podcast

Хвани ме, ако можеш Е3

21:38 - 15.04.2020

В новия епизод на "Хвани ме, ако можеш" лекоатлетката Карин Околие говори за отлагането на Олимпийските игри в Токио, подготовката на професионалните атлети, възможностите да се тренира по време на карантина, и какво може да ни донесе социалната изолация. 

RSS Feed в Soundcloud 


Здравейте, аз съм Кари. Минаха може би повече от 2 месеца от последния ми подкаст, а за тези два месеца се случиха толкова много неща - много важни, много страшни дори, но едва ли ще могат да се съберат само в един подкаст. Слава Богу, "Булевард България" ми дава неограничен брой подкастове за записване... шегувам се, идеята е да се включвам, когато имам какво да кажа. И в тази ситуация, разбира се, всеки има какво да каже. 

На мен обаче ми се ще да погледна от гледната точка на спортистите, на атлетите, на хората, които се сбогуваха с една Олимпиада тази година.

Беше много емоционален момент главно защото когато планираш толкова голямо събитие в кариерата си като спортист, да му кажеш "Чао" не е толкова лесно, изхождайки от усилията, които си положил. От надеждите, които си имал. От желанието и сърцето, което си давал на тренировки. 

Но не можем да сравняваме спорта с живота, със здравето на хората. Разбира се, това да няма Олимпиада и всички да останем по къщите си е най-хуманният и верният начин да се справим с нещата. 

Всъщност, аз ще се върна малко по-назад. Ще се върна до момента, в който ни беше забранено да посещаваме паркове и градинки. Именно тогава усетих, че ситуацията е доста по-сериозна и че може би сезона наистина няма да го бъде. Мисля, че беше петък или събота, когато ген. Мутафчийски в извънреден брифинг съобщи, че оттук насетне няма да можем да ползваме паркове и градинки. До този момент спортните съоръжения бяха затворени напълно. Нямаше работещи писти, фитнес зали. Ние изцяло се бяхме насочили към тренировки в парка, но не беше страшно, защото в този период от подготовката ние така или иначе тренираме в парка, така или иначе тренираме на такава настилка. За нас това беше нещо абсолютно естествено. Много е смешно, но докато теб не те докосне нещо, не си даваш сметка за неговото съществуване.

Всъщност, аз се сблъсках с карантината в момента, в който нямах възможност вече да тренирам нормално. 

Помня, че когато разбрах за това окончателно решение, първата ми мисъл беше: "Къде ще отида? Къде да отида, за да мога да тренирам или въобще да мога да се движа?". Повечето ми съотборници по принцип не са от София и някои от тях се прибраха по родните места, други отидоха по селата си, където могат да правят нещо в двор. Аз обаче съм "градско чадо"... нямам село, за жалост. Пред мен нямаше друга алтернатива освен тази да си седя в панелката в София, в която със сигурност не може да се тренира адекватно. 

Въпреки това, реших още тогава да се свържа с приятел, който има къща в провинцията и да го попитам дали мога да отида там, за да мога да тренирам. Той, разбира се, беше абсолютно ОК с това, само че ме предупреди, че ще трябва да се оправям с битовизми, с които най-вероятно не съм се сблъсквала, от сорта на цепене на дърва, пускане на вода и др. Къщата се използва като лятна вила, никой не живее там целогодишно. Почти бях събрала нещата, но треньорът ми "наля" здрав разум и каза, че да се отцепя някъде накрай света без всякаква връзка, интернет, обхват на телефона, не е много зряло решение, особено след като няма кой да дойде с мен - аз трябваше да отида напълно сама. Тази идея автоматично отпадна, останах тук и малко по малко се адаптирах към ситуацията. 

Как се спасяват атлетите?

До преди няколко седмици все още щеше да има Олимпиада. Това може би щеше да бъде по-големият стрес за хората. Има много държави, които не са под карантина и в които мерките не са толкова сериозни. Атлетите могат да тренират под някаква форма. Но има и други страни, в които изобщо не могат да го правят - както е и при нас в момента. Хубавото е, че започваш да се адаптираш, колкото и да не ти се иска. 

Има големи късметлии измежду атлетите, и не толкова късметлии, колкото хора, които имат възможности - например Рено Лавиени, който има скочище за овчарски скок в задния си двор.

Както и Дуплантис. Има хора, които имат големи дворове, в които може да се случват някои неща. Но има и атлети с много по-малки възможности, които могат единствено да катерят стълбите в блока и да дразнят съседите, както правя аз най-често...

Към момента Европейското първенство по лека атлетика в Париж не е отменено.

Казвам го, защото това означава, че нашата подготовка трябва да продължи по някакъв начин. Нямам представа дали ще бъде отменено в бъдещ момент, но засега фигурира в календара. Това, от една страна, е нещо хубаво, защото е някакво събитие, някаква светлина в тунела. Един безкрайно дълъг подготвителен сезон без никакви състезания би бил доста неприятен. Не мога да кажа "пагубен", но ще е много неприятен за спортната форма. От друга страна, трябва да разберем кога изобщо ще можем да тренираме, кога ще можем да ползваме спортни съоръжения, за да се опитаме да отидем на това Европейско първенство. 

Отмяната на Олимпийските игри според мен беше изключително адекватно решение.

Няма спор. Това е начинът, по който могат да се запазят човешки животи, но и здравето не само на спортистите, но и на аудиторията, която посещава тези големи спортни събития. Да не забравяме, че не са важни само хората, които ще участват, а и тези, които ще ги гледат. А да се проведат Олимпийски игри без публика, каквото беше едно от алтернативните решения, според мен звучи несериозно, смехотворно. Аудиторията е тази, която създава атмосферата. Когато излезеш на стадиона и видиш хората, които са там и те подкрепят, и те гледат, те създават това невероятно чувство. Иначе, според мен, това би било едно абсолютно нормално състезание с малко повече атлети в него. 

Международният олимпийски комитет искаше да се чуди и мае дали да има Олимпиада чак до средата на месец май, което не би било коректно спрямо хората, които се подготвят за това събитие. Един месец ти да не знаеш какво ще се случи, дали ще го има или няма да го има, как ще се тренира, те натоварва психологически, освен че физически те възпира. Ясно е какви са били техните съображения.

С една смяна на Олимпиада се генерират десетки милиарди долара загуби.

Също така - сериозно финансово изпитание за спортни ръководни органи, които изискват олимпийски доход и се запазват благодарение на парите, генерирани по време на Олимпиадата. Много критици твърдят, че всъщност забавянето на решението идва от факта, че Олимпийските игри са били важна част от политическия план на японския министър-председател, което навярно е така. Но когато сравняваш човешки животи и пари - "царица-парица", както се казва... според мен не бива да има такива сравнения. Някак си не е допустимо. Хубавото е, че в крайна сметка решението беше взето. 

Международната асоциация на атлетите, която беше създадена преди около година от олимпийския шампион в тройния скок Крисчън Тейлър и има за цел да дава гласност на атлетите, да седи зад тях, да им помага в по-проблемни ситуации, беше направила анкета, която можеше да бъде попълнена от всеки професионален или не толкова професионален лекоатлет. В нея той отговаря на въпроси, които са свързани с провеждането на Олимпиадата, дали е ОК за него тя да бъде проведена, с всички позитиви и негативи.

Мисля, че около 70% от атлетите бяха негативно настроени към тази Олимпиада, доста разбираемо.

В крайна сметка, тя беше отменена. Докога - сега не е ясно, макар към момента официалната дата да е 2021 г. Според мен може и тогава да не се случат нещата... От една страна, когато чуеш това решение, се успокояваш. Всъщност, то е хубаво, защото както казах, едни хора могат да се подготвят, други хора не могат. При толкова голям форум е важно хората да започват от някакъв равен старт. Трябва да има баланс. Не може едни хора да са се подготвили, а други - да не са. Не е честно, най-малкото. Но от друга страна, разбира се, подготовката за една Олимпиада не започва един месец преди нея, а започва четири години преди нея.

Много ми хареса поста на американската хърделистка Джорджан Молин - тя бяга 400 м с препятствия. Тя сподели нещо, което според мен много от спортистите си мислят, а именно, че "прозорецът" за показване на спортните възможности на един атлет не е толкова голям. Възможностите не са ни гарантирани. Въпреки че обичаме да мислим, че кариерата ни е очертана перфектно, тя не е. И времето просто не е задължително на наша страна - това, че до момента сме били здрави, че сме успявали да се подготвим и че сме били в добра форма, не означава, че догодина по това време нещата ще са същите. Тя споделя, че чува окуражаващи думи от сорта на "Това ти дава още една година да се подготвиш, да се възстановиш напълно от операцията и т.н.".

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

I’m far too familiar with disappointment and heartbreak. I’ve waited to post about the Olympics being postponed until 2021 because in all honesty, I don’t know how to feel. I am numb. — “This gives you more time to heal up from surgery and come back stronger than ever.” Ive heard this countless times and although I appreciate the positivity people are throwing my way, I was on track for a hell of a year. I’ve put so much of my heart into this ‘comeback’ and I’d be lying if I said I wasn’t hurting. This window of opportunity for athletes is so small and opportunities are not guaranteed (even though we like to think that we have our careers mapped out perfectly)— Time just isn’t necessarily on our side. BUT JUST TO BE CLEAR I am 1,000% in favor of this decision because above everything, our people’s health and safety comes first. It is our duty as human beings in this 🌍 to care for our neighbors and do what is right! "𝑊𝐻𝐴𝑇 𝑀𝐴𝑇𝑇𝐸𝑅𝑆 𝐼𝑆 𝐻𝐸𝐿𝑃𝐼𝑁𝐺 𝑂𝑇𝐻𝐸𝑅𝑆 𝑊𝐼𝑁 𝑇𝑂𝑂, 𝐸𝑉𝐸𝑁 𝐼𝐹 𝑇𝐻𝐴𝑇 𝑀𝐸𝐴𝑁𝑆 𝑆𝐿𝑂𝑊𝐼𝑁𝐺 𝐷𝑂𝑊𝑁 𝐴𝑁𝐷 𝐶𝐻𝐴𝑁𝐺𝐼𝑁𝐺 𝑂𝑈𝑅 𝐶𝑂𝑈𝑅𝑆𝐸 𝑁𝑂𝑊 𝐴𝑁𝐷 𝑇𝐻𝐸𝑁" - Fred Rogers Even though the course has changed, I’m in it for the long haul. I will come out on the other side of this all even better than I came into it. We all will. #weareinthistogether

A post shared by Georganne Moline (@georganne400h) on

Но това не променя факта, че до този момент тя е била на път за много силна година, вложила е много от сърцето си за това завръщане и това е някакъв вид "heartbreak". Което звучи малко... може би някои хора ще се засмеят, но това е самата истина. Монетата има две страни. Разбира се, това не означава, че по някакъв начин омаловажаваме решението, напротив. Както казах, по-голямата част от атлетите и въобще от спортистите активно подкрепя стоенето вкъщи, социалната изолация и всякакви мерки, които са взети. 

Планове за предстоящия летен сезон, според мен, не може да има, макар вече да ви споделих, че по принцип се очаква да има Европейско първенство. Според мен това също подлежи на промени, ситуацията е изключително непредвидима. Можем да си говорим за нещо, но наистина, докато не се справим с тази пандемия, нищо не може да бъде сигурно. Не знам дали сте прочели, но преди дни един американски експерт в здравеопазването изказа мнение, че не можем да очакваме концерти, спортни събития или фестивали по-рано от есента на 2021 г.

Което означава, че може би Олимпийските игри също бъдат отложени още под някаква форма. Според ръководителя на организационния комитет на Олимпийските игри новите дати не могат да бъдат сигурни - т.е. те не са догма. Ако пандемията продължи да се развива, те най-вероятно ще се променят. 

Интересното е, че нормативите за Олимпийските игри също няма да бъдат покривани през евентуалния летен сезон.

Мисля, че от 6 април до 1 ноември - този сезон, който може би ще се състои, може би няма да се състои - всички резултати няма да бъдат приемани като квалификационни за Олимпиадата, а просто ще бъдат някаква статистика. Отново ще могат да се покриват нормативи от 1 декември 2020 г. Това е интересно решение, което, разбира се, не е взето само от ръководни органи, но и от някаква асоциация на атлетите, т.е. самите атлети имат някакъв глас в това решение. 

Според мен, не трябва да изключваме факта, че след като границите са затворени, допинг-ченгетата не могат да пътуват толкова свободно от място на място... Тоест, най-вероятно допинг-контролът не е толкова силен. 

Това, което мисля цялостно за ситуацията, в която минаваме - било то спортисти или не - разбира се, тези разбити планове не са разбити само за хората, които се занимават със спорт. Много хора губят от тази ситуация. Със сигурност има някакъв малък процент, които печелят, но като цяло този хаос е хаос за всички нас. Това, за което си мисля и за което писах в последния си блог пост, е, че ние не можем да контролираме нещата, които се случват около нас. Ето, тази пандемия ни го показва супер явно. Единственото нещо, върху което можем да се фокусираме и върху което имаме някаква сила, е нас самите. Това, което си мисля, че можем да направим в този момент, е да се съсредоточим върху психиката си, върху психическото си здраве, защото именно то трябва да ни помогне да излезем от тази ситуация. 

Това, което лично аз правя: Опитвам се да медитирам повече и се опитвам да си отговарям на по-важни въпроси, защото това време, което ни е дадено, смея да твърдя, че може много положително спрямо нас самите.

Действително, можем да израснем, да заякнем, да се калим по някакъв начин от ситуацията и да си отговорим на въпроси, които често променят курса ни впоследствие. 

Това, което искаме да правим, толкова много ли го искаме? Склонни ли сме например да чакаме още една година за заветната Олимпиада?, и т.н. За всеки човек въпросите са различни, но всъщност това е времето, в което можем да си отговорим, да разберем повече за себе си и да се изградим като характери. Лично за мен, това е положителното в карантината и мисля, че много добре ни идва. 

Бих завършила с една мисъл, която вчера прочетох, защото започнах няколко онлайн-курсове... Ето това е още един момент - можем да се научим на няколко неща. Има толкова онлайн-курсове, които в момента са абсолютно безплатни и с които можем не само да убием време, но и да генерираме знания. Всъщност, в курса по психология, който записах, имаше много интересна мисъл, а именно, че позитивният човек се събужда сутрин, отива до прозореца и казва: "О, колко хубава сутрин, благодаря ти, Господи". Докато негативният човек отива до прозореца и казва: "О, Господи... сутрин". 

Всичко е въпрос на нашата гледна точка и на това как ще използваме не толкова времето си, а енергията си. Много се надявам да сте живи, да сте здрави, да се пазите и наистина в тази Страстна седмица да пазите здравето си. И да неглижирате мисълта, че времето е хубаво, защо да не се разходим до църквата. Всъщност е по-важно да останем вкъщи, аз го правя и се надявам и вие да го правите, и много, много скоро да можем абсолютно свободно да се разхождаме, да се виждаме с приятели и близки и да бъдем здрави. 

Чао от мен!

препоръчани подкасти
Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам