"Якобсон срещу Масачузетс" – това дело във Върховния съд на САЩ от 1904-1905 г. изглежда по-актуално от всякога заради казуса трябва ли да има задължителна ваксинация срещу Covid-19 за определени социални групи.
Тогава Масачузетс е един от 11-те щата, в които ваксинацията е задължителна за хора над 21 г. - ако местните власти решат, че здравето на обществото трябва да бъде съхранено при определена опасност. Избухналата епидемия от едра шарка води до налагане на задължителна имунизация в град Кеймбридж, но местният пастор Хенинг Якобсон е против.
Той е преминал през задължителна ваксинация в родината си Швеция, след която е получил сериозни усложнения. 50-годишният Якобсон отказва да се имунизира и заявява, че нито една държава и щат не може да отнеме на една личност правото ѝ на свобода.
Пасторът трябва да плати глоба от 5 долара (сега около 150 долара), но започва дело във Върховния съд. За негова изненада, съдиите отсъждат със 7-2 гласа, че властите могат да налагат закони за задължителна ваксинация, а индивидуалната свобода не е „абсолютна“.
„Съществуват множество ограничения, на които всеки човек е задължително подчинен за общото благо. В противен случай обществото не може да съществува в безопасност и ако всеки решава за себе си, ще се стигне до безредие и анархия“, гласи решението на Върховния съд.
Твърдението на Якобсон е в същността си същото, което днес Covid-скептиците използват – че имат личната свобода да решат сами за себе си дали да се имунизират. Днес делото, заведено от пастора от Кеймбридж преди повече от век, е законов прецедент, който би позволил налагането на задължителна имунизация за определени социални групи в САЩ, а и на други места по света. Съдът обаче трябва да вземе предвид съвсем различната ситуация от медицинска гледна точка през 2021 спрямо 1904-1905 г., както и разгорещените политически страсти. Съдиите също така ще трябва да тълкуват дълго становището на Джон Маршал Харлан от делото на Якобсон.
Известен с принципните си несъгласия и с това, че сам заема позиция в полза на правата на чернокожите през 19 век, Харлан настоява за ясно мнозинство от съда. Истинската свобода на личността не може да съществува, ако заплашва другите, пише той. Балансът между правата на Covid-скептиците и на правата на обществото е много труден въпрос във времена, в които отказващите имунизация създават нови огнища на заразата и водят до разпространение на нови варианти, които пробиват защитата на напълно ваксинираните.
Редакторът на Politico Питър Канелос е изучавал дълго делото „Якобсон срещу Масачузетс“, за да напише книгата „The Great Dissenter“ за живота на Харлан. Той пише, че делото е повече от актуално в днешния дебат за Covid-19, особено след като американският регулатор FDA даде пълно одобрение на няколко ваксини, Джо Байдън наложи почти задължителна имунизация в големите компании и сред правителствените служители, а в няколко държави вече има задължителна ваксинация на медици и работници в социални домове.
В България имунизацията срещу коронавируса остава доброволна, а от ИТН дори искат промяна в Закона за здравето, където да се впише, че тя няма как да бъде задължителна.
Според Харлан – личната свобода да не се ваксинираш кореспондира със свободата на колегите, съучениците и съседите ти да се предпазят от инфекциозно заболяване. Той твърди, че при наличие на опасност обществото има пълното право да предприеме мерки за собствената си защита. Така опасност в началото на 20 век е едрата шарка – инфекция, която убива една трета от заразените. Основно средство за протекция са ваксините.
Според Evening Herald - Хенинг Якобсен е бил имунизиран като бебе и шест дни по-късно по тялото му се е появил голям парещ обрив, който го тормозил години наред. По-късно той се опитал да убеди 18-годишния си син да не се имунизира срещу едра шарка, но детето му било заплашено, че ще загуби работата си и си поставило доза. Синът също имал тежки странични ефекти.
Якобсен казва пред съда, че замърсяването на кръвта при имунизация може да доведе до сериозни последствия или дори смърт. Днес медицината по никакъв начин не може да се сравнява с тогавашната, но все още съществуват мнения, че „резултатът от ваксинацията не може да бъде предсказан“ и че „ваксинацията води до тежки заболявания“ – неоснователни твърдения предвид натрупания опит с препаратите и проучванията на медицинските специалисти.
Харлан пише в решението си, че в продължение на почти един век повечето медици са изразявали мнение, че възможността за усложнения е реална при неправилно поставяне на ваксината, но рискът е твърде малък, че да се сравнява с риска от заразяване. Точно такива са становищата на здравните регулатори през 2021 – ползите от ваксината срещу коронавирус далеч надвишават рисковете.
Остава въпросът как днешните съдии биха разгледали делото на Якобсон, прехвърляйки го върху ваксините за Covid-19. Аргументите в голямата си част ще бъдат почти същите, а разликите идват от обстоятелствата и различното време, в което живеем, пише Канелос от Politico.
Може ли съдия Харлан да се окаже големият пазител по време на Covid-пандемията? Само времето ще покаже.
Кои са задължителните имунизации в България - и защо ваксините за Covid-19 не са сред тях
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
