Защо белите либерали обичат толкова много политиката на идентичността? Защо налагат политическата коректност на всяка цена? Какво се крие зад крайния стремеж към самоунижение на съвременните бели либерални лидери?
Въздигането на малцинствената идентичност в култ и отказът от собствена (бяла) идентичност може да се окажат претенция към монопол върху универсалната позиция. А борбата за универсалността е най-важната човешка битка, казва словенският политически философ Славой Жижек - левичар, харизматичен оратор, лектор в някои от най-големите световни университети.
"За левица, която се осмелява да каже името си" е реч, която той изнася в края на 2019 г., но темите му звучат също толкова актуално и в контекста на дебата около антирасистките протести в САЩ през май-юни 2020 г. Публикуваме част от изказването му с минимални съкращения:
Ще започна с виц, който често разказвам. Веднъж евреите се събрали в синагогата, за да декларират публично провалите си. Първи излязъл главният равин и казал: "Прости ми, Господи, аз съм нищожество, не заслужавам твоето внимание". След него дошъл богатият търговец и казал: "Прости ми, Господи, аз съм безполезно нищожество".
Накрая един беден обикновен евреин излязъл напред и казал: "Прости ми, Господи, и аз съм нищожество". Тогава богатият търговец прошепнал възмутено на равина:
"За какъв се мисли този мизерник? Как може да твърди, че и той е нищожество като нас?".
Това е лъжата на белите либерали в днешно време.
Преживях абсолютно същата ситуация преди около 25 години, на една много политически коректна конференция, на която белите либерали се надпреварваха в това кой е ще успее да се самоунижи повече.
"Ние сме виновни за всичко! Ние създадохме робството, кошмар, виновни сме за всичко. Християнството? Най-лошата религия - създадена е, за да потиска останалите раси и т.н., и т.н.".
Тогава един мой чернокож приятел - няма да споменавам името му, за да не го смущавам - вдигна ръка и каза: "Чакайте малко, и ние не сме чак толкова невинни. И ние имаме своите проблеми - Луи Фаракан*, черният расизъм и т.н.". И забелязах как могъщите бели либерални професори се спогледаха с неудобство и си казаха: "Не, съжаляваме, ние сме виновните. Ние сме нищожествата. Кой си ти, че си позволяваш да твърдиш, че също си нищожество!".
Посланието им беше ясно. Забелязвал съм го много пъти: "Ние сме безполезни, нямаме право на нищо". Това всъщност е изява на прикрит расизъм. Ако представител на екзотична нация, например играе танца на своето племе, тогава всичко е перфектно, той утвърждава своята специфична идентичност.
Ако аз кажа: "Хайде да утвърдим германската идентичност", ще ми отговорят: "Ха, ти си нацист, ти си фашист!".
Но когато откажете правото на човек да демонстрира своята собствена идентичност и внушавате фалшиво усещане за лично самоунижение, това означава, че по един много по-фин начин вие запазвате универсалната позиция за себе си. Постоянно го забелязвам при едни и същи бели либерали, които са готови да се самоунижават с повод и без повод ("Ние сме най-лошите, носим вината за всичко"). Винаги когато се случи нещо ужасно в страни от третия свят, тяхната реакция е: "Със сигурност това е последствие от колониализма".
Мой чернокож приятел от Нигерия веднъж избухна и каза, че този отговор е най-лошата форма на расизъм, която може да си представи.
"Те се отнасят с нас като с деца", ми каза той. "Не ни е позволено дори да бъдем зли без външна намеса. Злото винаги трябва да е резултат от колониализма".
Затова твърдя, че белите либерали обичат политиката на идентичността. Тя означава, че малцинствата имат право на своята специфична идентичност, а ние се отричаме от своята идентичност, за да запазим ролята на пазители на универсалността.
Същите тези самоунижаващи се бели либерали нямат никакъв проблем да коригират малцинствата, ако самите те възприемат своята позиция като неправилна: "Съжаляваме, но вие всъщност реагирате на последствията от колониализма. Така не се говори".
Малкълм Х е истински универсалист. Той подчертава, че "Х" в името му не означава просто че белите хора са отнели корените на чернокожите. Той не настоява, че чернокожите трябва да се върнат към корените си и да намерят някаква оригинална племенна идентичност от Африка. Не, той вижда, че отнетата специфична идентичност е уникален шанс за чернокожите хора да предложат нова универсалност, която ще е много по-автентична и радикална от универсалността на белите хора, която и без това е фалшива.
Никога не го забравяйте: истинската борба е борбата за универсалност. Либералите обичат да трансформират и мистифицират тази борба като борба за специфична идентичност. Тогава могат да разиграват своята игра на съжителство на множество специфични идентичности.
Проблемът днес е борбата на универсалностите. Проблемът е как дефинираме универсалното измерение. Проблемът на политиката на специфичните идентичности е в това, че тя никога не би могла да обхване всички позиции. Всяка политика на специфичните идентичности предполага универсално измерение на въпроса: "Как конструираме своята специфична идентичност в измерение, в което всички идентичности съжителстват".
Традиционната версия е правната илюзия. Тя гласи, че хората трябва да имат право на своята специфична идентичност и точка. Единствената универсална рамка е либералното право, което организира обществата по такъв начин, че всички да се отнасяме толерантно помежду си.
Смятам тази визия за идентичността и универсалността за катастрофална. Тук оставам марксист. Това, което ме интересува, не е моята специфична идентичност и чуждата специфична идентичност, антагонизмът на моята специфична идентичност, антагонизмът на чуждата специфична идентичност. Въпросът е дали можем да свържем нашата собствена борба срещу потисничеството и доминацията с чуждата борба. Можем ли да направим връзка между моя антагонизъм и вашия антагонизъм?
Задайте си най-важния въпрос. До преди 10 години живеехме в нещо като либерална хегемония. Тя имаше своя дясна версия и своя лява версия, Републиканци срещу Демократи, но като цяло политическото пространство беше много хомогенно.
И тогава се появи Тръмп. Как е възможно това да се случи? Какво не беше наред с бялата либерална хегемония?
Единственият начин да победим Тръмп е да си зададем този самокритичен въпрос. Ако се фокусирате само върху личността на Тръмп, ще се оплетете в капана на либералната носталгия за доброто старо време.
Затова не съм съгласен и смятам за дълбоко проблематичен "The Handmaid's Tale". Мисля, че романът е произведение на това, което Фредерик Джеймисън нарича "носталгия по настоящето". Той ни кара да се чувстваме добре, защото все още не сме стигнали до антиутопичното бъдеще, все още живеем в либерално общество.
Но истинският въпрос така и не получава отговор в романа: Как така се появява републиката на Гилеад на фона на либералния рай? За нас въпросът е: как така се появи Тръмп?
* Луи Фаракан - американски духовник, привърженик на идеологията на превъзходството на чернокожата раса, лидер на "Нацията на исляма".
Прочетете още:
РАСИЗМЪТ В АМЕРИКА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДНА БЪЛГАРКА: "ТОЙ Е ДОБРЕ ПРИКРИТ, НО Е ТАМ"
ДА НАПУСНЕШ БОРДА НА КОМПАНИЯТА, КОЯТО СИ СЪОСНОВАЛ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ТЕ НАСЛЕДИ ЧЕРНОКОЖ
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
