Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Парламентът прие на второ четене т.нар. закон за лобизма, предложен от ГЕРБ-СДС. Текстовете са ключови за получаването на над 400 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, но предизвикаха напрежение в НПО сектора.
Причините за това са няколко:
- Създаването на допълнителна административна тежест за гражданските организации за всяка една комуникация с местната или централната власт
- Липса на достатъчна прозрачност на държавните институции
- Налагането на глоби за неподадените данни в Регистъра за прозрачност
- Неравнопоставеност между отделните сектори
Защо неправителствените организации виждат риск в новите текстове?
Според НПО сектора вместо да регулира прозрачно лобистката дейност и държавната власт, законът създава предпоставки за ограничаване на гражданската активност чрез административни бариери и санкции.
Чрез този закон се създава допълнителна административна тежест, която ще засегне особено малки граждански организации, юридически лица и отделни физически лица, които вече ще трябва да попълват данни в специален Регистър за прозрачност към Сметната палата за всяка комуникация с органите на властта.
В обхвата на закона може да попадне практически всяка комуникация с институции - от експертни становища до граждански кампании.
Липсата на ясна граница между лобизъм, легитимно гражданско застъпничество и политическо консултиране отваря възможност за произволно прилагане на правилата и може да откаже гражданите да вземат участие в каквито и да е дейности.
“Лобирането е дейност, която се прави срещу възнаграждение за конкретна цел. Обикновено е свързана с нормативна промяна или прокарване на конкретна политика”, обясни Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи.
“Не е лобизъм да се застъпиш за промяната на екологични или други политики на местно ниво, като организираш група, която води преговори с общината и иска да се ремонтира тротоар или да се изчисти коритото на реката”, коментира още Гяурова.
Докато гражданските организации попадат под тежък регулаторен режим, други участници в публичния живот са изключени от обхвата му.
Адвокати, браншови организации, синдикати, работодателски организации и религиозни общности няма да трябва да попълват Регистъра за прозрачност.
Един от другите големи проблеми в закона е, че ще се налагат глоби за неподадени, грешни или непълни данни във въпросния регистър. Те ще бъдат в размер от 1000 до 2500 евро за физически лица и до 7500 евро за организации.
Между двете четения на закона бяха приети промени, според които тези глоби няма да се налагат автоматично, а само ако неточностите не бъдат отстранени. От НПО сектора определиха тези промени като стъпка в правилната посока.
Ще отговарят ли управляващите за прозрачността в управлението?
Още по-съществен е въпросът за това върху кого пада тежестта на прозрачността. Вместо да въвежда ясни изисквания към институциите и длъжностните лица за публичност на техните контакти и решения, законът прехвърля основната отговорност върху гражданите и организациите.
Това, според НПО сектора, обръща логиката на демократичния процес - наблюдавани се оказват не властимащите, а тези, които се предполага, че може да им влияят.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ коментира пред “Булевард България”, че между двете четения законът на ГЕРБ е пренаписан, като в него са включени много от редакциите на екипа на служебния кабинет, които отразяват критиките към първоначалните текстове.
Така по отношение на прозрачността ангажимент ще имат и хората, които заемат публични длъжности на всички нива.
“Когато министри, държавни органи, народни представители, съветници, членове на политическите кабинети, кметове, общински съветници и т.н провеждат срещи, свързани с изменения на някакви актове, ще трябва да вписват в публичен календар с кого са се срещнали и по каква тема”, обясни Йорданова.
Закон по необходимост
Процедурата по приемане на закона за лобизма, който вече се казва Закон за прозрачност при представителство на интереси, беше забързана, за да може той да бъде гласуван преди депутатите да излязат в почивка за предизборната кампания и да не бъде застрашено получаването на средства по ПВУ. Това обаче крие риск за пореден път да бъде прието недостатъчно добро законодателство.
“Моето притеснение е, че ще имаме пак лош краен продукт, който ще се наложи да бъде променян или нещо няма да проработи и пак ще правим реформа на реформата. Не може ЕК да се използва като оправдание за нашата невъзможност да произведем качествено законодателство по изключително болна тема като лобизма”, смята Биляна Гяурова.
Надежда Йорданова обясни, че от коалицията имат много критики към закона, но подкрепят подобрения вариант, за да не бъде застрашено плащането по ПВУ. Идеята е текстовете да бъдат променени отново в следващите девет месеца преди законът да започне да действа.
