Снимка: © Getty Images
  • На 31 януари 2020 г. Великобритания най-после ще завърши първата фаза на Brexit, но това е само началото на по-важния процес - договарянето на новите търговски отношения с ЕС;
  • Борис Джонсън обещава бърз финал на тази ключова фаза за бъдещите връзки между Обединеното кралство и съюза, но преговорите може да продължат с години; 
  • Правата за пътуване и работа на европейските граждани ще се запазят до момента, в който Лондон и Брюксел не се разделят окончателно - това може да се случи още на 31 декември 2020 г.

"Преговорите за Brexit може да продължат около 10 години, което не е честно - повечето от хората, които гласуваха за напускане, ще са покойници дотогава". Тази стара шега на Гари Линекер с възрастовия профил на Brexit-електората може да се окаже по-близка до реалността от очакваното през 2016 г. Повече от 3 години отминаха от референдума, който сложи началото на турбулентния процес по отделянето на Острова от Съюза, но условията по "развода" все още не са изяснени.

Победата на Борис Джонсън в предсрочните избори на 12 декември 2019 г. трябваше да даде нов тласък на събитията. Призивът Get Brexit Done донесе най-голямото парламентарно мнозинство на Консерваторите от времето на Тачър насам. Въпросите около най-важните елементи на бъдещите отношения между ЕС и Лондон обаче ще се решават едва след 31 януари 2020. А в сценария с най-щедрия времеви толеранс - Великобритания ще остане формална част от съюза поне до 2023 година. 

Споразумението за напускане на ЕС, заради чийто трикратен неуспех Тереза Мей подаде оставка като министър-председател, а Борис Джонсън провокира разпускането на парламента в края на 2019 г., все още не е факт, но приемането му е въпрос на време.

На 20 декември 2019 г. британските депутати гласуваха с мнозинство от 358 гласа "за" срещу 234 "против" при второто четене на проекта. Ако следващите фази по гласуването му в двете камари на парламента минат по план, Европейският парламент ще може да ратифицира споразумението на 29 януари 2020 г. Два дни по-късно първата част от Brexit ще бъде приключена. 

Преходът към... нов преход

От 31 януари обаче започва нова проблематична стъпка за връзките между Лондон и Брюксел - т.нар. преходен период, по време на който ще трябва да бъдат договорени бъдещите търговски отношения между ЕС и напускащата страна. 

По време на този период всички правила на общия пазар и митническия съюз ще останат в сила - от гледна точка на търговията, Великобритания ще бъде равностойна с всички останали членки на ЕС. Европейските граждани ще могат да пътуват и работят на Острова свободно, а британските граждани ще ползват същите права в страните-членки.

Това, което се променя, е британското представителство в политическите институции на съюза - премиерът и министрите няма да участват на срещите на Европейския съвет, а представителите на страната в ЕП ще прекратят мандатите си (включително лидерът на Brexit партията Найджъл Фараж). 

Brexit ще доведе до съкращаване на броя на евродепутатите от 751 на 705. 27 от освободените места ще бъдат преразпределени към други страни. Франция, Италия, Испания и Холандия ще получат между 3 и 5 допълнителни мандата; България е сред държавите, при които няма да има промяна в националната квота в ЕП.  

Търговските преговори няма да започнат незабавно след 31 януари, а по-скоро след края на февруари, когато Великобритания и ЕС ще трябва да публикуват своите преговорни цели. Едномесечното забавяне е в полза на 27-те страни-членки, които трябва да договорят обща позиция и да дадат мандат на главния преговарящ Мишел Барние. 

1 юли 2020 г. е първата междинна точка, около която се очакват новини за бъдещите отношения.

Това е крайният срок, до който Великобритания има право да поиска от ЕС удължаване на преходния период с една или две години (до началото на 2022 или 2023 г.) за довършване на преговорите във взаимоизгоден формат. В една от първите си инициативи като новоизбран министър-председател Борис Джонсън изпреварващо предложи законова промяна, която теоретично изключва сценарий за ново удължаване на членството след 2020 г., в духа на предизборните обещания да не допуска повече отлагания, колебания и бездействие по Brexit.

Въпреки този политически сигнал от Лондон, удължаването все още ще е практически възможно, ако Джонсън го поиска. Убедителното мнозинство, което спечели през декември, му дава доста по-широко поле за маневри и относителна независимост от настроенията във вътрешнопартийната фракция на Brexit-хардлайнерите. 

Всичко ще зависи от хода на преговорите в първата половина на 2020 г. и перспективите за тежки икономически сътресения за Великобритания при окончателен Brexit без сделка. Прогнозите за скоростно договаряне на новите търговски отношения в период, по-къс от една година, се смятат за нереалистични на фона на досегашните перипетии в преговорите по Член 50 от договора от договора за ЕС. 

Ако Борис Джонсън все пак удържи на думата си и заложи 31 декември 2020 г. като неотменим краен срок за Brexit, има два сценария: напускане със споразумение или напускане без търговско споразумение с ЕС, съответно - преход към общите правила на Световната търговска организация. 

Ако оптимистичният сценарий се осъществи, ЕС и Великобритания би трябвало да са постигнали съгласие по всички ключови параметри на търговските и митническите режими. 

Преходният период ще е приключил, а Brexit ще е окончателен факт. До края на този срок Лондон ще трябва да започне изплащането на сума в приблизителен размер около 30 млрд. паунда, които дължи бюджета на ЕС заради финансови ангажименти, поети преди напускането. 

Ако до 31 декември 2020 г. няма сделка и няма опция за удължаване на преговорите, Великобритания и ЕС ще преминат в режим на търговски отношения по правилата на СТО. Всеки член на организацията има списък с вносни тарифи и ограничения за обема на стоки, които може да приема от страни, с които няма специални договорености. 

ЕС например налага 10% митническа такса върху вноса на автомобили от трети страни. Таксите върху селскостопанска продукция могат да достигнат до 35% за някои стоки. Британското правителство планира да балансира този проблем с нулеви мита върху някои вносни продукти, които в момента се облагат с между 5 и 24% (от батерии до телевизори). Занапред Великобритания и ЕС ще трябва да се договорят за всички останали регулации при осъществяването на граничния контрол. По данни на британската статистическа служба, 49% от вноса и износа през 2018 г. е със страни от ЕС; 15 на сто - със Съединените щати; 36% - с трети държави. 

Лондон вече притежава самостоятелни търговски споразумения със страни като Норвегия, Швейцария, Израел, Южна Корея, страните от Южна и Източна Африка, Централна Америка и др. Извън преговорите с ЕС предстои не по-маловажно предизвикателство пред Борис Джонсън - договарянето на специално споразумение за търговия със САЩ. Каквито и решения да се постигнат по този проблем, ще трябва да бъдат ратифицирани от парламентите на двете страни. 

Ключов елемент от песимистичния сценарий - при липса на търговско споразумение - е задействането на 4-годишния период, по време на който митническите правила на ЕС ще продължат да действат на територията на Северна Ирландия въпреки Brexit. При това положение, няма да съществува физическа граница между Република Ирландия (част от ЕС) и Северна Ирландия (част от Обединеното Кралство), но регулациите на ЕС по отношение на вноса и износа ще бъдат в сила. 

Ако този сценарий се случи, през октомври 2024 г. местният парламент в Белфаст ще има право да реши дали да удължи този режим с нови 4 или 8 години. 

Европейски граждани ще могат да пътуват до Великобритания без виза и само с лична карта за краткосрочни ваканционни или бизнес посещения до началото на 2021 г. Оттам нататък ще бъде въведен нов режим за граничен контрол, при който граждани на ЕС, които нямат статут на постоянно пребиваващи, няма да могат да влизат на територията на Обединеното кралство само с личните си карти. Правилата за бъдещия контрол и правата за дългосрочен престой ще бъдат анонсирани допълнително от британските власти. 

Гражданите на страни от ЕС, които имат работно място и/или достатъчни финансови ресурси и здравна осигуровка, ще могат да продължат да живеят във Великобритания и след края на правилата за свободно движение. 

Прочети