Отключете въображението на младите и спрете да се вайкате за бъдещето

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Образованието е темата на доц. Георги Бърдаров - преподавател в Софийския университет. Той е специалист по демографски въпроси и етно-религиозни конфликти. Автор е на бестселър романа "Аз още броя дните" и "Absolvo te".

Ще започна отзад напред, както обича да го прави моят любим Габриел Гарсия Маркес, с финала. Ако не променим образователната си система според нуждите и реалностите на съвременността, в цял свят драстично ще изостанем от това, което се случва с технологиите и младите поколения.

Постоянно при мои гостувания в медиите или публични изяви ми задават един въпрос, който в себе си крие отговора, и очакват просто да се съглася и потвърдя общоприетото мнение. А именно, че няма как като преподавател, който работи постоянно с млади хора от т.нар. поколение Gen Z*, да не виждам колко на зле отиват младите в България (а вероятно и по света!), как не четат, не се интересуват от нищо, по цял ден висят с телефоните в социалните мрежи, не правят деца, безотговорни са, не мислят за бъдещето и още повече за България и т.н.

Няма да влизам в ролята на адвокат на Gen Z поколението и не това е целта на моя кратък анализ. Дори ще започна с негативите, които аз виждам, и с които се сблъсквам в ежедневната си работа с тях.

Нетърпеливи са до крайност, искат всичко тук, сега, на момента. Ако до 30 не са направили блестяща кариера, изпадат в депресия, че са се провалили и колко далеч са отишли връстниците им. Но те са продукт на време, в което всичко става безумно бързо и е нормално да са нетърпеливи, и е нормално да искат да получават всичко накуп в кратки срокове. Те живеят с постоянното усещане, че изостават от времето, а това е много тежко бреме.

В моето детство, което не беше чак толкова отдавна (80-те години на XX в.), макар че сега изглежда сякаш е било преди векове, времето течеше бавно и имахме възможност да спираме и да се вглеждаме в нещата. Това не ни прави по-добри или по-лоши от днешните млади, но сме много различни и за това трудно ги разбираме.

Ще го илюстрирам с един прост пример с моя любим футбол и с още по-любимия ми Уругвай. От дете съм луд фен на тази малка южноамериканска държава по ред причини. Та само преди по-малко от 30 години, през 1995 г., Уругвай игра финал на Копа Америка срещу Бразилия. Мачът се провеждаше в 1:00 часа през нощта наше време, и въпреки че изгарях от любопитство, научих резултата на следващия ден в 12 часа на обяд от новинарската емисия на Радио Хоризонт (само за протокола, Уругвай победи, и аз полудях от радост в къщата на родното ми село Кулата!).

Сега си пускам нета и гледам на живо мач от втора дивизия на Уругвай, тъй като един от любимите ми отбори се подвизава там. Толкоз! Говорим за два коренно различни свята, отдалечени на само трийсетина години един от друг!

От всички неща, които правя в живота си - а те наистина са много, най-много обичам и се гордея с работата си в СУ „Св. Климент Охридски“. Малко хора го разбират, но от мястото, където аз съм тръгнал в живота си, това е личният ми Еверест! Обожавам работата си със студентите и съм свикнал, още от самото начало на кариерата си, те също да ме обожават, което за моето огромно Его е много важно!

Но в последните години ги губя и това за мен е драма. Мислех, че е временно явление, но един ден се изправих пред бруталната реалност. Водих лекция, в залата бяха 6 човека, с тях вече бяхме имали лекции два месеца, познавах ги и знаех, че ме уважават, но никой не ме слушаше. Идваха, защото ме уважаваха, но не ме слушаха.

Прекъснах лекцията и ги попитах какво се случва. Обясних им, че искам за себе си да разбера къде бъркам, че не ги обвинявам, че няма да ги късам, просто искам да знам защо не стигам до тях и защо не съм им интересен. Мълчаха. Накрая едно момче се престраши и каза: „Ама вие сте ни най-интересният преподавател. Ей така ще Ви го демонстрирам - в момента са ме мачнали в Tinder, изгарям от любопитство коя е мадамата, но понеже много Ви уважавам, ще изчакам до междучасието“. Усмихнах се и осъзнах, че трябва аз да се променя, че това, което е работело 15 години, не работи днес и в това няма нищо лошо или драматично, но има нужда от промяна в мен самия.

От тази гледна точка ми беше много интересно какво са отговорили представителите на Gen Z поколението в изследването на "Булевард България" и "Насока" и доколко кореспондира с моите наблюдения. Някои от въпросите пряко или косвено са свързани с моя анализ. Сравнително висок е процентът на тези, които смятат, че трите най-важни теми, с които трябва да се занимава ЕС през следващите години, са високите технологии и иновации, екологията и образованието. Това затвърждава едно мнение, че те са политически апатични и неангажирани, но за сметка на това проявяват голяма отговорност, когато става въпрос за екология, изменение на климата и бъдещето на планетата.

Как да вкараме Gen Z в правенето на модерна България

Повече от половината смятат, че завършилите в чужбина имат по-добри шансове за професионална реализация, което е индикатор най-малко за това, че те възприемат нашето образование за откъснато от реалностите на пазара на труда. Странно е, че почти половината от анкетираните не са участвали и не възнамеряват да участват в "Еразъм" или друга европейска програма за обмен на ученици/студенти.

Може би допреди десетина години това бе големият шанс за младите да пътуват и да се обучават извън България, а също да опознават различни култури, но вече не е така и "Еразъм" не е така привлекателен за тях.

Радващо е, че за половината от анкетираните образованието е приоритет в момента. Това е както характерната българска черта образованието да е ценност, така и осъзнаване, че в съвременния технологичен свят образованието е най-важната писта към финансова стабилност и просперитет. Потвърждава се и от факта, че на първо място сред поводите им за гордост са успехите в училище/универститет.

За сметка на това на въпроса откъде най-често се информирате, никой не е посочил училище/университет, което е индикатор, че в информационната ера образование, което залага на количествени измерители на знанието, и учебен материал, претрупан с факти и данни, е скучно и де факто безсмислено, защото информацията е на един клик разстояние.

Много по-важно е младите да се научат как да използват информацията в ежедневието си, как да извличат най-ценното от безкрайния океан от фактология и особено как да отличават истинските от фалшивите новини.

Трябва ясно да осъзнаем, че тази образователна система, която ползваме ние, която ползва целият развит, а даже и целият свят, е създадена в началото на индустриалната епоха, за да обслужва интересите на капитала и индустрията.

Тя има огромния позитив, че е масова и общодостъпна, до тогава в цялата човешка история около 1% от населението е било грамотно и е имало достъп до информация и знания, а 99% са били абсолютно неграмотни.

Сега за първи път в индустриалната ера образованието стана не само общодостъпно, но и се превърна в стандарт, и мерило за качеството на живот!

Недостатъкът на тази система е, че убива креативността у младите хора. Нейната роля е илюстрирана прекрасно в една от най-любимите ми песни и клипове “Another Brick in the Wall” на “Pink Floyd”. Тази система е създадена да форматира поредната тухла в стената на индустриалния свят, и е работела много успешно за времето си.

Днес времето е друго и се нуждаем от друг тип образование, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО! Защото, ако радикално не променим образователната система, която днес е все по-безинтересна за младите, утре тя ще бъде все по-ненужна.

Тук винаги ме контрират, че не може всичко да им е интересно и няма нужда образованието да е забавно, защото много им отстъпваме на младите и сме ги разглезили. Сигурно има нещо вярно в това, но и не може да искаме образование, което е било успешно преди трийсетина години, да е приложимо и днес, след като светът няма нищо общо с този отпреди тридесет години.

Ще си позволя да цитирам Ювал Харари, защото моето мнение съвпада напълно с неговото, съвременната образователна система трябва да се опира на 4-те К – критично мислене, колаборация (работа в екип), комуникация, креативност! И независимо къде и какво учат децата, във всички предмети да бъдат имплементирани т.нар. “гъвкави” умения или уменията на XXI в. - работа в екип, лидерски умения, презентационни и комуникационни умения, справяне с трудни ситуации, емпатия, формулиране и защита на идея/проект, умения да казваш аргументирано “Не“, анализ на информация и т.н.

Както го правят във Финландия, Естония, Ирландия, Канада и на немалко други места вече, както се опитват и при нас с проекта „Първокласно начало“ в Бургас. През XXI в. ще прогресират онези общества, които осъзнаят, че най-важната инвестиция е в иновативно образование и култура!

И да затворя кръга с началото, ще кажа и какви са позитивите от моя гледна точка на поколението Gen Z – любопитни са много и ако успееш да ги запалиш по някаква идея (трудно, но не невъзможно!), се получава уникална комуникация. Не се притесняват да изказват и защитават мнението си, не се притесняват от авторитети, но показват уважение, когато си ги спечелил с интелект и искреност, много бързо разпознават фалша и са много гъвкави и адаптивни. И не на последно място - те наистина са граждани на света.

*Поколение Z са родените между 1997 г. и 2012 г., други източници посочват и малко по-широк диапазон: 1995 г. - 2015 г.