Определя себе си като работохолик. Обича да спортува и да свири на пиано. Това са и заниманията, за които се старае задължително да отделя свободно време. Така съвсем естествено идва и мястото, на което се срещаме с Вяра Тодева. Разговаряме с нея пред Народния театър в София, където културата среща спорта в продължение на 14 дни - „Площад 14“, по инициатива на „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Познаваме я като областния управител на София, който демонтира Паметника на Съветската армия (ПСА). Въпреки че ѝ се наложи да ходи с охрана заради това, Вяра Тодева не се отказа и реализира на практика дългогодишните обещания за демонтаж на ПСА.
Самата тя казва, че когато е убедена в правотата на действията си – не се предава лесно. Затова докато е областен управител се опитва да пресича и схеми на имотната мафия в София.
Сега Вяра Тодева е кандидат за депутат в 50-ото Народно събрание от ПП-ДБ. Една от каузите, за които възнамерява да работи като юрист в парламента, е свързана именно със защитата на частните, общинските и държавните имоти.
Познаваме ви като областен управител на София. Едно от емблематичните ви решения беше за демонтажа на Паметника на съветската армия. Кой пречеше най много това да се случи?
Може би трябва да започнем малко по-отдалеч. Първото решение за преместването и премахването на този паметник от центъра на София е взето в далечната 1993 година, самият демонтаж е започнал, но е бил спрян със заповед на вътрешния министър в правителството на Любен Беров. Оттогава в крайна сметка нямаше никакви действия в тази посока.
Миналата година, 2023 г., отново беше взето такова решение от Столичния общински съвет и всъщност при моето встъпване аз заявих, че един от приоритети ми ще бъде именно преместването на този паметник.
Спънките бяха много и реално самото преместване беше доста дълго като процедура. То още не е завършено напълно, но целият план беше направен при спазване на всички законови процедури. Остава финално министърът на културата да даде разрешение фигурите да бъдат преместени в Музея на социалистическото изкуство.
Трудности имаше на всяка крачка и най-вече идваха оттам, че демонтажът се използваше за политическо напрежение от различни политически субекти. От една страна бяха тези, които са чакали 30 години и искаха демонтажът да се случи веднага, а от друга страна имаше една малка, но много шумна група, която се противопоставяше на всяко наше действие.
Искрена ли беше подкрепата на ГЕРБ в София, след като години наред демонтажът се отлагаше, докато ГЕРБ управляваше столицата в продължение на повече от десетилетие и заобикаляше темата?
Истината е, че подкрепа до този момент от ГЕРБ не е оказана по никакъв начин. Те управляват София от 2005 година и всъщност, ако имаха желание това да се случи, имаше много начини да го направят.
Видя се, че само за 10 месеца ние успяхме да придвижим почти изцяло процедурата и да реализираме самото изпълнение.
Мисля, че с воля и смелост можем да постигнем много. И колкото повече хора осъзнаят, че силата наистина е в тях и отидат да гласуват за промяна на 9 юни, толкова по-близо ще бъдем до така мечтания европейски икономически модел и до това да сме нормална европейска държава.
Докато бяхте областен управител, сигнализирахте за потенциален проблем с имотите общинска и държавна собственост. Можете ли да ни разкажете в какво точно се изразява рискът?
В момента всеки един имот, който не се управлява и не се стопанисва, на практика може да бъде придобит по давност.
Това, на което аз станах свидетел по отношение на гражданите, е, че много от тях са изправени пред заплахата да загубят своите поземлени имоти, тъй като други лица, чрез извършване на обстоятелствена проверка и разпит на трима свидетели от нотариус, могат да ги придобият по давност и да се снабдяват с така наречения констативен нотариален акт.
Апелирам хората да се абонират към услугата „SMS оповестяване “ на Агенция по вписванията, която представлява възможност за получаване на безплатни уведомителни съобщения при вписвания, отбелязвания и заличавания в книгите за вписване по отношениена техните имоти.
Услугата е безплатна, но не се ползва масово, а в крайна сметка би могла да има решаваща роля, защото в противен случай гражданите могат да загубят имоти, за които в момента просто не полагат грижи и не ползват.
Колко често се случва това?
Това е нещо, което се случва постоянно. Моето семейство също беше потърпевшо в такава ситуация и се наложи да водим дела близо 10 години, за да си върнем имота. Познавам и много други хора, които са в същата ситуация.
Подобен риск има и за имотите частна общинска и частна държавна собственост. След промените на 10 ноември, първо със Закона за местното самоуправление и местната администрация, приет през 1991 г., а след това и с приетите през 1996 г. Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост за пръв път беше направено разделянето на собствеността на държавна и общинска.
Всъщност оттам тръгват проблемите. Предвидено е било до края на 96-а година в шестмесесечен срок общините да предадат актовете за държавна собственост и самите държавни имоти на областните управители. Това така и не се е случило в цялост.
В София до 2013 година са предадени само част от актовете за държавна собственост и оттук идва проблемът, че държавата и до ден днешен не знае кои точно са нейните имоти.
Около 16 години беше удължаван мораториума върху придобивна давност за частни държавни и частни общински имоти. Причината за това беше, че държавата и общините не са предприели действия по установяване, регистриране и актуване на притежаваните от тях имоти.
Преди около 2 години Конституционният съд се произнесе, че този мораториум е противоконституционен и той беше отменен, съответно започна да тече отново придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и частна общинска собственост.
В решението е посочено, че в рамките на прекомерно дългия срок на предвидения в §1, ал. 1 от Закона за допълнение на закона за собствеността (ЗДЗС) мораториум на владелците на имоти - частна държавна или общинска собственост, е наложено да търпят безсрочно бездействието на държавата и общините, които не са стимулирани да предприемат необходимите действия за изпълнение на вменените им по закон задължения да стопанисват и управляват собствеността си с грижата на добър стопанин.
Така вече няма пречка едно физическо или юридическо лице да се позове на изтекла придобивна давност по отношение на даден имот и да се снабди с констативен нотариален акт. Ето защо областната администрация беше и е принудена да води редица дела, за да запази собствеността на държавата.
Имахте ли подобни случаи, докато бяхте областен управител на София?
Да, наскоро имахме такъв случай за три имота с обща площ около 22 декара, които са в района на летището. Едно лице заявява в общината да му бъде издадено удостоверение за липса или наличие на акт за общинска собственост. Съответно те правят своята проверка и намират царски указ, че имотите са държавни.
На това основание същите бяха актувани, съответно предложени на НАП за изпълнение на техните функции. Фрапантното в този случай е, че лицето, което се опитваше да се снабди с констативен нотариален акт за тези имоти, ги беше оградило, като липсваха каквито и да са други признаци, че имотите са ползвани в продължение на законово определения 10-годишен срок.
Надявам се, че в този, както и в много други случаи, успяхме да предотвратим заграбването на три държавни имота.
Каква законодателна инициатива е необходима, за да се реши въпросът?
Има вече идеи за изменения в института на придобивната давност, както по отношение на сроковете, така и по отношение на доказването на владението, което е и един от основните проблеми – как се доказва, че имотът е завладян и че се владее непрекъснато в продължение на предвидения в закона срок.
През април подавате сигнал до Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) заради съмнения за нагласен търг за апетитен имот на занижена цена в интерес на конкретен частен интерес. Става въпрос за почивна база "Ведра - Витоша". Търгът е спечелен от "Аква Вива", чийто капитал е собственост на фирма на Румен Гайтански-Вълка. Има ли резултати от проверката на АДФИ?
Търгът е обявен на скандално ниска цена, като само две фирми са проявили интерес. Спечелила е „Аква Вива” АД, с трима служители, която е наддала само с 50 хил. лв.
След преглед на всички документи за проведения търг беше констатирано, че продажната цена на имота, въз основа на изготвената пазарна оценка, е силно занижена и не кореспондира с цените на обявените за продажба имоти с подобни характеристики.
Почивната база се състои от пет сгради, разположени в имот - публична общинска собственост, който се намира в с. Бистрица, район Панчарево.
При откриване на процедурата - търг с тайно наддаване, като пазарна стойност за определяне на първоначалната цена на недвижимите имоти е използвана Експертната оценка за определяне на пазарна стойност на държавния имот, възлизаща на 1 048 200 лв. без включен ДДС, което прави 786 лева или 402 евро на кв.м. без ДДС.
Установихме, че така изготвената оценка е в разрез с Българските стандарти за оценяване (БСО), в сила от 01.06.2018 г., и с добрите оценителски практики.
Това от своя страна би довело до ощетяване на бюджета на ведомство ползвател на имота, в случая "Югозападното държавно предприятие“ – Благоевград, и държавата, в качеството ѝ на собственик на имота.
Освен силно занижената цена, от мотивите за продажба на почивната база не става ясно защо е взето решение за провеждане на търг с тайно вместо с явно наддаване, при който би могло да се постигне много по-висока цена при продажбата.
Реално в търга са участвали само две фирми и постигнатата продажната цена е близка до първоначално определената, а именно 1 098 600 лв., което прави 824 лв. или (421 Евро) на кв.м.
Ето защо в качеството ми на областен управител подадох сигнал до директора на АДФИ за нарушения на бюджетната и финансово-стопанската дейност от страна на Югозападното държавно предприятие“ – Благоевград.
В един от последните дни на моята работа и след смяната на директора на АДФИ получих отговор, че проверката не е от компетенциите на АДФИ и изпращат сигнала към Камарата на независимите оценители в България (КНОБ). До момента не разполагам с информация проверката от страна на КНОБ да е извършена.
Подавали ли сте други сигнали за сериозни злоупотреби?
Всъщност едно от най-големите ми разочарования беше, когато трябваше да сигнализирам за незаконосъобразни действия във връзка с проект по един от основните ми приоритети като областен управител, а именно изграждане на общинско училище в район „Студентски“.
Целта ми бе да придвижа проекта максимално бързо, но законосъобразно. За мое голямо съжаление точно преди финализиране на процедурата със сключване на договор и преди предаване на имота от Областната управа към Столичната община установих незаконосъобразни процедури от страна на районната администрация и направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ), които пречеха това да се случи.
Нарушенията са в разрез с решението на Министерския съвет от 22 декември 2022 г. и засягат изменение в площта на поземления имот, отреден за училище. Няма законово право, което да позволи на областен управител да подпише разрешение, документ, който е в разрез с решение на МС.
Какво предприехте тогава?
Да подчертая първо, че още след встъпването ми в длъжност, на 27 юли 2023 г. изисках становище от Министерството на образованието и науката (МОН), за да може да се възобнови процедурата с новите параметри.
Изразеното становище беше отрицателно с аргумент, че МОН не е уведомявано за проведени процедури за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и за изменение на устройствен план във връзка въпросния имот, и не са налични документи, от които да е видно по какъв начин площта на въпросния имот се е увеличила от 4670 кв. метра на 5709 кв. метра.
За изясняване на фактите и обстоятелствата проведох работна среща със засегнатите страни през февруари тази година, за да се потърси законово решение.
Имате изразено отношение и към спорта. Търсите ли идеи, които бихте защитавали по тази линия?
Една от идеите, които имам присъсрце, е, че училищните дворове трябва да бъдат отворени за нас и нашите деца. Така те биха могли да спортуват напълно безплатно, вместо само да стоят пред компютрите.
Не виждам причина това да не се реализира, тъй като поне във времената, в които аз съм израснала, всички училищни дворове бяха отворени. И мисля, че това е от полза на цялото общество.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
