Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Днес парламентът ще разгледа на второ четене т.нар. закон за лобизма, предложен от ГЕРБ-СДС. Текстовете са ключови за получаването на следващия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, но предизвикаха напрежение в неправителствения сектор.
В навечерието на окончателното му приемане редица граждански организации предупредиха, че в сегашния си вид законът носи сериозни рискове за свободното участие в обществения живот и приравнява лобизма на гражданското застъпничество.
Според НПО сектора вместо да регулира прозрачно лобистката дейност, законът създава предпоставки за ограничаване на гражданската активност чрез административни бариери и санкции.
Основният проблем, който неправителствените организации очертават, е задължителният регистрационен режим за т.нар. „представители на интереси“. В комбинация с предвидените глоби при извършване на дейност без вписване в регистъра - от 1000 до 2500 евро за физически лица и до 7500 евро за организации - това поставя в уязвима позиция именно малките граждански сдружения и неформални инициативи.
За тях рискът не е само финансов, а и свързан с отказ от участие в публични дебати поради страх от санкции.
Допълнително напрежение създава широкото тълкуване на „представителство на интереси“. В обхвата на закона може да попадне практически всяка комуникация с институции - от експертни становища до граждански кампании. Липсата на ясна граница между лобизъм и легитимно гражданско застъпничество отваря възможност за произволно прилагане на правилата.
Според критиците законът създава и видима неравнопоставеност. Докато гражданските организации попадат под тежък регулаторен режим, други участници в публичния живот - като синдикати, работодателски организации, религиозни общности и адвокати - са изключени от обхвата му. Така, вместо да се гарантира равен достъп до процеса на вземане на решения, се създават различни правила за различни групи.
Още по-съществен е въпросът за това върху кого пада тежестта на прозрачността. Вместо да въвежда ясни изисквания към институциите и длъжностните лица за публичност на техните контакти и решения, законът прехвърля основната отговорност върху гражданите и организациите. Това, според НПО сектора, обръща логиката на демократичния процес - наблюдавани се оказват не властимащите, а тези, които се предполага, че може да им влияят.
Междувременно в края на миналата седмица правителството внесе Законопроект за представителство на интереси пред органите на публична власт, който в голямата си част препокрива текстовете от проекта на ГЕРБ-СДС. В закона на Министерски съвет обаче са отразени критиките и притесненията на НПО сектора.
От ГЕРБ поеха ангажимент промените да бъдат вкарани и в техния законопроект, който се очаква днес да бъде окончателно приет.
