Драстично поскъпване на яйцата и млечните продукти и страх от допълнителен скок при доматите заради прекратяване на вноса от Турция. Информационни заглавия в тази посока има ежедневно - репортери правят живи връзки от пазари, а търговски аташета обикалят търговските вериги в чужбина, за да сравняват цени.
Медийният шум не е случаен – темата за цените пряко засяга хората, а политиците удобно я използват на фона на предстоящите избори."Спекула" и "картелни споразумения" са само част от обвиненията, които се чуват в ефир, а търговските вериги отново са в окото на бурята.
На специална пресконференция, посветена на пътя стоката от склада на Lidl до рафта в магазина, изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска обясни как се формират цените и защо обемът на българския пазар, дефицитът на достатъчно българско производството и дори инфраструктурата в страната оказват влияние върху стоката за крайния клиент.
Драгийска напомни и за създадената още през есента работна група между властта и търговците, която все още не се е събирала нито веднъж, а в същото време в публичното пространство се раждат всякакви идеи за контрол на цените.
От компанията представиха и числа за ръста на цените за цяла Европа, от които се вижда, че държавата с най-строги държавни мерки и намеса в свободния пазар - Унгария, има най-високи цени.
„Търговците на дребно нямат полза от завишаване на цените на храните, защото разчитат на продажбата на оборотни стоки с кратък срок на годност“, посочи изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска на пресконференция днес.
От ръководството на компанията обясниха принципа на ценообразуване по веригата на доставки и коментираха актуалните теми около проверките на Комисията за защита на потребителите и прокарваните от служебния кабинет спорни предложения за мерки срещу овладяването на цените.
Драгийска използва случая, не само за да повдигне завесата към процесите, предшестващи крайната цена, но и да обърне внимание на отдавна неслучили се реформи, като тази в агросектора например, които по думите ѝ оказват съществено значение върху особеностите на местния пазар.
Занемаряването на земеделието и липсата на стимули и субсидии ограничават местното производство, каза Драгийска. Според нея това е причината все повече хора да отказват от сектора и да не могат да се привличат нови фермери. Всичко това, от своя страна, води до дефицит и увеличаване на вносните плодове и зеленчуци.
„Зависими сме от внос, а с него се привнасят други ефекти, като инфлацията“, изтъкна Милена Драгийска.
Пресен пример може да се даде с новината около спирането на износа на турски домати, която разбуни духовете, че предстои ново поскъпване. С около 86 хиляди тона, пристигащи годишно в България от Турция, страната се нарежда на трето място в ЕС като най-голям вносител на въпросния зеленчук оттам.
От друга страна България е малък пазар и не може да разчита на цени на базата на обеми в сравнение с Германия или Франция.
Търговските вериги от години настояват за реформа в земеделието, но по думите на Драгийска, държавата не прави необходимото, а компании като управляваната от нея са иззели функциите ѝ. Тя посочи политиката на веригата да приоритизира малките производители и оформилите се покрай това местни кооперативи. Даде пример с такъв между земеделци край Пловдив, създали логистична база, която се ползва от няколко десетки фермери. Сдружението споделя хладилни камиони, складове и разходи, като координира и извършва и общо доставки до базата на веригата.
Положителен пример може да се намери в страни като Румъния и Полша, където вътрешното производство е по-добре организирано и затова поскъпването на този тип продукти е по-малко.
Зависимостта на българския пазар от вноса е свързана и с по-високите разходи за транспорт, докато една стока дойде от Западна Европа до България. "Ако до Берлин са 200 километра, до България са 2000 км.", каза Драгийска. Даде пример и с нивото на река Дунав, което като падне, морския транспорт спира и трябва да се търси алтернативен превоз. Проблемът за удълбочаването на реката е стар и е многократно поставян и от румънска страна.
На този фон тече и „перфектната буря“ на международната сцена – глобална пандемия, последвана от война в сърцето на Европа, и трусовете от тези кризи върху производството, веригата на доставките, цената на суровините и електроенергията. Достатъчно е да се спомене, че инфлацията, невиждана тук от 24 години, достига 40-50-годишни върхове в развитите икономики от ЕС или в САЩ и Великобритания, за да стане ясно, че поскъпването на живота далеч не е местно явление.
Конкретно при храните обаче ръстът в България изпреварва този в ЕС – тук той гони 26%, а средно за Блока е 18,4%. Това буди въпроси за случващото се и логично насочва погледите към търговските вериги.
За рентабилността и политиката
Отчитайки тези и всички останали компоненти по веригата на доставки – включително за складова поддръжка и съхранение, маркетинг и заплати, от „Лидл“ изчисляват, че рентабилността им е всъщност ниска. От компнията обаче показаха данни само за 2021 година, тъй като финансовата им година завършвала на 28 февруари и още нямат обобщените резултати за 2022 г.
След преминаването на продукта от производителя до рафта, чистата печалба на веригата в България за 2020 г. е 4,85%, а за 2021 г. – 4,73%. Тази за 2022 г., когато инфлацията бе най-висока, предстои да стане ясна по-късно през тази година (б.р. – компаниите отчитат финансовите си резултати за предходната година през юни).
„На всеки 100 лв. приходи нетната печалба е 4,73 лв.“, коментира Драгийска.
Миксираното ценообразуване е основен подход във всеки бизнес, включително и в ритейл сектора. Това означава, че при едни продукти Lidl реализира печалба 5%, при други – 1%, при трети – 1 5%, а при четвърти – не реализира печалба. Именно затова най-коректно е да се сравняват потребителски кошници, а не отделни продукти, обясниха от компанията.
Дадоха пример и с истерията с олиото и изкупуването на високи цени по време на пандемията. "В момента всички вериги предлагаме олио на промоция, защото трябва да се освободим от тези обеми", обясни още Драгийска.
По повод лансираното от служебния кабинет предложение въвеждане на уведомителен уведомителен режим от всички търговци, които слагат надценка от над 20-25% върху дадена стока, според директора на „Лидл България“ то изглежда като твърде тромава и недобре измислена процедура.
Предложението на кабинета на този етап звучи така: ако магазинът има намерение да продава нещо с надценка над определения таван, това трябва да се заяви пред КЗП, регулаторът да извърши проверка, за да установи защо се прави това, фирмата от своя страна да обясни основанията си и едва тогава да даде информация на потребителите.
„Аз не мога да си представя как това изобщо ще функционира като тежка административна практика, защото това означава ние в Lidl например да назначим още „n“ на брой хора, които само това да правят, в КЗП да се случи същото и някой да стои и да обработва тази информация“, коментира Драгийска.
Не е ясно и за кого ще съществува изискването – само за веригите или за всички търговски обекти, които в страната надхвърлят 9400. Ако е за всички, то обемът от работа за КЗП ще набъбне изключително много, а ако не – изскача въпросът на какъв принцип ще бъдат избрани тези, които ще попаднат под удара на регулацията.
„Таван на търговска надценка поне на мен не ми е известно да има в нито една държава членка на ЕС“, каза Драгийска. От компанията добавиха, че бизнесът е отворен за дискусии с държавата, но настоява да се влезе в детайл и преди да се въвеждат каквито и да законови промени, да има ясна оценка на въздействието.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
