Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Въпросът кой да води дипломатическата мисия на България в Украйна след 2 г. липса на пълномощен посланик предизвика междуинституционална война насред лято.
Главни действащи лица са президентът Румен Радев, Министерският съвет в лицето на служебния премиер Димитър Главчев, а и Външното министерство - също начело с Главчев, което обаче предпочита да мълчи по темата.
Историята обаче се връща до времето на кабинета "Денков-Габриел", а замесените кандидат-посланици са поне двама - Николай Ненчев и Петър Танев.
Отговорът на основния въпрос - защо България няма посланик в Киев от началото на войната - виси някъде между изброените институции.
Накратко сюжетът звучи така: в понеделник Соломон Паси разкрива информация, че правителството праща временно управляващ посолството в Киев - това е бившият военен министър Николай Ненчев. Румен Радев реагира остро, защото е "заобиколен" по веригата на назначения. За временен ръководител на мисията не се изисква негов указ и одобрение. Същият този кандидат вече е бил отхвърлян от Радев, когато бившата външна министърка Мария Габриел му го е предложила през лятото на 2023 г. Мотивът - няма нужните качества и подготовка за поста. Последното е твърдение на самия Радев.
Конфликт между държавния глава и Ненчев има още от времето, когато първият е началник на Военновъздушните сили, а вторият - военен министър (на снимката вдясно, заедно с Валери Симеонов, Бойко Борисов и Румяна Бъчварова при оглед на оградата по границата с Турция).
Пак Радев ден по-късно - ядосан от контрареакциите, че заради неговото блокиране на Ненчев България няма посланик в Украйна - отново напада Министерския съвет. Той разкрива, че през октомври 2023 г. е трябвало да бъде изпратен друг кандидат за първи дипломат в Киев. Президентът го е одобрил, но Министерският съвет така и не е взел решение, за да може да бъде назначен с указ, както изисква процедурата.
Президентът не споменава име, но прехвърля топката - и въпроса "защо" - на правителството.
Името обаче се оказва известно - Петър Танев. Още през октомври 2023 г. вицепремиерът Габриел казва след заседание на министрите, че предлага него за посланик в Киев. Той е дипломат, и преди е бил в мисията на България Украйна - като съветник. През 2021 г. е в посолството на България в Сирия, гласи кратката биографична справка, която може да бъде открита в сайта на МВнР и тогава, и сега.
Официално назначение няма, въпреки че изборът на Танев е публично анонсиран от Мария Габриел.
Защо процедурата не е завършена - публичен отговор липсва. Бившият премиер Николай Денков преди ден каза, че няма нищо общо с номинацията на Ненчев през 2023 г. - при съгласуването с президента това е отгорност на МВнР. Той не е коментирал досега и втората кандидатура.
Пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов обаче допусна, че е "много вероятно предложеният човек в това съгласуване да се е оказал неприемлив за украинската страна". Според "24 часа" съпругата на Танев е рускиня, а украинската страна, където Русия води война от 2022 г., не е била съгласна с номинацията.
Това обаче беше отречено от сина на дипломата, който също носи името Петър и е известен като един от българо-руските активисти срещу режима на Владимир Путин.
Петър Танев-син разказва, че родителите му са разведени от 15 години и твърдението, че бракът на баща му с руска гражданка е причина за спирането на назначението е "най-лъжливото и най-абсурдно нещо, което съм чел".
"Първо, нашето семейство е най про-украински настроено с ясното разбиране за това, че Путинисткия режим в Кремъл е най-сериозната заплаха за България и целия демократичен свят. Мисля, че с моят пример всички са го разбрали това. Лично аз съм пострадал от този режим, а баща ми винаги се е борил за каузата на проевропейска България. България без Кремълското влияние", казва той.
Танев-син твърди още, че украинската страна "нито веднъж не е получавала запитване от Министерски съвет на Република България за агреман на Петър Танев-старши" и не е отказвала неговото назначение. "Цялата ситуация е хубав пример за типичните вътрешнополитически сблъсъци на т.н. «държавата в сянка» у нас. Също така, случилото се е пример за типична аматьорска работа в институционалната среда на България", коментира още той.
Служебният премиер Димитър Главчев отказва да коментира мотивите за неслучилото се назначение на Петър Танев, но обяснява друго - МВнР е обявило конкурс за временен ръководител на мисията в Киев сред своите служители, и на него не се е явил нито един кандидат, включително предполагаемия фаворит на Румен Радев от 2023.
Тогава е взето решение за обявяване на "външен конкурс" за поста - т.е. за кадри, които не са на дипломатическа служба - Николай Ненчев се е явил и е спечелил според оценка на експертна комисия.
България няма посланик в Украйна от началото на войната на Русия през февруари 2022 г.
Тогава първият дипломат в Киев Костадин Коджабашев напуска украинската столица, но така и не се връща - въпреки че мандатът му е до 2023 г.
В средата на 2022 г. служебното правителство на Румен Радев с премиер Гълъб Донев предлага на президента да освободи посланика предсрочно. През септември същата година това е факт с указ на държавния глава. Коджабашев става зам.-министър на външните работи в служебния кабинет, а по-късно е изпратен като посланик на България във Ватикана.
