Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ясно е, че политическата опора на путинския режим в Европа са предимно крайно леви и крайно десни партии. Без тях нямаше как и техните лидери да търгуват с влияние за собствена полза и във вреда на своите държави.
Но какво харесват симпатизантите на тези партии в Путинова Русия?
На първо време е важно да отбележим, че в исторически план левите и крайнолевите партии в Европа винаги са имали аспирации към Русия след болшевишката революция.
Особено след Втората световна война, независимо от потресаващите факти за нечуван сталински терор, в Италия и Франция има изключително силни комунистически партии, които са били дори близо до спечелване на властта. Тогава крайнодесните не са били толкова силни след разгрома на фашизма, но и те са в тясна връзка със съветския режим (споменете си организацията на Али Агджа).
Идейната опора на левите движения и техният организационен принцип винаги е била борбата с неравенството. Което те разбират като резултат единствено и само на капитализма, който трябва да бъде изменен (социалистите) или ликвидиран ( комунистите).
И понеже САЩ са стожерът на капитализма, то те логично виждат СССР или Русия като естествен съюзник срещу техния архивраг - независимо от текущата идеология на Кремъл. Те не се притесняват и днес, че путинският режим е по същество фашистки, защото нали те са се борили и победили фашизма с решаващата помощ на СССР - значи няма как този режим да е фашистки.
Крайнодесните националисти от друга страна виждат в Кремъл естествен съюзник в борбата срещу САЩ и Запада, световните елити и глобализацията, които целели да ликвидират националните държави.
Така симпатиите към Русия са винаги на геополитическа, а не на идеологическа основа, което обяснява лоялността на крайно леви и крайно десни, както и на хората с техния светоглед към Кремъл.
Без да си дават сметка, че Кремъл се възползва от тяхната идеология за своите именно геополитически цели. Чрез своите марионетки, агентурни мрежи и полезни идиоти тя не само не лекува, а стимулира неравенствата и проблемите в обществата чрез тяхната политическа олигархизация. А така обезсилва и националните държави.
България е прекрасен пример.
