Йоан Павел II: Папата, който промени света

„Веднага светец”, това скандират хората, изпълнили площад "Св. Петър" във Ватикана. Краят на множеството не се вижда, то стига далече надолу до река Тибър. Над 4 милиона души се стичат в Рим - млади, стари, пристигнали от близо и далеч – дошли да изпратят Йоан Павел II по пътя му към вечността.

Годината е 2005. Много скоро апелът ще получи своето удовлетворение. През 2011 година папата е обявен за блажен, а през 2014 година - за светец. Сложната и дълга процедура, отнемаща често десетилетия, е съкратена. Никой не се съмнява в светостта на Йоан Павел II.

Сто години след рождението на Карол Войтила, светът си спомня за една велика личност - не просто голям човек, но и незабравим папа.

„По целия свят се отбелязват различни аспекти от светостта на папата, някои възхваляват неговата вътрешна светост, неговото милосърдие, неговият молитвен живот. Някои подчертават неговия мисионерски дух, пътуванията му по целия свят, но всички са единодушни, този папа промени хода на историята“, – казва кардинал Анджело Содано, държавен секретар на Ватикана по време на понтификата на Йоан Павел II.

Карол Войтила се ражда на 18 май 1920 г. в бедно полско семейство от градчето Вадовице край Краков. За да се издържа, Войтила работи в каменна кариера и в химическа фабрика. Увлича се по театъра и участва в нелегален кръжок срещу нацистите. Наслаждава се на природата и често кара кану в реките или ски по планините. Става епископ едва на 38 години.

В социалистическа Полша се бори активно за правата на работниците и за възможността хората да изповядват свободно вярата си. През 1967 г. е назначен за кардинал на Краков.

През 1978 г. кардинал Войтила идва за втори път в Рим. Тогавашният папа – Йоан Павел I е починал едва трийсет и три дни след избирането му. Войтила е силно притеснен. Отива на конклава с надежда скоро да се върне обратно в родината, където политическата ситуация се влошава. Плановете му обаче се променят, след като конклавът избира първия папа-поляк в историята на Католическата църква.

„Повикаха ме от една далечна страна“ – са първите думи на Йоан Павел II, след избирането му, а после добавя „Ако не говоря правилно италиански, ще ме поправяте“.

Папата-поляк остава начело на църквата 27 години - една епоха, в която светът се променя главоломно.

За Карол Войтила рязката промяна от Краков до Рим е трудна. За неговия свободолюбив дух Ватикана се оказва тесен. „Било е някъде началото на 1981 г. Йоан Павел ІІ е папа вече три години. Взимат колата на един от полските свещеници, за да не ги забележи охраната.“ – разказва за бягството на папата един от неговите биографи, журналистът Джанфранко Свидерковски.

„Папата е на задната седалка и се крие с ватиканския вестник. Отиват близо до Рим на ски. Папата е толкова доволен, хем е могъл да се помоли, хем да покара. Никой не ги разпознава. Папата е облечен в ски екип и се реди на опашка за лифта с другите скиори.“

Друг важен аспект от ежедневието на папа Войтила е молитвата. Моли се непрекъснато: преди важни срещи, при посещения, при пътувания.

Не всички обичат Йоан Павел II. Най-голямото доказателство за това е атентатът срещу него на 13 май 1981 година, когато турският терорист Али Агджа стреля срещу Светия Отец на площад "Свети Петър". Папата оживява по чудо. Поръчителите на атентата не са открити, а процесът срещу Агджа се превръща в медийна геополитическа сензация.

Освен куршуми, папата получава и много критики. Обвиняват го, че отказва да промени учението на църквата за презервативите, да разреши разводите и абортите, да позволи на свещениците да се женят, да направи финансова ревизия на Ватикана.

Свидерковски е убеден обаче, че „ако не беше избран папа от Полша, може би комунизмът щеше да издържи по-дълго и най-вероятно щеше да приключи по различен начин. Не толкова мирно както се случи, а с насилие.“

Мнението му се споделя и от кардинал Леонардо Сандри, който счита, че „полският произход помага да познава прекрасно същността и начина на действие на комунизма. Затова той се бореше с него с оръжията, за които знаеха само хората, които са живели при тези диктатури. И това беше изключително важно, за да се живее в тези години без страх.“

Той цитира паметните слова на Йоан Павел II: „Не се страхувайте, не се страхувайте от тези режими, които са нищожни пред Бога и пред човешката свобода“.

Войтила е един от най-пътуващите папи. Посетил е 129 държави на всички континенти. Бил е видян на живо от близо половин милиард души. Той е първият римски папа, пристигнал в България през 2002 година.

През 90-те години на папа Йоан Павел II е диагностициран с болестта на Паркинсон. Въпреки най-добрите медицински грижи, в началото на третото хилядолетие Йоан Павел II е сериозно обездвижен, придвижва се с проходилка. Разсъдъкът му обаче остава непокътнат до края на живота му.

Агонията на 84-годишния папа е дълга и мъчителна. От януари 2005 година и без това разклатеното му здраве се влошава все повече. Налага се да постъпи в болницата Джемели, където е бил вече пет пъти.

Страданието му се превръща в урок за всички. Хиляди възрастни хора, парализирани и инвалиди се чувстват утешени, защото тяхната съдба се споделя от папата.

През дългия си живот Йоан Павел II се е докоснал до хиляди хора. Не само физически, но най-вече с посланията си за мир, разбирателство и любов между човеците.

Свободата, на която се радваме днес, донякъде е плод и на неговите усилия. Затова 100 години след рождението му, стотици милиони души по света са благодарни, че този велик човек даде толкова много от себе си. Мнозина са се опитали да станат по-добри след срещата си с него. Те се надяват на чудо в живота им, да усетят онова блаженство на вечното и непреходното, което идва само свише.

Да срещнеш светец приживе звучи невъзможно, но светостта не е нещо толкова недостижимо. Достатъчно е просто да оставиш следа на доброто след себе си.