Ако сте уловили първия (и може би последен) предизборен дебат за икономика по bTV, вероятно ви е направило впечатление твърдението на Цончо Ганев ("Възраждане") по адрес на Румъния и еврозоната.
Според Ганев - управителят на румънската централна банка е казал, че страната няма да приема единната валута на ЕС, защото това щяло да е "пагубно за политиката и икономиката" на Румъния.
Твърдението му остана без отговор от представителите на останалите партии, сред които Делян Добрев и Асен Василев. Бившият финансов министър все пак обърна внимание на Ганев, че в момента българските граждани и фирми плащат цената на невъвеждането на еврото чрез високите комисионни за превалутиране при всеки обмен на пари и внос.
Но вярно ли е, че Румъния се отказва от членство в еврозоната - и то от името на централната си банка? Почти като във вица за компютрите и компотите.
На 1 октомври гуверньорът на Националната банка на Румъния Мугур Исареску започва новия си мандат с реч пред депутатите, в която предупреждава, че приемането на еврото няма да се случи преди постигането на фискална консолидация - т.е. докато не се вземат мерки за свиване на бюджетния дефицит и намаляване на дълга.
За разлика от България - Румъния не стои пред непосредствен избор дали да влезе еврозоната.
Букурещ не изпълнява нито един критерий за приемане на еврото.
Ето какво се казва в последния доклад за конвергенция на ЕК:
| Румъния | България |
| Не са приети законодателни промени, които да гарантират независимостта на централната банка от правителството. |
Законодателството съответства на изискванията за еврозоната. |
| Не отговаря на критерия за инфлация - годишният ѝ размер към май 2024 е бил 7.6%, далеч над референтната стойност от 4,1% за еврозоната. | Не отговаря на критерия за инфлация, но размерът в същия период е 5,1% - т.е. доста по-нисък от Румъния. |
|
Румъния е в процедура за свръхдефицит и не отговаря на критерия за публичните финанси. През 2023 г. общият държавен дефицит е стигнал 6.6% от БВП заради високите публични разходи и спада на бюджетните приходи. Очаква се той да нарасне до 6,9% през 2024 и до 7% от БВП през 2025. |
България отговаря на критерия - дефицитът през 2022 г. беше 2,9% и падна до 1,9% от БВП през 2023. |
|
Съотношението на дълг спрямо БВП в Румъния е 48,8% през 2023 и се очаква да се увеличи до 53,9% през 2025 г. Рисковете пред дълговата устойчивост са високи в средносрочен план и се очаква дългът да се увеличи до 103% спрямо БВП през 2034. |
Съотношението на дълг спрямо БВП в България е 23,1% през 2023 и се очаква да се задържи до 24,6% през 2025. В средносрочен план прогнозата е да стигне до 41% през 2034. |
| Румъния не е член на ERM II - т.нар. чакалня на еврозоната, в която се гарантира стабилност на обменните курсове на различните им валути. |
България е във валутен борд от близо 30 г. и е в твърд курс на лева спрямо еврото. България е член на ERM II от лятото на 2020 г. |
|
Румъния не изпълнява критерия за дългосрочните лихвени нива. Средният лихвен процент за годината към май 2024 г. е 6,4% и е над референтната стойност от 5,5% в еврозоната. През 2022 г., когато са въведени мерки за овладяване на инфлацията в Румъния, лихвеният процент е стигал и до 9,3%. |
Дългосрочният лихвен процент за България в същия период е 4%, под референтната стойност за еврозоната.
|
Сравнението на краткосрочните икономически прогнози показва, че в момента Румъния изпреварва България по показателя за ръст на икономиката - за сметка на по-високата инфлация, по-високата безработица, дебалансирания бюджет, високия държавен дълг и баланс по текущата сметка.
Румъния е с по-висок БВП на глава от населението спрямо България още от 2000 г., a ножицата започва да се свива едва в последните 3 години.
Букурещ се опитва да покрие критериите за членство в еврозоната през целия период, в който и България го прави - но сроковете се отлагат от година на година. Последната им целева дата за присъединяване към ERM II e 2026, a за въвеждане на еврото - 2029. Но перспективата не е позитивна.
Това е и предупреждението на централната банка - няма как да се приеме еврото, преди инфлацията да се свали значително и високите бюджетни разходи да се покрият, вкл. с вдигане на данъците.
"Ако това може да бъде направено в рамките на 4, 5, 7 години, може би тогава ще имаме преход към еврото - но не по-рано", казва Исареску.