Снимка: © Getty Images

Ясно е, че политическата опора на путинския режим в Европа са предимно крайно леви и крайно десни партии. Без тях нямаше как и техните лидери да търгуват с влияние за собствена полза и във вреда на своите държави.

Но какво харесват симпатизантите на тези партии в Путинова Русия?

На първо време е важно да отбележим, че в исторически план левите и крайнолевите партии в Европа винаги са имали аспирации към Русия след болшевишката революция. 

Особено след Втората световна война, независимо от потресаващите факти за нечуван сталински терор, в Италия и Франция има изключително силни комунистически партии, които са били дори близо до спечелване на властта. Тогава крайнодесните не са били толкова силни след разгрома на фашизма, но и те са в тясна връзка със съветския режим (споменете си организацията на Али Агджа).

Идейната опора на левите движения и техният организационен принцип винаги е била борбата с неравенството. Което те разбират като резултат единствено и само на капитализма, който трябва да бъде изменен (социалистите) или ликвидиран ( комунистите). 

И понеже САЩ са стожерът на капитализма, то те логично виждат СССР или Русия като естествен съюзник срещу техния архивраг - независимо от текущата идеология на Кремъл. Те не се притесняват и днес, че путинският режим е по същество фашистки, защото нали те са се борили и победили фашизма с решаващата помощ на СССР - значи няма как този режим да е фашистки.

Крайнодесните националисти от друга страна виждат в Кремъл естествен съюзник в борбата срещу САЩ и Запада, световните елити и глобализацията, които целели да ликвидират националните държави.

Така симпатиите към Русия са винаги на геополитическа, а не на идеологическа основа, което обяснява лоялността на крайно леви и крайно десни, както и на хората с техния светоглед към Кремъл. 

Без да си дават сметка, че Кремъл се възползва от тяхната идеология за своите именно геополитически цели. Чрез своите марионетки, агентурни мрежи и полезни идиоти тя не само не лекува, а стимулира неравенствата и проблемите в обществата чрез тяхната политическа олигархизация.  А така обезсилва и националните държави.

България е прекрасен пример.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Ще саботира ли Едроган разширяването на НАТО или ще го изтъргува?

Възможно е турският президент да поиска нещо срещу промяната на позицията си

Дигитализацията в университетите не може да чака

Целта на дигитализацията във висшето образование е да го направи модерно, достъпно, гъвкаво и по-ефективно. Това е процес, в който бизнесът и по-точно технологичните компании, трябва да застанат рамо до рамо с ръководствата на университетите

И Швеция тръгва към НАТО

Шведското правителство обяви решение да подаде кандидатурата си за членство в НАТО

Костов: При Станишев "Лукойл" спря да плаща данъци

Той посочи три начина, по който може да ѝ се противодейства

Слави Трифонов: "Продължаваме промяната" много често правят каквото си искат

ИТН изрази недоволство от липса на диалог с коалиционните партньори