Как да вкараме Gen Z в правенето на модерна България

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Публикуваме анализа на Даниел Стефанов - политолог и преподавател в Нов Български Университет. Възпитаник на Централноевропейски университет в Будапеща.

Те не знаят кой е Шарл дьо Гол, нито Франсоа Митеран. За Хелмут Кол дори нямат интерес и да научат. Чували са за Брекзит, но не знаят кой е Найджъл Фараж и защо Брекзит се случи. Чували са за Берлинската стена, дори са ходили в Берлин, но не знаят защо беше построена.

Още по-малко знаят защо гражданите празнуваха нейното разрушаване и я свалиха почти с голи ръце.

Това са поколението Z, хората, между 16 и 25 г. Те са тези, които утре ще трябва да защитават постигнатото от предишните поколения и да поставят истинските основи на едно по-различно бъдеще.

Те ще бъдат хората, които ще трябва да правят сериозни политически избори как да изглежда политиката оттук нататък.

Не само в България, в света. Днешните 16-17-годишни само след 10-15 г. ще са в реалност, в която представителството и демокрацията няма да имат същата ценност.

Държави като Китай, Саудитска Арабия, а може би и Русия, ще направят на това поколение супер оферта: откажете се от представителството, от изборите, от идеята за граждански права, а ние ще ви осигурим стандарт на живот и ежедневна сигурност. Всяка седмица ще гледате Кристиано Роналдо и Бензема, Кейти Пери или някой друг, няма да се притеснявате от дребна престъпност.

Как ще реагират днешните 16-17-годишни на тази оферта? Дали няма да поискат да превърнат Европа в същото?

Ще усетят ли заплахата от всевиждащата и всезнаещата държава точно като Големия брат от „1984“. Дали са я чели?

Поколението Z ще трябва да решава и други нравствени и етични дилеми, свързани с технологиите. Какви граници да сложим пред изкуствения интелект, така че той да не се превърне в безмилостно оръжие в ръцете на безскрупулни властници като Путин?

Ще трябва да намират конкретни решения на особени етични въпроси, например кого трябва да запази при катастрофа един автономен автомобил – собствения си водач или невинния в другия автомобил?

Или кога държавата да може да използва огромния ресурс за следене с технологиите за лицево разпознаване? Те ще трябва всеки ден да решават дали да се доверят на себе си или на алгоритъма, заложен във всички системи около тях.

Хората, които прекарват 80% от времето си в TikTok и Instagram, ще трябва да решават колко силни да станат технологичните компании. Дали те да притежават всички наши данни, защото така ще знаят за нас повече от най-близките ни.

Много автори вече предупреждават, че с големите данни, които тези платформи събират, може да появят дигитални диктатури.

Тези диктатури ще свързват нашето гражданско поведение с правата, които имаме. Т. нар. социално профилиране, което се използва от различни системи в Китай е точно това. Поведението на един човек – дали плаща навреме, дали спортува или води друг начин на живот му носи точки и от това зависи дали той ще получи банков кредит.

А какво би станало, ако се дават или отнемат точки от държавата според това дали се подчиняваш на всички правила, ходиш ли на протест срещу властта, изразяваш ли одобрение за нея?

Дори и да не се случат подобни алармистки прогнози, въпросът е дали поколението Z ще имат нужните качества и познания, за да намерят средния път и да използват възхода на технологиите, за да го вкарат в икономиката на страната.

Има много фактори, които показват, че икономическият растеж през следващите десетилетия ще е пряко свързан с нивото на въвеждане и използване на изкуствения интелект. Това ще бъде доминиращата парадигма във времето, в което поколението Z ще трябва да взима решения.

Когато обърнат поглед от екрана на устройствата си, младите хора ще видят последствията от глобалното затопляне и повишаващото се население на Земята. Това не са технологични проблеми, които ще могат да се решат с дребни промени в кода.

Те ще бъдат реални като съдбата на останалите без дом заради огромни пожари хиляди хора, натрупани на някоя държавна граница.

Вземете съществуващите проблеми и ги умножете по 10.

Днешните деца ще трябва да имат моралните принципи и иновативното мислене да ги решават.

Дали ще превърнат Европа в Обетована земя, оградена от телена мрежа, или общност, в която всеки може да намери своето място?

Дали ще продължат с екологични мерки, които са повече лайфстайл или ще „хванат бика за рогата“, когато става въпрос за климата?

Не се заблуждавайте, разговорът не е за качествата на поколението Z. Това е разговор за нуждата да подготвим младите хора да се справят с огромните задачи, които е много вероятно историята да им стовари – както в България, така и в света.

Изследванията показват няколко съществени проблема във възпитанието, което предишните поколения дават на поколението Z.

Първо, създадохме им свят, времево ограничен до момента, а локално - до екрана.

Това ги лиши от нуждата да знаят повече за това, което е било, и това, което не е тук. Те получават купищата информация, без да са я поискали, много често без възможността да филтрират и анализират. Това ги кара да загубят типичното за младите любопитство.

Социалните мрежи ги срещат все повече със себеподобни и това още повече ги кара да губят нуждата да виждат и разбират откъде идват различията в едно общество.

В този смисъл, те нямат нужда и да знаят историята. А ние знаем, че тя е най-добрият начин да бъдем умни и да не допускаме грешките, които други вече са допускали.

Изследванията за поколението Z, особено в България показват, че те практически имат т. нар. поданическо отношение към политиката: приемат нейния резултат, понякога дори са част от него, но нямат желанието да участват в промяната на системата.

Те могат да гласуват понякога, но много трудно биха се включили в по-активни действия, свързани с политиката и обществото. Много е вероятно това да са задействани вътрешни механизми, които просто предпазват от пошлостта на политическия живот, който виждаме в последните години.

Но въпреки това, подобна настройка може да лиши това поколение от способности да се справят с обществени проблеми. Тя няма как да създаде онзи демократичен инстинкт, който помага да разграничиш фалшивите новини, да забележиш зараждащата се тирания в "златната клетка".

Задачите, които може да им се наложи да решават, както и очакванията към поколението Z обаче трябва да признаем са с много нива, над това, което предишните 1-2 поколения им оставят.

Кои са например ролевите модели, които могат да дадат пример на тези млади личности?

Ако съдим по това, което те споменават в изследванията – Слави Трифонов, една силно спорна фигура, както откъм стил в музиката, така и откъм стил в политиката.

Христо Стоичков – феноменален футболист, когото те не са виждали като такъв. Хората, които не са изживели лятото на 1994 не могат да разберат величието на „Стойков“, а в последните години едва ли могат да го отчетат като нещо повече от рекламно лице на хазарт.

В шума, който обществото произвежда, за тях Георги Господинов е съвсем малко по-различим от някой си Меди – певец, но не и от певицата Галена, която е пред носителят на "Букър".

Кой е виновен за това: те или предишните две поколения, които структурираха обществото по този начин? Кой тогава ще им даде увереността, че човешката преценка е по-добра от тази на алгоритъма?

Най-голямата надежда за нас е, че възприятията и оценките на поколението Z са все още в процес на създаване.

Изследванията на това поколение показват, че все още много от тях нямат сигурно мнение за важни неща като Европа и НАТО, както и по отношение на това как се постига успехът.

С други думи все още имаме малко, много малко време да ги подготвим за сложното бъдеще, което ги очаква.