Забрави ли България за големите си каузи?

Весела Чернева е зам.-директор на Европейския съвет по външна политика и е ръководител на бюрото на ЕСВП в София. Сферата на експертизата й включва външната политика на ЕС, отношенията със Западните Балкани и Черноморския регион, трансатлантическите отношения и др. Тя е бивш говорител на Министерството на външните работи на България (2010-2013 г.).

България не е малка, но ние, българите, сякаш сме се отказали от големите каузи.

Вместо да се стремим към повече свобода - с иновации, енергийна независимост, сигурни граници и по-малко корупция - допускаме малките каузи да ни заслепят, да ни направят удовлетворени от себе си и пасивни към по-едрата картина.

А не забравяме големите си цели изглежда по-важно от всякога.

Днес ЕС е на кръстопът - за първи път от 90-те години насам на границите му има война, а вътре обществата са разделени от партии на страх и омраза.

Както винаги досега след кризи, ЕС ще се промени: в посока към повече отбрана и сигурност, ограничаване на миграцията, но и на свободата на движение, а вероятно и в посока към по-голяма икономическа тежест чрез мерки за понижаване на цените на енергията.

В този контекст, важно е да се запитаме: ще се промени ли и България с него, или ще се отделим към периферията, повече формален, отколкото реален член на ЕС?

Да си в периферията означава, че страната ти е зависима от решенията на други.

Сигурността в Европа не може да се гарантира чрез неутралитет, защото „неутралните“ полета бързо се запълват от агресивни сили като Русия. Примерът на Беларус показва как една страна може да загуби всичко - езика и суверенитета си - ако не се мобилизира и не успее да защити своите интереси.

Свободното движение и демократичните права не са даденост, те могат да бъдат отменени или ограничени.

Свидетели сме как в Молдова 300 000 гласа могат да бъдат купени, за да доведат почти до дерайлиране на страната от европейския й път.

Гласуването е не просто право, а средство, чрез което изразяваме своите желания и нужди, и задаваме посоката на страната. Когато мълчаливото мнозинство не участва, то оставя политическият ландшафт на произвола на шумните малцинства.

В България, както и в много други европейски държави, виждаме гражданите все по-често да се фокусират върху "малките каузи" - местата за паркиране или отсечените дървета на улицата.

Те са важни, но не бива да забравяме, че европейският път на България не е завършен.

Свободата, която сме спечелили, трябва да се защитава и надгражда.

Или както пее Никола Симеонов от група Coolden, "малките думи на малките хора / са всичко, което променя света".