Комисията по външна политика успя да започне работа по въпроса дали да се подкрепи френското предложение за преговорната рамка със Северна Македония.
Теодора Генчовска обяви, че още вчера МВнР е предложило проект на решение по пакета от документи с т.нар. френско предложение, но кабинетът не ги е одобрил - позицията на Кирил Петков от няколко седмици е, че никой друг освен Народното събрание не може да се произнася по казуса с РСМ.
Заместничката ѝ Велислава Петрова подчерта, че правосъдният министър Надежда Йорданова е била против тази линия на последователност на решенията. Йорданова е казала, че би трябвало Министерски съвет да даде проект за решение на парламента, но това е било отхвърлено.
Генчовска посочи, че според оценката на МВнР френското предложение е "най-доброто досега" и призова парламентът да вземе решение по-бързо, защото срокът за отговор по него изтича.
Външният министър обаче не отговори на нито един директен въпрос дали условията са "достатъчно добри" и дали тя би препоръчала то да се приеме. В доклада си по-рано Генчовска описа къде МВнР има забележки по текстовете.
Тя не отговори на въпроса на Тошко Йорданов (ИТН) дали "Ако МВнР беше оставено да работи само от началото, можеше ли да се постигне по-добро предложение", като самият той призна спекулативния характер на питането с думите "знам, че е хипотеза".
"Благодарение на явния характер на документите те вече изтекоха в публичното пространство и това дефинира неприятен наратив на РСМ, от който тя вече се възползва, защото ние губим време", каза Генчовска, след като беше поканена от ръководството на комисията (ПП) да прочете на глас доклада си в обем от 15 страници. Външният министър явно нямаше желание да го прави, след като каза, че този доклад е на разположение на депутатите от комисията от една седмица.
В основата на дебата е проектът за двустранен протокол (допълнение към Договора за добросъседство), който все още не е подписан от двете страни и по който РСМ все още има критики.
Например - македонската страна още не се е съгласила с искането на България да бъде променена конституцията на РСМ и в нея да се включат и българите към основополагащите народи на държавата, преди да бъде вдигнато ветото. Скопие иска промяната на конституцията да стане едва след като ветото се вдигне, но преди да се открие т.нар. първи клъстер "Основни принципи в преговорния процес".
В проекта за протокола са заложени:
- механизъм за промяна на учебната програма и обществена информация в РСМ съгласно резултатите от историческата комисия
- механизъм за премахване на малцинствени и териториални претенции към България - вкл. в учебната програма на РСМ
- механизъм за премахване на говора на омразата, отваряне на архивите на репресивния апарат от Югославския период и реабилитиране на неговите жертви
- ефективен механизъм за защита на правата на българите в РСМ
България се е съгласила на компромис във времевата рамка на изпълнение на краткосрочните изисквания - може да се оправдае със стремежа на България да се възползва от предложените от Фр. председателство гаранции от ЕС.
Генчовска подчерта, че тези предложения вероятно ще бъдат валидни до края на юни 2022 г., защото след това ротационното председателство вече ще се смени и е възможно да се стигне до промени.
Промяната на учебниците ще изисква съответен период от време, отварянето на досиетата - също, вкл. промени в законодателството. Смяната на табелите попада в отговорността на различни нива на властта. Работата на историческата комисия също не се движи по краткосрочен график.
Поради тази причина в протокола е включен проект за график с критерии, които ако Скопие не покрие, България не би следвало да даде съгласие за провеждане на първа междуправителствена конференция.
Отчита се и втвърдяване на обществените настроения в РСМ, които може да поставят под въпрос изпълнението на условията.
Този протокол трябва да бъде подписан задължително, преди България да вдигне ветото срещу РСМ, каза Генчовска.
Френското предложение дава гаранции, че евентуалното начало на преговорите със Скопие ще стане само ако конституцията бъде променена и тя включи българите като общност.
МВнР обаче има и забележки по някои слабости, които Генчовска призова да се отстранят "в спешен порядък" - вписването на българите да стане във всички релевантни разпоредби на конституцията, а не само в преамбюла; да се постави по-ясно изискване, че РСМ поема ангажимент да направи промените в конституцията; задължително да се постави условие, че българите ще се впишат в конституцията на равни начала с другите народи в РСМ.
"Ключово е България ясно да заяви, че не приема и няма да приеме съществуването на "македонски език" в технически и исторически контекст. Не е реалистично обаче да очакваме всички държави от ЕС да приемат тази позиция като своя. Ако България настоява това да бъде включено в рамката, рискува да се сблъска със съпротива и да изпусне напредъка по останалите теми", каза Генчовска.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
