Явор Божанков: Умора от избори е криза, която може да доведе авторитарна власт

На 34 години е, но вече има опит в 6 поредни парламента. Вярно - пълен е само един от мандатите му - първият. Става народен представител най-напред с листите на БСП, макар никога да не е бил партиен член - излъчен е като кандидат от гражданската квота. Разбира обаче, че различията му с позициите на партията на Корнелия Нинова са непреодолими - особено след като Русия напада Украйна, а социалистите заемат страната на агресора. Явор Божанков без колебание застава на страната на Киев, ЕС и НАТО. С ясното съзнание, че това е край на отношенията му с левицата.

Юрист, член на комисията по правни въпроси и с безспорно дар слово и ораторски качества - Божанков в крайна сметка остава в политиката. Сега отново е кандидат от "Продължаваме промяната - Демократична България" - водач на листата в Габрово. Разговаряме за равносметката след "сглобката", за опасността хората да се уморят от избори, за тънкия баланс, грешките и постигнатото - макар с цената на компромиси. И кой е моментът, в който злото наистина побеждава и това не бива да се допуска.

Имаше ли смисъл от тази конституционна поправка парламентът да работи, когато властта е паднала, при служебен кабинет?


Това, че не се спазва закон, или в случая Конституцията, не означава, че промените нямат смисъл. Може да прозвучи като клише, но важно е върховенство на закона и то винаги има смисъл. 

Факт е, че ГЕРБ провали кворума на заседанието в неделя. Идеята на промените в Конституцията беше служебният кабинет да се отчита пред Народното събрание и да отговаря на въпроси.

 Това, че ГЕРБ газят конституционни текстове, за които са гласували, не значи, че те нямат смисъл.



Още нещо - масово се наложи мнението, че тези промени са свързани единствено със служебния кабинет и неговите правомощия, но това не е така. Разделянето на Висшия съдебния съвет, гарантирането на независимостта на съдиите, това са едни от важните промени. Защото съдиите бяха доминирани от прокурорите и това беше проблем, за който например и съдия Владислава Цариградска говори.

Всяка промяна, всяка реформа дава резултат малко напред във времето, ефектът не е моментален. Убеден съм, че смисъл има.

Важна е и и промяната, която дава право на всеки да атакува несправедлив и лош закон пред Конституционния съд. 


Има обаче твърде много спирачки пред промените, като някои са поради факта на падането на властта и невъзможността да се приеме нов Закон за съдебната власт. Други са в Конституционния съд...

Да, има голям риск, защото промените в Конституцията действат чрез приемане на съответния Закон за съдебната власт.
Едно от постиженията на реформата беше да се ограничат правомощията на служебния кабинет, но те също се определят със закон, а такъв няма. Неслучайно ГЕРБ предпочетоха да отидат на избори, щото те очевидно не са имали намерение конституционната реформа да стигне докрай.

Симулирали са нещо няколко месеца и затова предпочетоха избори, но че такъв специален закон не е приет, е първата лоша новина. Втората е, че има риск ГЕРБ и ДПС да приемат какъвто те искат закон и не просто да обезсмислят реформата в Конституцията, но и направо да ни върнат там, където сме били преди много време - в годините на Гешев, на специализирания съд и бухалките.



Ако сега трябва да се започне отначало и да се действа в рамките на същия този мандат, който имахте като парламент, по същия начин ли бихте действали?

По същия, но личното ми мнение, без да искам да ангажирам парламентарната ни група или някоя от партиите в коалицията, грешката, която допуснахме, е, че заедно с големите приоритети като Шенген и Еврозоната, преди да формираме самото правителство трябваше да сложим на масата реформа на службите и конкретни срокове. Ако питате мен и връщане на 100% машинен вот. И тогава, ако няма правителство – избори.

Това, което се опитахте да направите при ротацията?



Да, опитахме се да го направим при ротацията - да поставим конкретен срок, само че 9 месеца по-късно. 

Според мен трябваше да започнем с това, въпреки че ако бяхме отворили Изборния кодекс след поредните избори, посланието щеше да е, че пак мислим за избори. Аз приемам това съображение, но моето мнение е, че още в началото трябваше да поставим 4-5 неща като абсолютно условие. 


Кое според вас е истински хубавото нещо, което се е случило в периода на това управление?



В последните години, последното десетилетие дори, страхът беше основна движеща сила в политиката в малките населени места.

Страх, че ако не си в правата вяра, ще бъдеш уволнен. Страх, че държавата вместо да помага на бизнеса, по-скоро може да действа като бухалка - дали на някого нещо ще бъде отнето, друг ще бъде смазан или опозорен - чрез държавната машина, чрез медийна атака, но това си беше нашето всекидневие.

През последните малко повече от 9 месеца страхът в нашето общество го няма. Няма нито един случай някой да казва, че кабинетът на академик Николай Денков го е заплашил, че ще му "размаже физиономията" - както казваше Бойко Борисов. Звучи абсурдно и нелепо. Това остана в миналото, но то може да се реставрира.

Народът е казал, че с хубавото бързо се свиква наистина, но можем много бързо да се върнем към онова време. Голямото ни постижение е, че се освободихме от страха и мисленето на хората се промени.

Защо тогава ГЕРБ е първа политическа сила?

Мога да го обясня като го сравня с историята, която се разигра в българския футбол. Според мен там изборът беше между черно и бяло. От едната страна беше кръгът на Боби Михайлов, който е докарал българския футбол до унизително положение, от другата страна - няколко души с безспорна биография, които имат не просто желание, а и хъс. Димитър Бербатов години наред се бори и загуби, даже не стигна до балотаж. И в избор между черно и бяло очевидно пак се избра черното …

Със сигурност обаче има едно нещо, което е много страшно. След като не победиха, Бербатов и хората около него обявиха, че всеки отива - кой в Испания, кой някъде другаде да си гледа живота, и че повече с български футбол няма да се занимава. Това беше моментът, в който злото наистина победи и това не искам да се случва и в политиката.



Но и вие се отказахте за няколко часа от политиката?



За няколко часа и то на 1-ви април. Между другото с абсолютно искрени мотиви.

Всеки ден ли като се събужда човек във вашата работа трябва да се самоубеждава отново?



Не е толкова страшно, защото всеки ден срещаш някого на пътя, който ти казва: "Знам, че е много трудно, обаче не се отказвай”. А най-хубавата дума, която съм чувал за тия последни месеци, е “благодаря”. Когато някой каже не просто “Давай, давай”, защото е лесно отстрани да кажеш така, като не си в обувките на другия и не водиш ти битките. Когато обаче ти кажат “Благодаря”, това е много по-силно.

Защо много хора смятат, че Бойко Борисов по-добре си говори с българския бизнес?

Мога да го обясня пак през една странична история от студентските ми години. Имахме преподавател, който си продаваше учебниците от багажника на колата за 20 лв. Изпитът беше на гърба на учебника и като го скъсаш оттам и го попълниш, имаш гаранция, че си взимаш изпита срещу скромните 20 лв. по тежка дисциплина, която иначе иска много учене. 

И тогава вървеше легенда колко е страшно, ако вземеш да си отвориш устата, защото догодина имаш друг изпит пред тоя човек и той един път като ти вдигне мерника, спукана ти е работата.



Този страх всъщност беше едно оправдание, че е по-лесно да си вземеш изпита за 20 лева, отколкото да прекараш 2 месеца в четене. Такава е и ситуацията с една част от бизнеса - не всичката, не по-голямата, но все пак значителна част, за която е по-лесно по да си нареди поръчките втория начин - със служебна победа, отколкото да се бори на свободния пазар с конкуренция.

А какво стана с вашия преподавател?

Направихме подписка, изпратихме я до ръководството на университета. Тя беше публикувана и в медии. Той беше дисциплинарно наказан и към днешна дата даже не знам дали е преподавател, но със сигурност спря да си продава учебниците от багажника на секундата.


Явор Божанков, водач на листа в Габрово

Как тече кампанията в Габрово, където сте водач?



Кампанията навсякъде върви около едно сложно уравнение. Има хора, които искат да чуят, че ние повече с ГЕРБ никога нищо няма да правим, защото, смятат те, малко странно е да кажете, че съдебната реформа не я довършихте миналия път, ама този следващия вече ще стане.

 И от другата страна са избирателите, които не искат да чуят, че ще отидем за 7 или 8 път на избори и че ще похарчим поредните 100 милиона за това, при положение, че е ясно, че напред във времето никой няма да има мнозинство.

Между тези две групи е много трудно да се балансира, защото и двете имат основание. 

В същото време самите ние нямаме конкретно решение - да забиеш гвоздей и да кажеш: “Край, повече с никого няма да говоря, ще ходим на избори всеки ден”, или “Ще почваме пак да говорим с хора, с които очевидно не се понасяме”. Това е задачата с повишена трудност в момента. До голяма степен резултатите от изборите ще предопределят и накъде ще продължи страната, но има един много по-голям риск и той е, че умората от избори е вид политическа криза, която може да свърши с едно решение и то е авторитарна еднолична власт.

Това е според мен големият риск пред България. Има много хора, които ще кажат, че след като партиите не могат да се разберат, трябва твърда ръка.

От една страна президентът Радев ще бъде изкушен да си “занули брояча” през Конституцията – и те там по руските учебници явно обичат така си продължават мандатите, като сменят цялата Конституция и остават на власт. 

От друга страна, Борисов и Пеевски също може би ще бъдат изкушени да отидат на вариант еднолична власт, така че да се разправят само с един човек. А и може те да са този човек, вместо в някакъв демократичен формат да търсят съгласие с много страни.

Въпросът е хората какво искат, а аз смятам, че точно там има риск. По традиция в България сме изкушени да търсим месии, спасители и такива решения, които уж ще "оправят" народа. Самият факт, че Виктор Орбан има повече популярност в България и повече подкрепа, отколкото в собствената му държава, говори, че този риск трябва да се оценява много сериозно. Защото това веднъж стане ли, не искам да си представям бъдещето на България в подобна система на управление.



Това, което прогнозирате, е план, който някой вече чертае, или ще е естествен резултат от политическата криза? 


Във времето се убедих, че случайността играе много по-голяма роля, отколкото дълбоките планове и конспирации. Смятам обаче, че има основания да мислим в тая посока и то много сериозно. 


Като се срещате с избирателите си, има ли някаква тема, която се откроява отчетливо? Цени, доходи, корупция?



Ако трябва да кажа ,че една е темата с главно Т, няма да е вярно. Има хора, за които външната политика и нейното влияние върху вътрешната е нещо важно, което ги вълнува. За които ориентацията на България по оста изток-запад не е някаква медийна тема, а наистина е екзистенциален въпрос. Такива хора има и те са много.



Има и други, които искат просто да има някакво правителство. 

Има и трети, които не искат да има компромиси, нито да има правителство на всяка цена. Много е труден балансът.

Къде беше точката на пречупване, в която се загубиха много гласове - от тези хора, които на миналите избори почти ви направиха първи и ви дадоха възможност да имате мандат за съставяне на правителство, до сега, когато социолози като Кольо Колев прогнозират, че ще сте четвърта политическа сила?



И на миналите избори имаше прогнози за много голяма разлика, но не беше така.

 Не мисля, че има някаква загуба, но когато управляваш, носиш отговорност и естествено търпиш някакви щети. А да управляваш с партньор, който буквално всеки ден се опитва да те заколи с тъп нож в гръб, естествено е още по-тежко. Но пак казвам - алтернативата беше още едни избори, още 100 милиона и още няколко месеца безвремие.

Много от нещата, които направихме, не изглеждаха даденост - свалили сме ветото на Нидерландия за Шенген, започнали сме преговори с Австрия. България влезе в Шенген. И някои си правят майтап за "въздушния" Шенген, но България направи крачка, която изглеждаше невъзможна допреди няколко месеца. 1-ви януари беше целта за приемане на еврото, а сега тази дата отново изглежда фантастичен срок.

Ние бяхме убедени, че каквито и да са ГЕРБ, при този хоризонт пред държавата те няма да предпочитат нови избори. И тук допуснахме грешка. Защото ние, при ясен избор за правителство и при същите за нас електорални и партийни щети, сме направили правилния избор.

Сега гледаме как се отдалечават парите по Плана за възстановяване и устойчивост, които трябваше да дойдат. И то, когато влезеш такъв цикъл, всичко се отдалечава. 


Добре кой носи отговорност за парите по ПВУ, последно бяха 4 закона, които парламентът трябваше да приеме, и ГЕРБ не допуснаха те да влязат в зала?

Всички. Може би ние имаме доста комуникационни грешки, но да си дадем сметка, че дистрибуцията на посланията ни не ни е най-силната страна, защото в медийните среди има хора, които имат доста по-голямо влияние. Това е факт.

 Отделно медийният пазар гледа на политиката като на ходещо реалити с безплатни актьори, които им създават зрелища и винаги намират най-грозния скандал.

Мога да дам и пример - една от големите ни каузи в тоя парламент беше не просто да спрем референдума срещу еврото, а да обясним, че той е противозаконен и противоконституционен. Противозаконен в частта с “единствена официална валута”, защото няма такъв легален термин, валутният ни борд работи с евро. Тоест такъв въпрос би компрометирал валутната система на държавата. И второ, защото въпросът е обект на международен договор и Конституцията забранява допитване.

 Ние се справихме според мен много добре, като имаме предвид, че дори по-стари демокрации са падали жертва на популизъм, а България избегна този капан.

Имаше 5-часов дебат в правната комисия, професори, преподаватели по конституционно право, шефът на БНБ задълбочено обясняваха защо този референдум е недопустим. 

Но когато изгледах след това отразяването в медиите - накрая имаше някакъв грозен скандал с "Възраждане" - и всичко, което видях в централните емисии, бяха тези крясъци.

Едно е свършената работа и второ е дистрибуцията на посланието до хора. Аз разбирам, че тия грозни сцени може би се харчат повече в медийното пространство, но медиите имат и някаква социална функция и оформят обществото, в което живеем. Със сигурност не включвам вас в това число, но едно голям процент.


Не стигнахте обаче до медийния закон, СЕМ, казуса с БНТ, където един генерален директор кара втори мандат, без да избиран за това?

Точно преди кампанията имах интересен случай. Много пъти съм виждал призиви на човека с никнейм Волгин, че на Божанков не трябва да се дават думата. Аз никога не съм призовал той да бъде уволнен или на него да не му се дава думата, но в крайна сметка, след много, много, много такива призиви, получих обаждане от този човек и, без да предам личен разговор, но в крайна сметка получих покана за участие в БНР при него.


Обаче поканата върви с условие - да се явя на това участие заедно с Костадинов от “Възраждане” едновременно, а темата да е излизане от НАТО. От 

“Възраждане” внесоха законопроект за излизане от алианса и един коментар по такава тема, би я легитимирал според мен, а това е толкова нелепо, че не заслужава сериозен коментар.

Няколко дни по-късно след този своеобразен капан разбирам, че човекът е кандидат за евродепутат от “Възраждане”. И аз си представлявам, че когато той ме е канил за участие в това предаване, той вече е бил съвършено наясно, че е номиниран и ще бъде кандидат на тази партия. Говорим за човек от държавна медия с държавно финансиране, който ми отправя покани аз да се явя заедно с лидера, от чиято партия ще излиза кандидат за евродепутат. Това говори за системен пропуск - очевидно е, че той го прави, защото може.

Ние много пъти сме говорили, че там системно се представят дезинформация и пропаганда, че няма реакция от регулатори, няма системна реакция.

Според вас нарочно ли партиите слагат в листите такъв тип хора, които после лесно да влизат със скандал и шоу в новините или просто "материалът" е такъв?

Това по-скоро е естествена селекция. Аз не мога да кажа, че да речем Тошко не е автентичен представител на хора в България, които по принцип мразят всичко и всички. Защото за мен ИТН са такъв субект, който мрази всичко и всички. Те затова и провалиха няколко мандата, когато получиха възможност да направят нещо. Те се провалиха просто защото мразят изначално всички. Има такива хора в нашето общество, не може да се правим, че ги няма. А нарочно ли влизат такива хора? Ами, селекция.
 
Ясно е, че такива послания по-лесно хващат вниманието. Ще дам пример дори със себе си, за да не изглежда, че се опитвам да уязвя някой друг.
Имаше дебат за промени в Административно-процесуалния кодекс. Бях работил повече от месец по тях ив момента, в който бяха в зала, стана супер грозен скандал. ГЕРБ излязоха и казаха, че искат да дойде главният прокурор да обясни някакъв слух. Аз тогава казах, че ако ще си разказваме слухове в залата, да дойде Бойко Борисов и да обясни купил ли е къща Барселона.

Някак си това изтече в новините, а за Административно-процесуалния кодекс нямаше нито една дума. Хората, които гърмят такива скандали и бомби, знаят, че с тях си проправят път в информационното поле.

Следващият много труден разговор след еврото, ако приемем, че за еврото горе-долу сме минали хребета, е Зелената сделка. Как може да се намери баланс между бизнеса и между екологията е сложна тема, нали?



Според мен върху темата паразитират партии, които просто нямат какво да предложат. Тя е обрасла с някакви митове - фалира икономиката, затварят ни енергетиката, а в Брюксел чиновниците лягат и стават с мисълта как да ни унищожат. Същият беше и разговорът за бежанците, който водиха в пленарната зала ИТН” и “Възраждане”. Казват “О, ужас, карат ни със самолети бежанци”, но не какви да е, а “мургави” - тука влиза етническият момент, а после следва - “мургави, убийци и изнасилвачи”. 

И сигурно има хора, които наистина си представят, че убийци и изнасилвачи влизат със самолети в България. После става ясно, че това са си наши престъпници, които ги връщат да си излежат присъдите в България, но "журналисти" (нарочно в кавички) и всякакви хора вече чакат на летището, заредени с микрофони и камери, за да покажат как се пълни България с хора с престъпно минало.

Същото е със Зелената сделка. Истината е, че България добре си балансира енергийния микс, може и повече, но има добър прогрес при възобновяемите източници, но си държим и студения резерв, какъвто се явява ТЕЦ-ове.

ТЕЦ-овете по икономически причини ще затворят. Ако някой вярва, че бъдещето на енергетиката е във въглищата, е в голяма грешка. 

В същото време бизнесът в частния сектор има огромна нужда от работна ръка.

И това, което ни предлага Зелената сделка, е един преход. Между другото България постигна една от най-големите отсрочки, което е период, в който можем да преквалифицираме работната сила и аз нямам никакви съмнения, че частният сектор в България ще поеме и много повече хора от това.

Въпросът е обаче ние да се възползваме от всяка възможност, която ни се дава, не просто да направим този преход, а да спечелим от него. И колкото по бързо се адаптираме, толкова по-конкурентни ще бъде и сега.

Тук, в рамките на шегата, но видях картина, която “Възраждане” са си закачили, и на нея са нарисувани депутати от партията с народни носии, а зад тях пуши централа на въглища. И това се възприема като някаква проява на национализъм.

В района на "Мариците" има едно от големите замърсявания в Европа по отношение на серния диоксид. И това за здравето на хората никой не може да измери какво ще означава.



Убедихте ли някого да гласува, който не искаше?


На терен не виждам негативизъм. Очаквах по-голям - да кажат, "Ето, със сглобката направихте мнозинство на ГЕРБ”, но не го виждам . Със сигурност виждам хора, които не искат да гласуват и, много интересно, има хора, които не искат да гласуват, защото са загубили вяра, че изборите нещо ще променят. И това е нашият омагьосан кръг, а то точно това ще промени нещата.

Сега бях в пенсионерски клуб и ни казаха: "Ами то с тия хартии и то голяма измама. Трябваше всичко да се гласува с машини”. И аз като питах: "Ама възрастните не искат ли хартия?", те отговориха: “Как не може да се оправим с една машина, това е виц. Естествено, че ще гласуваме с машини.” 


Ако мислим, че изборите нищо не решават и половината не ходим да гласуваме, политическата криза няма да може да се реши. Законодателният орган няма да има легитимност, защото много малко хора са го избрали и, естествено, купеният вот ще тежи много. И то не само купеният, но и корпоративният.

Има хора, които гласуват от страх, заради зависимости или поради някакъв друг стимул. Броят им не е малък, но това пак не са значителен брой гласове. Но “не гласуваме” е сериозен фактор и точно от тоя кръг не може да излезем и да разберем, че решението е в масовото гласуване. Това е задачата, която наистина не можем да решим. Тя от една страна е наша задача - на политиците - да убедим хората. От друга страна нашето общество трябва да разбере, че изборът е личен дълг.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Самолет на "Газпром" се разби в Русия, загинали са трима души от екипажа

На борда не е имало представители на компанията и други пътници

17:52 - 12.07.2024
Важно днес

Съдът остави в ареста полицая, който счупи челюстта на момче в "Кайт бар"

21-годишният обвиняем отказа коментар на влизане в съдебната зала

17:47 - 12.07.2024
Важно днес

Русия е опитала да убие директор на германска фирма, която доставя оръжия на Украйна

Заговорът за убийството на Армин Папергер е бил един от поредицата планове на Кремъл за убийство на ръководители на отбранителната индустрия в Европа.

13:44 - 12.07.2024
Важно днес

България все още не е подкрепила пакта за помощ на Украйна, договорен във Вашингтон

Документът на НАТО урежда подкрепа за Украйна в отбраната

13:40 - 12.07.2024
Технологии

LED устройство с размер на ориз унищожава ракови клетки в дълбочина

Изследователи от университета “Нотр Дам” в Индиана, САЩ създадоха безжично имплантируемо LED устройство за лечение на „дълбоко вкоренени ракови заболявания“, пише сайтът за иновации Interesting Engineering.

13:40 - 12.07.2024