Звездите от "Рицарят на седемте кралства": Напрежението беше огромно, защото феновете обожават тази история

Все още сме едва януари, но "Рицарят на седемте кралства" дава сериозна заявка за това да се превърне в един от сериалите на годината. Дългоочакваната HBO Original продукция, базирана на едноименната книга на Джордж Р. Р. Мартин, ни пренася 100 години преди събитията от "Игра на тронове", за да ни разкаже историята на един от най-прочутите рицари във Вестерос - сър Дънкан Високия, и неговия оръженосец Ег.

Главните актьори в сериала - Питър Клафи (Дънкан), Декстър Сол Ансел (Ег), Даниел Ингс (Лайънъл Баратеон), Бърти Карвъл (Бейлор Таргариен), Фин Бенет (Ерион Таргариен), Шом Томас (Раймън Фосоуей) и Сам Спруел (Маекар Таргариен), както и продуцентът Айра Паркър, дадоха пресконференция, в която участие взеха няколко медии от цял свят, сред които и "Булевард България". В нея те разказаха множество любопитни и забавни истории от снимачния процес, като в същото време коментираха някои доста интересни морални казуси.

- За разлика от "Игра на тронове" и "Домът на дракона", "Рицарят на седемте кралства" се съсредоточава върху обикновените хора. Кои елементи от тях пренесохте в тази история и смятате ли, че тя е добра отправна точка за хората, които за пръв път навлизат в света на Вестерос?

- (Айра Паркър) Надявам се, че наистина ще бъде удобна стартова точка за хората, които по една или друга причина все още не са гледали "Игра на тронове", най-вече защото нашият подход е по-семпъл и директен. Историята бива разказана от гледната точка само на един герой - Дънкан, макар че и Ег има заслуга в това отношение на по-нататъшен етап. От самото начало обаче е ясно, че разказваме само тяхната история и така за зрителите е по-лесно да разберат върху какво да се съсредоточат. Мисля, че е невъзможно човек да не хареса Дънк. Той е скромен и почтен човек, който обаче изпитва своите съмнения и несигурности. Той е младеж, който мечтае да бъде рицар и много добре познава този начин на живот, но въпреки това все още не знае как да го постигне и не е сигурен дали притежава необходимите качества. Той е човек, който не е получил нищо даром и винаги съществува вероятността да се провали. Мисля, че на феновете им е много лесно да се идентифицират с Дънкан и това е едно от нещата, които го правят толкова популярен персонаж.

- Следващият въпрос е към Питър и Декстър. Как успяхте да се подготвите за ролите си и да създадете тази чудесна химия помежду си, която виждаме на екрана?

- (Питър Клафи) Срещнах Декстър в края на доста дългия процес от прослушвания. Поискаха от нас да прочетем заедно сцените си, за да видят дали има необходимата искра помежду ни. Въпросното четене се случи в офиса на един от продуцентите - Луси Бевън, след което репетирахме целите сцени в Лондон. Знаех, че ще трябва да направя подобно прослушване с актьора, който ще играе Ег, а тогава Декстър бе само на 9 години. Съвсем скоро след като се запознах с него обаче осъзнах, че той изобщо не е наивното хлапе, каквито са повечето хора на неговата възраст. Декстър е изумително зрял за възрастта си. Понякога той се държи като човек, който е в актьорската професия от 50 години. Много ме впечатли това, че той си води подробни записки при всеки разговор с екипа и няма нужда да служа като посредник, който да му помага в комуникацията с екипа. Подготвяхме се за ролите в продължение на два месеца и прекарвахме много време заедно. Точно затова съм категоричен, че го чака бляскаво бъдеще. В Белфаст често ходехме да играем аркадни игри заедно.

- (Декстър Сол Ансел) О, да, имаше много играене на аркадни игри.

- (Питър Клафи) Наистина много. Освен това яздехме и тренирахме с мечове всеки ден, защото това също беше важна част от подготовката. Много се радвам, че с Декстър станахме приятели и извън екрана. Сближих се и със семейството му, които са чудесни хора. Тези два месеца можеха да са много напрегнати и тягостни, защото никой от нас не знаеше с кого ще работи и дали ще си паснем като актьори и личности. За щастие обаче нещата тръгнаха много гладко още от първото ни съвместно четене и мисля, че в сериала си личи.

- Декстър, как изглеждаше този период от твоята гледна точка?

- Както каза Питър, ходенето на аркадните игри беше важна част от сформирането на взаимоотношенията ни. На пръв поглед може да звучи смешно, но това наистина ни помогна да се опознаем и да свикнем един с друг. Станахме като братя не само в сериала, а и в реалния живот. Още от първото четене си допаднахме и след тоа започнахме да прекарваме все повече време заедно. Първо излизахме, а след това се събирахме за купони в моята къща.

- (Питър Клафи) Не забравяй казината и нощните клубове. Беше страхотно.

- (Айра Паркър) Кой е по-добър на "Mario Cart"?

- (Питър Клафи) Аз.

- (Декстър Сол Ансел) Аз съм!

- (Питър Клафи) Не е вярно!

- (Декстър Сол Ансел) Постоянно водим този разговор. Аз съм по-добър!

- (Питър Клафи) Нали знаеш, че ще получим запис от този разговор, когато се приберем?

- (Декстър Сол Ансел) Да, вярно. Добре. Аз съм по-добър! Аз, аз, аз!

- Питър, Дънкан изглежда акто добър великан, но в същото време не е типичен герой. Кои черти от него намери в себе си, освен ръста, очевидно?

- Дънкан постоянно премисля нещата и се тревожи за всичко. Има огромен проблем с безпокойството, а аз притежавам сериозен опит в това отношение. Когато получих ролята и отидох да се срещна с Айра за пръв път, бях толкова притеснен, че се чувствах зле физически. Мисля, че това е едно от общите неща между мен и Дънкан. Освен това много ми харесват неговите морални ценности и черно-белият му подход към рицарството. Научих много от Дънкан и според мен е прекрасно, че в безпощаден свят като Вестерос все пак има и хора като него, които се опитват да бъдат добри и да помагат на другите.

- Интересно е, че заговори за липсата на скрупули, защото точно това е следващият въпрос. Във Вестерос постоянно се говори за чест, но оцеляването често зависи от това да хвърлиш някого в огъня. Смятате ли, че изобщо е възможно да се постъпва правилно в такъв свят и имало ли е случаи, в които сте поставяли под въпрос морала на вашите персонажи?

- (Питър Клафи) Мисля, че тук трябва Таргариените да отговорят.

- (Фин Бенет) Никога не съм си задавал такива въпроси. Ерион е много доблестен човек и всичките му действия са напълно оправдани (смее се). Честно казано, не мисля, че честта има значение за повечето Таргариени, така че ще предам щафетата на втория най-доблестен човек в екипа - Шон Томас.

- (Шон Томас) Мисля, че Раймън действително е доблестен човек, но чувството му за оцеляване дълго време е обвързано с братовчед му. Едва когато се освобождава от него и започва да обикаля из Ашфорд заедно с Дънкан, Раймън до голяма степен намира себе си и си дава сметка за много неща.

- (Даниел Ингс) Според мен едно от най-добрите неща в писането на Джордж Р. Р. Мартин е мрачната атмосфера, включително в епичните моменти, както и това, че никога не знаеш кой ще оцелее. Винаги обаче има поне малко зрънце надежда, което е в по-голяма доза в "Рицарят на седемте кралства", в сравнение с другите два сериала. В "Игра на тронове" на всички им се иска Старките да оцелеят и да се съберат, а тук е същото с Дънкан и Ег. Иска ти се всички, с които двамата се сблъскват, да видят доброто в тях, а Лайънъл Баратеон прави точно това. Така че лично аз не съм си задавал морални въпроси.

- (Сам Спруел) Аз мисля, че добротата на Дънкан бива приемана от Таргариените като предизвикателство и ги кара да се чувства некомфортно.

- (Бърти Карвъл) Мисля, че точно това е истинската същина на историята - дали е възможно да се постъпва правилно и дали във Вестерос има място за това. Мисля, че Дънкан също си задава този въпрос или поне аз останах с такова впечатление след премиерата. Той непрестанно се чуди дали е наивно да се придържаш към кодекса на честта и дали не се заблуждава, когато мисли, че може да стане рицар. На моменти не е никак далеч от това всеобщият цинизъм да обхване и него и мисля, че това е нещо, което важи с пълна сила и за реалния свят. В определен момент всички се чудим дали си струва да бъдем добри и дали това не е загуба на време и сили. Светът около нас става все по-мрачен и затова смятам, че в момента имаме огромна нужда от истории като "Рицарят на седемте кралства".

- Познавайки вселената на "Игра на тронове", повечето фенове вероятно са очаквали много кръв и битки, но са били изненадани от тихите моменти и непринуденият хумор. Така ли беше и с вас?

- (Бърти Карвъл) Тук е моментът да кажа, че в днешни дни се случва много рядко да ти предоставят целия сценарий наведнъж. Ако някой, който прави сериали, прочете това, искам да знаете, че е откачено. Много е важно да си запознат с цялата история още в началото, защото всички ние сме части от разказването ѝ и ако сме наясно с всичко, можем да се адаптираме много по-бързо и лесно към ролите и съответно да предложим по-качествено изпълнение. Хубаво е да знаем от какво сме част. Сега, когато си излях душата, ще отговора на въпроса. Не мисля, че знаех колко очарователна и забавна история ще се получи, преди да видя първия епизод. Киното и телевизията не са като театъра, където актьорите са последните хора, които виждат готовия продукт преди публиката. Затова останах много приятно изненадан от работата, която сме свършили. Мисля, че е чудесно.

- Следващият въпрос е за Шон Томас. Раймън Фосоуей е един от персонажите, които претърпяват най-голяма трансформация в хода на сезона. Как успя да намериш баланса между хумористичните му моменти и онези, в които трябва да пристъпи смело напред и да заяви, че трябва да го приемат сериозно?

- Много добър въпрос. Истината е, че никога не съм се замислял как да балансирам тези две неща. Сценарият е страхотен, така че като персонаж Раймън ми стана ясен доста бързо. Едно от най-отличителни неща при него е, че той изобщо не харесва Таргариените. Балансът между сериозността и хумора му идва най-вече от стремежа да постъпва правилно. Това е основната причина да се застъпи за Дънкан. Реймън мрази несправедливостта и в него има натрупан много гняв, който постепенно излиза на повърхността в хода на сезона.

- Докато "Игра на тронове" показва политически интриги и войни, то "Рицарят на седемте кралства" е история за двама приятели, които съзряват заедно. Как успяхте да пренесете епичния Вестерос, който сме свикнали да виждаме и да го адаптирате към тази доста по-малка като мащаб история?

- (Айра Паркър) Ясно е, че тук централният елемент в историята е само един - Дънкан, така че не ни се налагаше да показваме детайлно развитието на множество персонажи и нямаше големи теми като дракони или армия от зомбита. Имаме един човек, три коня и няколко хубави дървета. За нас беше много важно да предложим земна и реалистично изглеждаща история, разказана през погледа на един персонаж. Това е основният мотив и се стараехме да не се отклоняваме от него. Искахме зрителите да усещат всичко, което усеща и Дънкан - страхът му, когато за пръв път преминава покрай рицарите, студът и твърдостта на земята, на която спи, тежкото дишане и ограничената видимост, когато е в бронята си за решаващата битка. Това са некомфортните моменти, но искахме зрителите да почувстват и другите, като например неловкостта, която той изпитва, когато разговаря с Танзел на пазара. Снимачният екип направи всичко възможно, но това нямаше да е достатъчно без чудесното изпълнение на Питър.

- Вселената на "Игра на тронове" е световноизвестна и милиони хора по света са дълбоко привързани към нея. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас при превъплъщението в герои, познати на хората от почти 20 години? Усещахте ли напрежение и отговорност?

- (Сам Спруел) Най-голямото предизвикателство беше да не мислим за това и да се съсредоточим единствено върху сценария. Ако започнеш да мислиш за мащаба на продукцията и за потенциалната реакция на феновете, напрежението става доста сериозно и това се отразява негативно на работата ти като актьор.

- (Даниел Ингс) Съгласен съм - не бива да мислиш твърде много за това. Напрежението действително беше огромно, защото феновете обожават тази история и веднага надушват, ако правиш нещо извън книгата. Тук е моментът да поздравя Айра, който взе проекта много присърце и успя да адаптира историята и героите по чудесен начин. Цялата останала работа вече беше свършена, така че от нас се искаше просто да си научим репликите и да изиграем сцените по възможно най-добрия начин. Помежду си не говорихме за очакванията на феновете - просто се стегнахме и дадохме всичко от себе си. Целият екип създаде една чудесна среда, в която атмосферата беше много приятна и това ни помогна да се справим с предизвикателството.

- (Фин Бенет) Съгласен съм с това, което каза Дани. Това, което най-много свали напрежението беше, че на практика пъзелът вече бе нареден за нас, а ние просто трябваше да добавим цветовете, ако мгоа да се изразя по този начин. Като започнем от книгата, минем през продуцентите и режисьорите и стигнем до специалистите по костюмите и координаторите на каскадите - всичко беше на много високо ниво. Да се посветиш на история от Вестерос, която се различава толкова много от "Игра на тронове" и "Домът на дракона", е много смело творческо решение и бяха нужни много качествени водещи фигури, каквито са Айра, Питър и Декстър. Усещах напрежението всеки ден, но всичко, което можех да направя, е да дам най-доброто от себе си и да се доверя на страхотните професионалисти, от които бях заобиколен. Точно това и направих и съм много горд от крайния резултат.

- През последните години антигероите заеха водещо място в популярната култура. Според вас в момента има ли място в нея за класически герои като Дънкан?

- (Айра Паркър) В този момент от историята Дънкан все още не е герой. Мечтае за това и предпоставките са налице, но докато това се случи, ще мине много време.

- (Питър Клафи) Определено мечтае за това, но преди няколко дни Бърти се изказа доста философски по тази тема и мислих много върху думите му.

- (Бърти Карвъл) Какво казах?

- (Питър Клафи) Не си спомням.

- (Бърти Карвъл) Добре, ще кажа какво мисля сега. Според мен "Рицарят на седемте кралства" приканва всички ни да се запитаме дали можем да бъде герои и какво всъщност означава това за нас. Дали ни изглежда налудничава, суетна или наивна мисълта, че можем да сме способни на героични дела. Подобно на всички нас като деца, Дънкан мечтае да бъде герой и пример за подражание. В следващия момент обаче го виждаме в онзи доста деликатен момент от първия епизод и това му напомня за неговите човечност, смъртност и ограничения. Той вижда около себе си куп рицари, които изглеждат много по-добри от него във всяко отношение и си мисли какъв шанс има срещу такива хора. Точно това прави тази история толкова добре - нейният корен е в нещо напълно земно и човешко. Такива истории карат всички ни да се питаме какво означава да бъдеш герой. Винаги съм смятал, че героичните постъпки не винаги са големи и грандиозни. Можеш да видиш куп такива в наглед малки и незначителни моменти от ежедневието. Когато съберем заедно всички тези малки неща, те могат да доведат до това светът все още да съществува през 2027 г.

- (Питър Клафи) Не бих могъл да се изразя по-добре.

Първият от шестте епизода на "Рицарят на седемте кралства" вече е наличен в HBO Max, като нов епизод ще излиза всеки понеделник.