Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
С гласовете на „Прогресивна България“ парламентът прие на първо четене законопроекта на „Възраждане“ за българския език.
Партията на Костадин Костадинов внася предложението без успех в шест поредни парламента. Сега управляващите го подкрепиха въпреки отрицателните становища на два института на БАН и сериозните възражения на Министерството на образованието и науката.
Проектът беше приет със 153 гласа „за“. Освен депутатите от ПБ и вносителите от „Възраждане“, подкрепа дадоха 18 народни представители от ГЕРБ и общо трима от ПП и ДБ. ДПС не участва в гласуването.
Законопроектът е представен като опит българският език да бъде защитен от изместването му от английския в публичната среда. Предложените мерки обаче надхвърлят задължението институциите да използват официалния език на държавата. Те предвиждат нови административни изисквания, регулация на публичните надписи, технически стандарти за устройствата, предлагани на българския пазар, и санкции за нарушения.
Проектът обхваща администрацията, образованието, здравеопазването, правосъдието, националната сигурност и обществения ред. В тези сфери държавните и общинските органи, както и публичноправните организации, ще трябва да използват български книжовен език при изпълнение на функциите си.
По-широк обхват имат текстовете за публичното пространство. Предвижда се надписите, съобщенията и обозначенията върху обществени сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица да бъдат на български език. Допуска се изписването им на латиница чрез транслитерация, но не и превод на английски.
Така например Министерството на външните работи не би трябвало да бъде обозначено като Ministry of Foreign Affairs, а като Ministerstvo na vanshnite raboti.
Според Института за български език при БАН не само няма необходимост от нов специален закон за българския език, но и част от предложените разпоредби са научно необосновани, неясни и трудно приложими.
Учените напомнят, че Конституцията вече определя българския като официален език, а употребата му в различните обществени сфери е уредена в множество специални закони.
“Остава неясно какви значими обществени проблеми би решил този закон и по какъв начин ще стане това. Обществената и институционалната комуникация на български език в момента протича безпрепятствено, няма конкретен възникнал прецедент, който да налага изрично приемането на отделен закон за българския език”, казват от БАН и добавят:
„Езикът е естествено възникнала знакова система, която функционира в обществото. Той се развива и променя по собствени закони, които могат само да се анализират от специалистите, но не и да се регулират с административни мерки.”
Институтът за литература при БАН също има отрицателно становище. В него се изтъкват прекомерната рестриктивност на предложенията, административната сложност и рискът от създаване на неясни и нефункционални правила. Според учените вместо това трябва да се търсят решения на реалните проблеми в образованието и употребата на българския език.
Друга съществена част от проекта е въвеждането на официален държавен стандарт за графичното представяне на българската кирилица. Според предложението държавната и общинската администрация ще трябва да използват шрифтове, съобразени с този стандарт.
Електронните и мобилните устройства, предлагани на българския пазар, също ще трябва да поддържат българската графична форма на кирилицата, а не масово използвания руски вариант.
Проектът предвижда държавата да работи и за налагането на общоевропейски стандарти за българската кирилица. В текстовете обаче не е изяснено как това ще бъде осъществено на практика и какви конкретни правомощия има България да прокарва подобни правила на европейско равнище.
Неясно остава и кой ще следи за изпълнението на закона.
Текстовете на „Възраждане“ предвиждат създаването на пореден административен орган, наречен Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. В него ще участват представители на БАН, университетски преподаватели, учители и представител на Съвета за нематериално културно наследство.
Съветът трябва да изготвя годишни доклади за състоянието на езика и да дава становища по учебните планове и учебниците. Той обаче няма да има контролни функции, няма да издава задължителни предписания и няма да налага глоби.
От БАН смятат, че този съвет ще бъде “ненужен”, още повече, че в България вече има национален научен център с експертен капацитет по въпросите на българския книжовен език и това е Институтът за български език.
“Работата му (на Консултативния съвет за български език - бел. ред.) ще бъде нискоефективна, ще изисква допълнителен ресурс, без да доведе до желания положителен ефект върху езиковата практика”, посочват учените.
В От Министерството на образованието и науката също смятат, че законопроектът се нуждае от сериозна преработка и множество промени, преди да може да бъде приет в окончателен вид.
Това обаче не попречи на депутатите от „Прогресивна България“ да подкрепят проекта на първо четене с аргумента, че недостатъците му могат да бъдат отстранени между двете четения.
.jpg)
