Вярата на и в младите: В какво вярва Gen Z

В България имаме сложна връзка с религията – от забраната ѝ по време на комунистическия режим и напълването на Църквата с агенти на Държавна сигурност до използването на източното православие в наши дни като основа на псевдоконсерватизъм от тръмпистки тип, но с усещане за руска хибридност.

Във въздуха витае усещането, че сме по-скоро богобоязливи, отколкото вярващи. Червен конец на китката, суеверия, влечение към окултното - от Людмила Живкова до книгите на Розмари де Мео нещата не са се променили особено. Църквата често е критикувана, че стои далеч от миряните, не говори на техния език и вместо да подава ръка на нуждаещите се, предпочита да участва в организирането на сватби, кръщенета и погребения.

Яна Титова: Децата не са виновни, те ни повтарят – по-шумно, по-крайно, по-вулгарно

Разбира се, винаги си появява някоя бяла лястовица като отец Иван от Нови хан, който години наред приютяваше хора в беда.

Българската православна църква е много силна в това да протестира срещу прайда или откриването на Олимпийските игри, но трудно я чуваме да заства на страната на слабите и да говори с техния глас. А какво остава за младите?

В резултат на всичко това в българското общество има едно объркано разбиране за вяра.

Данните от националното изследване "Млада България" дават представа за вярванията на младите българи. Упованието на Бог заема второ място, като най-голямата част от младежите между 16 и 25 години споделят, че най-често вярват в съдбата. Това се отнася за 61% от тях.

Преброяването на НСИ от 2021 г. показа, че над 4 млн. българи (71,5% от населението) се определят за християни, като от тях 97% са православни. Протестантите са малко над 69 хил. (или 1,7% от всички вярващи), католиците - 38 709 (0,9%), а мюсюлманско вероизповедание са посочили над 638 хил. души (10,8%).

Само 3 млн. души (51,4% от всички) са отговорили с "да" на въпроса "Религиозен ли сте?". За сравнение този процент е бил 60,4% на предишното преброяване през 2011 г.

Мисионерската роля на православната църква изглежда е отслабнала, ако съдим по данните - включително и сред младите хора.

Вярата в Бог е избрана от 55% от респондентите между 16 и 25 години в изследването "Млада България". По-разпространена е сред жените (61%), докато под половината от мъжете (49%) избират тази опция. Това всъщност е тенденция в редица общества по света - множество проучвания показват, че жените като цяло показват по-високи нива на религиозна привързаност в сравнение с мъжете в различни култури и религии.

Причините за това са най-различни - културни, социални и дори психологически. Смята се, че жените са по-склонни да намират време да се молят например, както и че религиозността е силно повлияна както от социализацията, така и от културните разбирания.

При младите българи вярата в Бог е най-разпространена сред тези, завършили висше образование (62%), както и сред младите роми, като 73% от тях дават този отговор.

Както сред православните християни, така и сред младите мюсюлмани обаче вярата в съдбата е по-предпочитаният избор. Ако трябва да се измери в проценти - 60% от изповядващите православно християнство избират съдбата пред 58%, които избират да вярват в Бог. При мюсюлманите, обхванати в "Млада България", разликата е още по-голяма 70% избират вярата в съдбата, а 58% - в Бог.

Младите българи с друго вероизповедание (католици, евреи, протестанти и други) в много по-голям процент застават зад своята религиозна вяра - 71% от тях дават този отговор, докато съдбата е далеч по-непопулярна и е посочена само от 38% от респондентите в тази група.

Това до известна степен показва, че те са склонни да са по-обвързани с религията си. В тази група попадат евангелистите, чиито църкви имат много по-различен подход, когато стане въпрос за млади хора. Те имат силно присъствие в социалните мрежи, някои имат хиляди последователи в YouTube, Instagram и TikTok и се опитват с популярни лица да разпространяват посланията си за Бог и така потенциално да привлекат повече хора - в това число и младежи.

Според теолога и автор на богословски книги Вениамин Пеев съвременните евангелски църкви се оказват дом за много млади хора. Това е поради няколко причини - проповедите са с актуални теми, използват съвременен език, а не архаичен. Съществена част от богосложението са и музикалните жанрове, които са много по-близки до младите хора.

Църкви като например Zoe София или "Пробуждане" се стремят да представят протестантското християнство през музика и събития. Една от най-нашумелите групи сред младежите - "Молец", е част от евангелска църква. Макар профилите им в социалните мрежи да са предимно със съдържание, свързано с музикалната им кариера, двамата изпълнители са говорили публично за вярата си в Бог в свои интервюта.

Други знаменитости, които са част от евангелски църкви, са певецът Миро, рапърът Огнян Павлов - Fyre, дуото Павел и Венци Венц. И четиримата участват активно в събитията на църква "Пробуждане", включително и в музикалната ѝ програма - изпълнения по време на служба, записване на песни и други.

Огнян Павлов-Fyre e и сред българските музиканти, които са най-любими на тийнейджърите според данните от социологическо проучване "Млада България" от април 2023 г. Профилът му в Instagram има близо 179 хил. последователи, пред които рапърът често споделя призиви и размисли, свързани със собствената му вяра и отношенията му с църквата „Пробуждане“.

Доколко свързани са популярната музика и протестанството е нишка, която няма как да бъде проследена в детайли, тъй като слушането на дадени парчета не води до следването на религиозните убеждения на изпълнителите зад тях. Тук обаче излиза наяве и големият контраст с православната църква, която не е осъвременила до такава степен каналите си на комуникация и много по-трудно би достигнала до младите хора по естествен път чрез инструменти като социалните мрежи, певци или лидери на мнение.

Това може да е и една от многото причини вярата в съдбата да е далеч по-предпочитана сред българското Gen Z - нея посочват 61% от респондентите в националното изследване.

Вярата в съдбата не се преподава в никое училище или църква, няма писани правила и трудно може да бъде дефинирана. Тя е по-скоро начин на мислене на младото поколение, с което те гледат към бъдещето и мечтите си - някъде между изразите "каквото е писано, ще стане" и "давай, ще се справиш".

Тя е най-разпространена сред тези, завършили средно образование (63%) и основно (59%). И при нея, както и при религията, жените са по-склонни от мъжете да се обърнат към съдбата.

Извън религията над половината (53%) от българите между 16 и 25 г. признават, че вярват в "корените, рода, земята и принадлежността". Това убеждение по-често демонстрират младежите в провинцията, както и 62% от младите етнически турци в изследването.

Корените, родът и земята могат да бъдат интерпретирани по различен начин, но те най-често биха се отнасяли за чувството на привързаност на младите към тяхната родина, семейство, близък кръг и природа.

Впечатление прави, че обръщането към тях е по-разпространено дори от вярата в науката, която се споделя от половината от младежите (51%). Науката дава обяснение за света, в който живеем, сме живели или дори ще живеем - но тя е едва четвъртият най-посочван отговор от младите българи.

Най-често е даван от българите с висше образование (62% от младежите в тази група). Данните открояват една взаимовръзка между вярата в науката и нивото на образование на респондента - хората с по-ниско образование са по-склонни да не приоритезират или да не избират вярата в науката. А нейната роля в живота е изключително важна - от получаването на базисна достоверна информация до формиране на разбирането за света около нас. Фактът, че Gen Z не намира място за науката в топ 3, дава сигнал за безпокойство.

Това притеснение се засилва до известна степен и от показателите, че почти една пета от младите (19%) вярват в свръхестествени сили, а 16% и в суеверия. Подобни вярвания са по-характерни за жените - като те два пъти по-често се поддават на суеверия в сравнение с мъжете (21% срещу 11%).

Според редица световни проучвания жените са по-склонни да вярват в неща като астрология, духове или "шесто чувство". Една от причините за това е, че те са склонни да се страхуват повече от негативни последици в живота си - а суеверието им дава усещане за сигурност и увереност.

Увлечението по идеи като например свръхестествени сили и необясненими явления се проявява и сред младежи на други места в света. Изследване на глобалния лидер в пазарните проучвания Ipsos от 2023 г. установява например, че 39% от младите американци вярват в духове, а 28% признават, че са имали усещане за странно присъствие. Голям фактор за развитието на този тип убеждения оказват медиите, художествените продукции и най-вече интернет, който е пълен с всякакви истории за мистериозни и неясни случаи.

Един от най-любопитните изводи от изследването за вярванията на младите българи обаче може би е този, че почти всеки млад човек в България вярва в нещо - дали това е съдба, Бог, род, наука или дори суеверия (16%). Едва 8% са тези, които казват, че не вярват в абсолютно нищо. Може би все пак има вяра в и за младите българи.

Отключете въображението на младите и спрете да се вайкате за бъдещето