Релефите на свободата: Големите проекти на Кристо и Жан-Клод

Мастаба - езерото Серпентайн в Хайд парк, Лондон
<br><br>
Кристо и покойната му съпруга Жан-Клод са вдъхновени от трапецовидните форми на т.нар. мастаба - огромните каменни и тухлени гробници от времето на Древен Египет. Първоначалната им идея от 1967 г. е да създадат плаваща мастаба в езерото Мичиган. Проектът е забавен до 2018 г., когато Кристо го осъществява в Лондон. Това е първата и последната му голяма временна скулптура във Великобритания. 7506 специално създадени барела са прикрепени към скеле, което е застопорено към дъното на Серпентайн. Барелите са боядисани в синьо, червено и бледолилаво, като променят цветовете си при залез слънце. Достъпни за разглеждане отблизо с лодки или водни колела от юни до декември 2018. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Мастаба - езерото Серпентайн в Хайд парк, Лондон

Кристо и покойната му съпруга Жан-Клод са вдъхновени от трапецовидните форми на т.нар. мастаба - огромните каменни и тухлени гробници от времето на Древен Египет. Първоначалната им идея от 1967 г. е да създадат плаваща мастаба в езерото Мичиган. Проектът е забавен до 2018 г., когато Кристо го осъществява в Лондон. Това е първата и последната му голяма временна скулптура във Великобритания. 7506 специално създадени барела са прикрепени към скеле, което е застопорено към дъното на Серпентайн. Барелите са боядисани в синьо, червено и бледолилаво, като променят цветовете си при залез слънце. Достъпни за разглеждане отблизо с лодки или водни колела от юни до декември 2018.

Плаващите кейове - езерото Изео, Италия
<br><br>
18 юни - 3 юли 2016 г. 
<br><br>
Проектът на Кристо и Жан-Клод представлява 3-километрова мрежа от пътеки, плаващи върху водата на езерото Изео край Бреша. Кейовете на Кристо свързват брега при Сулцано с два острова - Монте Изола и Сан Паоло. Почти 100 000 кв.м. жълто-оранжева текстилна материя е разгърната над мозайка от стотици хиляди полиетиленови кубове, които държат плата над повърхността на водата. Повече от 1,2 милиона души от цял свят посещават арт инсталацията в Италия, преди тя да приключи. Проектът е замислен от двамата съпрузи още през 1970 г. и макар че Жан-Клод умира през 2009 г., Кристо решава да я осъществи. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Плаващите кейове - езерото Изео, Италия

18 юни - 3 юли 2016 г.

Проектът на Кристо и Жан-Клод представлява 3-километрова мрежа от пътеки, плаващи върху водата на езерото Изео край Бреша. Кейовете на Кристо свързват брега при Сулцано с два острова - Монте Изола и Сан Паоло. Почти 100 000 кв.м. жълто-оранжева текстилна материя е разгърната над мозайка от стотици хиляди полиетиленови кубове, които държат плата над повърхността на водата. Повече от 1,2 милиона души от цял свят посещават арт инсталацията в Италия, преди тя да приключи. Проектът е замислен от двамата съпрузи още през 1970 г. и макар че Жан-Клод умира през 2009 г., Кристо решава да я осъществи.

Портите - Сентръл парк, Ню Йорк 
<br><br>
Февруари 2005 г.
<br><br>
Инсталацията представлява мрежа от7503 винилови П-образни врати с текстилни завеси, които са поставени по продължението на 37 километра от пътеките в Сентръл парк. Първоначалното предложение за проекта е внесено от Кристо и Жан-Клод още през 1979 г., но осъществяването му става едва 36 години по-късно. Портите са поставени върху стоманени стабилизиращи основи, без да се пробиват отвори в повърхността на асфалта. Тогавашният кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг казва: "Портите са произведение на изкуството, което се случва веднъж в живота... Най-голямата художествена инсталация в историята на нашия град ще привлече хиляди туристи от целия свят, а приносът й към богатата история на публично-изложено изкуство на Ню Йорк ще е неизмерим". Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Портите - Сентръл парк, Ню Йорк

Февруари 2005 г.

Инсталацията представлява мрежа от7503 винилови П-образни врати с текстилни завеси, които са поставени по продължението на 37 километра от пътеките в Сентръл парк. Първоначалното предложение за проекта е внесено от Кристо и Жан-Клод още през 1979 г., но осъществяването му става едва 36 години по-късно. Портите са поставени върху стоманени стабилизиращи основи, без да се пробиват отвори в повърхността на асфалта. Тогавашният кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг казва: "Портите са произведение на изкуството, което се случва веднъж в живота... Най-голямата художествена инсталация в историята на нашия град ще привлече хиляди туристи от целия свят, а приносът й към богатата история на публично-изложено изкуство на Ню Йорк ще е неизмерим".

Опаковани дървета
<br><br>
Между 13 ноември и 14 декември 1998 г. Кристо и Жан-Клод опаковат 178 дървета в Беровер Парк в Базел със сребриста прозрачна полиетиленова материя и 23 км въжета. Всяко дърво е опаковано по индивидуална схема, за да се запази естествената форма на короната. Опакованите дървета разкриват все по-интересни и нови образи при всеки полъх на вятъра или промяна на разположението на слънцето през деня - от блестящи плътни сребърни "облаци" до ефирни мрежи около клоните на дърветата. 
Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Опаковани дървета

Между 13 ноември и 14 декември 1998 г. Кристо и Жан-Клод опаковат 178 дървета в Беровер Парк в Базел със сребриста прозрачна полиетиленова материя и 23 км въжета. Всяко дърво е опаковано по индивидуална схема, за да се запази естествената форма на короната. Опакованите дървета разкриват все по-интересни и нови образи при всеки полъх на вятъра или промяна на разположението на слънцето през деня - от блестящи плътни сребърни "облаци" до ефирни мрежи около клоните на дърветата.

Опакованият Райхстаг
<br><br>
Легендарният проект на Кристо и Жан-Клод преминава през 23 години на борба за одобрение от германските власти. Още през 1978 г. Кристо представя макет на опакования Райхстаг в Цюрих. Артистът гледа на сградата като на символ на свободата - един от водещите мотиви на работата му след бягството от България. 
<br><br>
През февруари 1994 г. все пак Бундсетагът дава разрешение. Процесът започва на 17 юни 1995 г. и е приключен на 24 юни, като инсталацията остава две седмици. Над 100 000 кв.м. плат, обвързани с няколко километра сини въжета, обхващат формите на историческата сграда. Според данни на местните власти - 5 милиона души посещават произведението на изкуството. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Опакованият Райхстаг

Легендарният проект на Кристо и Жан-Клод преминава през 23 години на борба за одобрение от германските власти. Още през 1978 г. Кристо представя макет на опакования Райхстаг в Цюрих. Артистът гледа на сградата като на символ на свободата - един от водещите мотиви на работата му след бягството от България.

През февруари 1994 г. все пак Бундсетагът дава разрешение. Процесът започва на 17 юни 1995 г. и е приключен на 24 юни, като инсталацията остава две седмици. Над 100 000 кв.м. плат, обвързани с няколко километра сини въжета, обхващат формите на историческата сграда. Според данни на местните власти - 5 милиона души посещават произведението на изкуството.

Чадърите
<br><br>
През 1984 г. Кристо и Жан-Клод започват да работят по проекта, чиято цел е да поставят 6-метрови жълти и сини чадъри по бреговете от двете страни на Тихия океан - в Ибараки (Япония) и в Калифорния (САЩ). През септември 1991 г. произведението на двамата артисти най-после е завършено, а изложбата е открита между 9 и 26 октомври. За съжаление проектът е прекратен, след като един от чадърите край Лос Анджелис се откъсва от основата си заради силна буря и убива 33-годишна посетителка. Кристо споделя, че споменът за трагедията ще го преследва до края на живота му. Артистът и семейството на загиналата жена сключват съдебно споразумение за обезщетение през 1992 г. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Чадърите

През 1984 г. Кристо и Жан-Клод започват да работят по проекта, чиято цел е да поставят 6-метрови жълти и сини чадъри по бреговете от двете страни на Тихия океан - в Ибараки (Япония) и в Калифорния (САЩ). През септември 1991 г. произведението на двамата артисти най-после е завършено, а изложбата е открита между 9 и 26 октомври. За съжаление проектът е прекратен, след като един от чадърите край Лос Анджелис се откъсва от основата си заради силна буря и убива 33-годишна посетителка. Кристо споделя, че споменът за трагедията ще го преследва до края на живота му. Артистът и семейството на загиналата жена сключват съдебно споразумение за обезщетение през 1992 г.

Опакованият Пон Ньоф
<br><br>
През 1985 г. Кристо и Жан-Клод опаковат най-стария мост в Париж с 41800 кв.м. полиамиден плат със златист пясъчен оттенък и материя, наподобяваща коприна. С помощта на стоманени въжета са опаковани всички стени и ниши по дванадесетте арки на моста, без да се нарушава нормалното движение по Сена. Платът покрива парапетите и локалните пешеходни алеи около реката, както и всички стълбове на лампите. Въжетата придържат плата към повърхността на моста, построен през 1606 г., и подчертават основните форми на релефа му. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Опакованият Пон Ньоф

През 1985 г. Кристо и Жан-Клод опаковат най-стария мост в Париж с 41800 кв.м. полиамиден плат със златист пясъчен оттенък и материя, наподобяваща коприна. С помощта на стоманени въжета са опаковани всички стени и ниши по дванадесетте арки на моста, без да се нарушава нормалното движение по Сена. Платът покрива парапетите и локалните пешеходни алеи около реката, както и всички стълбове на лампите. Въжетата придържат плата към повърхността на моста, построен през 1606 г., и подчертават основните форми на релефа му.

Обградените острови в Маями (1980–83)
<br><br>
11 острова в района на залива Бискейн са заобиколени от плаваща ярка розова полипропиленова материя, която покрива водата и следва контурите на бреговете им. Платът е закрепен със специални котви, разположени през няколко метра. Преди да осъществят проекта, хората от екипа на Кристо и Жан-Клод почистват отпадъците около островите, като премахват близо 40 тона изхвърлени боклуци - включително гуми, кухненски мивки, врати от хладилници и изоставена лодка. Това е произведение на изкуството, което подчертава различните природни елементи и начините, по които хората от Маями живеят – между земята и водата.

Обградените острови в Маями (1980–83)

11 острова в района на залива Бискейн са заобиколени от плаваща ярка розова полипропиленова материя, която покрива водата и следва контурите на бреговете им. Платът е закрепен със специални котви, разположени през няколко метра. Преди да осъществят проекта, хората от екипа на Кристо и Жан-Клод почистват отпадъците около островите, като премахват близо 40 тона изхвърлени боклуци - включително гуми, кухненски мивки, врати от хладилници и изоставена лодка. Това е произведение на изкуството, което подчертава различните природни елементи и начините, по които хората от Маями живеят – между земята и водата.


Опакованите пътеки 
<br><br>
Разположена в парка Джейкъб Луус в Канзас сити, инсталацията представлява покривка от найлонов плат върху 4,4 километра от пътеките и алеите на градината. Опаковането продължава до 4 октомври 1978 г. Материята е прикрепена към земята със стоманени винтове и скоби. Временната инсталация остава в парка до 16 октомври 1978 г., след което платът е предоставен за рециклиране на местните власти, а паркът е възстановен в предишното си състояние. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Опакованите пътеки

Разположена в парка Джейкъб Луус в Канзас сити, инсталацията представлява покривка от найлонов плат върху 4,4 километра от пътеките и алеите на градината. Опаковането продължава до 4 октомври 1978 г. Материята е прикрепена към земята със стоманени винтове и скоби. Временната инсталация остава в парка до 16 октомври 1978 г., след което платът е предоставен за рециклиране на местните власти, а паркът е възстановен в предишното си състояние.

Бягащата ограда
<br><br>
Оградата с височина 5,5 метра и дължина 39,4 километра тръгва от магистрала 101 на север от Сан Франциско, преминава през имотите на 59 фермери и се спуска към Тихия океан при залива Бодега. Завършена е на 10 септември 1976 г. Бялата найлонова материя е простряна върху стомaнен кабел, който се държи от 2050 стълба по продължението на оградата. Всички елементи от структурата са създадени по такъв начин, че да не оставят следи по земята и скалите в района. Оградата оставя специални празни пространства за преминаването на автомобили, добитък и диви животни.

Бягащата ограда

Оградата с височина 5,5 метра и дължина 39,4 километра тръгва от магистрала 101 на север от Сан Франциско, преминава през имотите на 59 фермери и се спуска към Тихия океан при залива Бодега. Завършена е на 10 септември 1976 г. Бялата найлонова материя е простряна върху стомaнен кабел, който се държи от 2050 стълба по продължението на оградата. Всички елементи от структурата са създадени по такъв начин, че да не оставят следи по земята и скалите в района. Оградата оставя специални празни пространства за преминаването на автомобили, добитък и диви животни.

Завесата в долината 
<br><br>
Завесата в долината - Колорадо (1970–72), която провокира цялото артистичното общество. Инсталацията е измислена и финансирана от Кристо и Жан-Клод. Това не е обикновена завеса, а е изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, разпростира се на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо.

Завесата в долината

Завесата в долината - Колорадо (1970–72), която провокира цялото артистичното общество. Инсталацията е измислена и финансирана от Кристо и Жан-Клод. Това не е обикновена завеса, а е изработена от девет тона оранжев найлонов полиамид, разпростира се на 400 метра и е опъната от четири 111-метрови метални кабела над долината Райфъл в Колорадо.


Опакованият бряг
<br><br>
1 милион квадратни фута (92900 кв.м.) плат и над 56 километра въжета са използвани за опаковането на 2,4-километрова ивица от крайбрежието около Сидни, Австралия, между 1968 и 1969 г. Материята, която се ползва от екипа на Кристо и Жан-Клод, е изработена от синтетични тъкани нишки, като цели предпазване на бреговата линия от ерозия. На обекта работят 15 професионални алпинисти, 110 студенти по архитектура и изкуство, както и няколко местни художници и преподаватели. Инсталацията остава за период от 10 седмици от 28 октомври 1969 г. Впоследствие всички материали са премахнати и рециклирани. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

Опакованият бряг

1 милион квадратни фута (92900 кв.м.) плат и над 56 километра въжета са използвани за опаковането на 2,4-километрова ивица от крайбрежието около Сидни, Австралия, между 1968 и 1969 г. Материята, която се ползва от екипа на Кристо и Жан-Клод, е изработена от синтетични тъкани нишки, като цели предпазване на бреговата линия от ерозия. На обекта работят 15 професионални алпинисти, 110 студенти по архитектура и изкуство, както и няколко местни художници и преподаватели. Инсталацията остава за период от 10 седмици от 28 октомври 1969 г. Впоследствие всички материали са премахнати и рециклирани.

На 83-годишна възраст Кристо планира да осъществи най-амбициозната си идея - 150-метрова мастаба в пустинята при Абу Даби. Това трябва да е и единственото постоянно произведение на изкуството от двойката. Проектът остава недовършен. Снимка: © Christo and Jeanne-Claude Official

На 83-годишна възраст Кристо планира да осъществи най-амбициозната си идея - 150-метрова мастаба в пустинята при Абу Даби. Това трябва да е и единственото постоянно произведение на изкуството от двойката. Проектът остава недовършен.

Обратно към статията
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам