„Когато бебето е готово, то само задейства процеса на раждане. Най-добрият начин да му помогнем, е просто да не му пречим“. Думите са на Жени Маркова, която помага на бременните да подготвят тялото и психиката си за това, което предстои.
Когато ражда сина си преди малко повече от три години, самата тя не подозира, че това ще преобърне не само личния ѝ свят, но и професионалния ѝ път.
От мениджър проекти в софтуерна компания, Жени решава да премине обучение за дула - така се наричат жени, които без да са медицински специалисти, подкрепят бременните по пътя към раждането – както с информация, така и с психоемоционална подкрепа и различни практики и упражнения, които да подготвят тялото. Създава и "АХА клуб за осъзната бременност и раждане".
Както много други бъдещи майки, Жени изпитва доза страх от първото си раждане – слушала е какви ли не истории за всичко, което може да се обърка. И понеже е от хората, които искат да познават процесите и механизмите в дълбочина, започва да чете по темата. Колкото повече научава за физиологичния процес на раждането, толкова по-спокойна става. Именно информацията ѝ помага да пребори страховете си и да влезе в родилната зала по-уверена.
Раждането при нея продължава дълго, но минава спокойно и безпроблемно.
"След като родих, сравних преживяването си с мои приятелки, които бяха станали майки горе-долу по същото време. Така осъзнах, че при тях нещата изобщо не бяха протекли така безоблачно. Дадох си сметка, че именно предварителната подготовка и познаването на процеса са допринесли за моето спокойно и нетравматично раждане. Разбира се, човек никога не може да си гарантира какво ще се случи, но може да си увеличи шансовете за едно хубаво раждане", разказва Жени Маркова.
От осем години живее в Германия. След обучението си, най-напред започва да работи с майки в Германия. Създава и онлайн пространство за подкрепа - "АХА клуб за осъзната бременност и раждане", където може да подкрепя и жени от България.
Прави ѝ особено впечатление разликата в подхода - в България процесът се води от лекаря, докато в държави като Германия, Англия, Холандия, Великобритания и Дания - от акушерките.
"В България като цяло погледът върху раждането е много по-медицински. Процесът се третира като високорисков и това води до много повече интервенции. Раждането не се случва като физиологичен процес и води до по-висок риск от травматични раждания", смята Жени и разказва впечатленията си от системата в Германия, където лекарите се намесват при сериозна медицинска причина.
"Там никой не гледа на раждането и бременността като на патология, това се смята за нормален, физиологичен процес и се третира като такъв", разказва Жени с уговорката, че има предвид нормално протичащи бременности, без усложнения.
Именно с медицинския подход си обяснява и високият процент на оперативни раждания в България.
Отдавна не е новина, че повече от половината бебета в България се раждат чрез цезарово сечение, като в някой болници процентът може да достигне и 70 - 80 на сто. За сравнение според данните на Световната здравна организация секцио се налага по медицински причини в едва около 15% от ражданията.
„Не отричам цезаровото сечение, то може да бъде животоспасяващо. Проблемът е, че често се злоупотребява с него. Процесът не се води от жената. Не се води дори от бебето. Води се от графика на лекаря и т.н.", казва тя и описва друга практика, за която обаче статистика няма. Според нея масово ражданията се предизвикват - с окситоцин, гелове или таблетки, без да има медицинска причина за това.
„Аз почти не срещам вече раждане, при което да не се влее окситоцин просто така, по протокол, независимо дали има нужда, или не. Това води до много по-силни контракции и болка, често и до упойка, която има своите специфики и всъщност намалява контракциите, което пък води до още окситоцин – омагьосан кръг, който може да означава по-голям риск от разкъсвания за майката, но носи риск и за бебето", смята Жени Маркова.
"А всъщност е много важно, когато няма здравословен проблем, да се изчака раждането да започне естествено. Бебето инициира процеса, когато дробовете му са готови за извънутробно дишане. За целта то отделя специфични протеини, които задействат много фини процеси, които се случват в организма на майката и на самото бебе. Ако по някаква причина раждането се случи преди бебето да е готово, това повишава риска от респираторни проблеми, защото дробовете му все още не са готови", казва Жени Маркова.
Самата тя е далеч от идеята да отрича медицината, нито настоява всичко да е „естествено на всяка цена“. Но е убедена, че бременните трябва да получават достатъчно информация, да задават въпроси и да са наясно с процесите в тялото си, за да не отиват с нагласата, че "лекарят някак ще свърши работата ще извади бебето, докато си лежат".
"Най-добрият начин да помогнем на бебето е просто да не му пречим. Съветвам жените да поемат тази лична отговорност за процеса, като най-напред решат какво им е важно, да проучат практиките на болниците и да си изберат място спрямо собствените си приоритети - дали искат бащата да присъства, дали искат да е с упойка, напълно естествено или секцио, защото твърде много ги е страх. Оттам насетне - да бъдат с отворено съзнание, че нямат 100% контрол, но да са спокойни, че са направили всичко възможно, за да увеличат шансовете за едно хубаво раждане", обобщава Жени.
Разказва, че понякога навиците в съвременния начин на живот пречат бебето да заеме на оптималната позиция.
„Много често седим на стол, прегърбени, със скръстени крака, няма движение. "Смачкването" на тазовата област по този начин не осигурява пространството, от което бебето се нуждае. Това често води до неоптимална позиция на бебето при раждането, което може да направи естественото раждане трудно, а понякога и невъзможно, ако бебето е застанало напречно, например".
Затова в работата си с бъдещи майки Жени поставя фокус именно върху подготовката - както физическа, така и психическа. Помага им със съвети как да се хранят пълноценно, да се движат, как да "отворят" пространство в тялото си, така че бебето да може да заеме оптимална позиция.
Сама тя може да присъства и по време на раждане, ако болницата допуска подобна практика.
„Преди раждането всички се въртят около майката, но когато бебето се роди - тя сякаш изчезва. Цялото внимание се насочва към бебето и жената остава на заден план, а всъщност точно в този период е критично важно да получава подкрепа", казва Жени и допълва, че вероятно част т.нар. следродилна депресия е резултат не само от хормоналната промяна, но и от нереалистичните очаквания за майчинството.
"Сблъсъкът с реалността, за която никой не те е подготвил, липсата на сън и огромната промяна, може да отключи подобни състояния", казва Жени. Точно тук тя отново е полезна, като отговаря на въпросите на "новата майка", която се лута между "Защо не спи? Нормално ли е?" или "Защо спи толкова дълго? Затова и Жени Маркова остава на разположение на жените за известен период и след раждането.
Предполага се, че това е един от най-хубавите моменти в живота, от които жената не би трябвало да е травмирана. Затова Жени Маркова съветва бъдещите майки да "поемат личната си отговорност" като подготвят тялото и съзнанието си за процесите, през които минават. Дори да няма 100% гаранция, че всичко ще протече по план, това увеличава шансовете за безпроблемна бременност и раждане.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
