Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След провала на руската мисия „Луна 25“ погледите отново са отправени към естествения спътник на Земята. Този път светът следи индийския космически апарат „Чандраян-3“.
Очаква се той да стъпи на повърхността на южния полюс на Луната след 15 ч. българско време на 23 август. Ако кацането е успешно, Индия ще остане в историята като първата държава, изпратила успешно космически апарат в близост до южния полюс на Луната.
Chandrayaan-3 Mission:
— ISRO (@isro) August 21, 2023
‘Welcome, buddy!’
Ch-2 orbiter formally welcomed Ch-3 LM.
Two-way communication between the two is established.
MOX has now more routes to reach the LM.
Update: Live telecast of Landing event begins at 17:20 Hrs. IST.#Chandrayaan_3 #Ch3
НАСА също планира по-късно през годината да приземи свой апарат на южния полюс на Луната. Подобен опит ще направи и Китай.
В космическата надпревара, освен национални агенции, участват и много частни компании, които се надяват скоро да осъществяват туристически полети до Луната и Марс.
Съревнованието в космоса, освен наука, е геополитика и бизнес. Последните планирани мисии целят и проучване на ресурсите, които спътникът има.
Чия е Луната?
Още по време на Студената война започва да се разисква проблемът с потенциалните претенции за собственост на космическите обекти, включително Луната.
В резултат през 1967 г. редица държави, сред които САЩ и Русия, подписват споразумение, изготвено от ООН, което гарантира, че Луната и останалите небесни тела не подлежат на „национално присвояване“.
Това не значи, че геополитическата конкуренция и демонстрацията на технологично превъзходство изчезват.
Какви ресурси има на Луната?
Ресурсите, от които се нуждаем, за да проучваме Луната, са вече там, смята Джеймс Карпентър от Европейската космическа агенция (ESA).
Изследването на Луната, а и на Космоса изисква различни ресурси. Разбира се, бихме могли да носим всички тези неща със себе си, т.е. да заредим цялото количество гориво, което е нужно за изпълнението на дадена мисия, както и да натоварим на космическия апарат цялата необходима техника, храна и продукти от първа необходимост. Това обаче е твърде неефективно и скъпо.
Затова идеята за използването на ресурсите на самата Луна, е в центъра на новите планирани мисии.
Знаем, че в постоянно затъмнените участъци, намиращи се в полярните райони на Луната, има вода. Знаем също, че някои зони са постоянно осветени и тъй като няма облаци и атмосфера, те предлагат идеално място за генериране на електричество от слънчева енергия, казват от Европейската космическа агенция (ESA).
Луната има залежи на метали като желязо, титан и уран. Производството на ракетно гориво с ресурсите на Луната би могло да направи възможно презареждането на космически кораби в близост до естествения спътник на Земята. Според редица експерти това може да се окаже от ключово значение за извършването на бъдещи полети към Марс.
Чрез по-подробно изследване на Луната ще знаем и дали някои ресурси могат да бъдат икономически изгодни за износ на Земята.
НАСА също вижда в изследването на Луната нови бизнес възможности за технологични иновации. Не на последно място ще разшири възможностите за проучване и заселване на други планети, както и техните спътници.
