изолиране на България от еврозоната само ще удължи съществуващия политически дисбаланс, от който никой няма интерес. 

Прочети