Решението на Русия да спре доставките на природен газ за България и Полша е PR ход, който опитва да представи Москва в по-силна позиция, но не и да доведе до сериозни щети за двете държави клиенти на "Газпром", поне в краткосрочен план.
Това е анализът на Агат Дьомаре, специалист по икономика и геополитика и директор по глобалните прогнози в The Economist Intelligence Unit.
"И Полша, и България планират да спрат вноса на руски газ към края на 2022 г. Русия на практика спира износа на газ към държави, които и без това вече не го искат", напомня тя.
Финансовият министър Асен Василев на 19 март обяви, че България няма да поднови дългосрочния си договор с "Газпром" заради войната в Украйна. Действащият договор изтича в края на 2022 г., а Василев посочи, че наличните алтернативни газопроводи до България са достатъчни, за да покрият нуждите на страната (около 3 млрд. кубични метра годишно).
Дьомаре обръща внимание и на момента, в който Русия предприема хода за прекратяване на доставките за Варшава и София - точно след края на зимния сезон.
"Ако Москва искаше да нанесе сериозен удар, щеше да спре износа по-рано", казва тя, като посочва, че в същия ден, в който "Газпром" прекъсна снабдяването, военните министри от около 50 държави се събраха в германската база "Рамщайн", за да обсъдят как да помогнат на Украйна в съпортивата срещу Русия.
"Каква е стратегията на Русия? Кремъл ще се опитва да представи спирането на газа като голяма победа и да се представи в по-силна позиция. Москва отчаяно се опитва да покаже, че има предимство, и иска да промени медийния наратив. Имайки предвид руските военни проблеми в Украйна, Москва иска да отмести вниманието от военния фронт", казва още тя.
Според анализа на Агат Дьомаре агресивният ход на Кремъл не притеснява особено много ЕС, защото само засилва плановете за съкращаване на зависимостта от руски енергийни източници - дори е възможно да промени досегашната колеблива позиция на германското правителство в това отношение и да форсира френския призив за въвеждане на официално ембарго върху руския петрол в ЕС.
Дьомаре прогнозира, че Кремъл няма воля да разреши конфликта по дипломатичен път - особено след като Украйна унищожи флагмана на Черноморските ВМС "Москва". Според нея задочният сблъсък между Русия и Запада ще продължи поне до края на юни, когато може да се очаква нова военна ескалация.
"Какъв е резултатът? Спирането на газа за Полша и България е поредният автогол за Москва. Това допълнително намалява руската способност да води войната в Украйна (финансово) и изолира руската икономика. Опасното развитие: притеснително е, ако Путин смята, че вече няма какво да губи", казва тя.
Сходен анализ прави Симоне Таляпиетра - старши сътрудник към института "Брюгел", който е специалист по международната енергийна политика.
Той посочва, че спирането на газа от страна на Русия е пример за това, че държавата възприема ресурса като геополитическо оръжие. Таляпиетра не изключва този ход да бъде повторен и спрямо други европейски държави в следващите седмици.
Руският газ задоволява около 50% от потреблението на Полша, но държавата може да се справи с алтернативни източници благодарение на наличието на LNG-доставки и високата снабденост на газовите хранилища до 76%.
В България руският газ покрива 90% от потреблението, но горивото се използва предимно за отопление - поради тази причина спирането на износа от Русия не е краткосрочен проблем за държавата.
"Проблем може да настъпи през следващата зима, но страната може да получи газ от Румъния и скоро ще внася по 1 млрд. куб. м. на година от Азербайджан през новия интерконектор с Гърция. Това е важен проект и от гледна точка на запълването на националното газохранилище, което в момента е празно на 85%", предупреждава икономистът.
Той също подчертава, че и Полша, и България скоро ще приключат договорите си с "Газпром" и декларират, че не искат да ги подновяват. Двете държави са важни за Русия с оглед на това, че са транзитни страни.
Симоне Таляпиетра посочва, че ключовата цел на Владимир Путин с въвеждането на ултиматума за плащания в рубли е да "раздели европейските държави и да се опита да използва разделението като инструмент за влияние".
"Европейските правителства трябва да приложат всички спешни мерки, с които разполагат, за да гарантират сигурността на доставките. Всеки милиард кубичен метър газ, който не се консумира, вече става важен. Гарантирането на солидарността между страните от ЕС е фундаментално - особено в момент, в който континентът трябва да възобнови залежите в хранилищата си. Това е ключово, за да не се допусне стратегията на Русия "разделяй и владей" да проработи".
Зимата е най-добрият съюзник на Путин, казва още икономистът, поради това ЕС не може да си позволи бездействие преди следващия отоплителен период - решението е общи поръчки за газ на европейско ниво, запълване на липсващите количества в газохранилищата и "умни санкции срещу руския петрол и газ в Европа".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
