За нея можем да кажем, че е непримирима по душа майка на поне 178 деца и човек на каузата, за когото без чувство за смисъл, животът е непълноценен.
Тя е Динилия Кръстева – изпълнителен директор на фондация „Надежда за малките“.
“За нас е важно да предотвратим, доколкото можем, порастването на едно дете като счупен възрастен, със счупена идентичност”, обобщава накратко философията си усмихнатата жена.
Динилия ни посреща в кв. Княжево, в една от двете „малки къщички“, които дават временна закрила и дом на деца, лишени от родителска грижа.
„Дейността на фондацията е свързана изцяло с подкрепа на деца и семейства, които преживяват някаква криза в живота си или се намират в риск“, започва разказа си тя.
Фондация „Надежда за малките“ предоставя социални услуги под формата на двете къщички – център от семеен тип и общностна работа, чрез мобилна подкрепа за семействата.
Идеята е в тези центрове децата да живеят възможно най-кратко, време докато се укрепи семейната среда или премине процес на осиновяване.
Възрастта и продължителността на престоите варират, точно както и причините, поради които малчуганите се оказват в ръцете на Динилия и останалите членове от екипите.
„Има различни деца, от бебета до 5-годишни. От такива, чиито семейства са трайно абдикирали и не могат да осигурят грижа поради крайна бедност или тежка зависимост, например. До деца, изоставените от родителите си поради наличие на някакво увреждане. Именно осиновяването на последните отнема доста време, тъй като осиновяването им почти не се случва на национално ниво“, горчиво отбелязва тя.
Започнало като благородна идея на група ентусиасти преди 13 години, днес Динилия и екипът й изчисляват, че са помогнали на поне 178 деца.
През последните 3 години са помогнали и на толкова родители, благодарение на мобилна помощ за родните и приемни семействата, която предлагат.
Избрали са тази форма на съдействие, защото „в повечето случаи става дума за хора, на които им е трудно да живеят собствения си живот“, разяснява акушерката и социален работник по образование.
„Когато видят, че някой е отишъл при тях и истински се интересува от живота и трудностите им, а не е там за да ги оценява или санкционира по някакъв начин, тогава се тръгва по истински път, който би могъл да води към успех“, споделя тя и допълва, че само чрез работата с родители „кръгът за изграждането на стабилна идентичност се затваря“.
Подобно на всяко начало, и това на фондация „Надежда за малките“ никак не е било лесно.
Благодарение на приятели на каузата, както ги нарича Динилия, половината от необходимите 80 000 лв. за стартирането на първата малка къщичка е събрана.
Делегиран бюджет, отпуснат от Столична община на по-късен етап, им помага да „не функционират само на мускули“.
Истинският пробив за групата, съставена основно от доброволци, идва след колаборацията им с Виваком за кампанията Операция „Жълти стотинки“.
„Това беше нещо, което изобщо не сме очаквали, и което винаги ще бъде преплетено в нашата история. Кои сме ние, че да бъдем избрани от такава голяма компания“, спомня си Динилия.
До последния момент не очаквали, че те ще бъдат единственият бенефициент на кампанията, от която събрали около 50 000 лв.
Целта на инициативата Операция "Жълти стотинки" е да обедини бизнеса, медиите и обществото около социално значими каузи, които имат нужда от финансова подкрепа, така че да наберат популярност и да станат самостоятелни и разпознаваеми, за да продължат да се развиват устойчиво в бъдеще. През годините телекомът подкрепя пет инициативи, насочени към деца и младежи, като събира и дарява общо над 790 000 лв.
„Това беше голяма глътка въздух за нас, защото осъзнахме, че ще ни има и другата година. А когато имаш тази сигурност, започваш да работиш за по-следващата“, разказва Динилия.
Кандидатстват и за бенефициент и за второто издание на Операция "Жълти стотинки“ през 2013 г.
Със средствата от него успяват да създадат още една локация в кв. Овча Купел – така намират, наемат и ремонтират втората малка къщичка.
„За нас беше много важно да намерим подходящи къщи, които хем да са част от общността, хем да дават на децата усещане за дом, до колкото това е възможно“.
Днес екипът на Динилия наброява едва 18 души, но включва широк спектър от специалисти. Намирането на служители за помагащите професии обаче се оказва голямо предизвикателство 13 години по-късно.
„Много ни е трудно да си намерим точните хора. Работим добре, с незаменимата помощ на доброволци“, признава Динилия, като подчертава, че реномето с което се ползва социалната сфера, както и ниското заплащане, не помагат за разрешаването на проблема.
„Моментът, в който едно дете идва при нас е един от най трудните. Детето идва стресирано от някаква тежка ситуация, от някакъв друг живот. В крайна сметка, то идва от семейство, и дори децата да са твърде малки и да не осъзнават загубата, те все пак преминават през нея. Може да са живели на улицата и да са нямали нищо, но им липсва усещането за връзката с майката “.
Един от случаите, които няма да забрави е на жена, която сама е помолила социалните да настанят детето и някъде, защото не успява да се справи сама и от няколко месеца живее с него на улицата.
„Аз отидох с едно такси в отдела за Закрила на детето. Тя ми даде бебето в ръцете. После си тръгна, млада жена, а изглеждаше толкова остаряла преждевременно“, разказва Динилия.
В съзнанието й все още изниква ярко спомена на отдалечаващата се по пътя прегърбена жена, която бута празната си количка.
Друг труден момент е, когато детето си тръгва, “защото отново всички преживяваме раздялата, а и краят на историята не винаги е такъв какъвто всички сме си представяли“.
“От тук сме връщали дете и във фургон, но родителите искаха да се грижат за детето си и полагаха големи усилия това да се случи”, споделя вдъхновяващата жена, която винаги се води от убеждението, че “ако искаш да помогнеш на едно дете, трябва да помогнеш на семейството да осигури устойчива среда”.
В това вярва и това прави - всеки ден отговаря на родителски запитвания, вариращи от сериозни екзистенциални теми до любими песнички на децата и "защо имат пъпчици" или "нямат апетит".
Преди да си тръгнем, Динилия ни споделя за още един от специалните знаци в нейната работа - момента когато детето се осмели да се заяви, дори това да значи да започне да плаче, пътят му на изцеление е започнал.
“Има деца, които по пет месеца са стояли в болници по различни причини. Някои от тях идват тук и дори не плачат - все едно ги няма. Това много ни тревожи. Сякаш това дете не иска да се покаже. Едва когато започне да плаче и да има желания, дори да се инати, си казваме - ето, сега вече всичко е наред”, казва Динилия и се усмихва.
Ако искате да направите дарение за фондация “Надежда за малките”, бихте могли, като изпратите SMS на 17 777 с текст DMS MALKITE (1 лв.) или по банков път:
Уникредит Булбанк
Титуляр: Фондация Надежда за малките
BIC: UNCRBGSF
BGN IBAN: BG30UNCR70001522296287
Поредицата ДОБРО-ТВОРЦИ е специален проект на Vivacom u BoulevardBulgaria.bg.
Фотограф: Студио KARE за BoulevardBulgaria.bg
Автор: Мария Кръстанова
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
