Voiceletter: Мечтаем, обичаме, скачаме. И понякога падаме, Епизод 3 - Подкасти

Ако можехте да върнете времето назад и да поправите само една грешка, коя щеше да е тя?

Сякаш цялата седмица мина под знака на този въпрос - от психодрамата с Петрохан до белите писти на Италия, където се провеждат XXV Зимни олимпийски игри.

Ако попитате Линдзи Вон - тя щеше да спре времето в 13-тата секунда от последното си ски спускане в Кортина. Щеше да се премести с 13 сантиметра вляво и да избегне ужасното падане, което сложи край на кариерата ѝ.

Ако попитате зрителите на Олимпиадата - грешката на Линдзи Вон е, че не знае кога да спре.

На 41 години американската легенда в ските продължаваше да се състезава със 100% увредени колене и множество стари счупвания на рамо, предмишница, глезен, стави.

Сега тя лежи в болница с тежка фрактура на левия крак, претърпя три операции за една седмица и откри, че успехът и подкрепата на феновете са относителни величини.

Някои мерят успеха в злато. За други успехът е надеждата, че ще проходят отново. Успехът идва с опита. Но преди всичко - идва от умението да не повтаряме старите си грешки.

Това е водещата нишка в темите, които ни вълнуваха най-много през изминалата седмица - от политиката до сериала, който гледаме. 

➤ Снимка на седмицата: Тервел Замфиров, който спря времето

➤ Спасение дебне отвсякъде: Най-добрите истории от Олимпийските игри

➤ Андрей Гюров търси талант - или капанът на служебния кабинет

➤ Сагата “Петрохан”

➤ Число на седмицата: 150 млн. евро и трети заем от началото на 2026

➤ Посланието на Джеймс ван дер Бийк, който погледна смъртта в очите

➤ Какво гледаме: DARK и българското участие нa “Берлинале”

Снимка на седмицата: Тервел спря времето

Времето наистина спря, когато Тервел Замфиров спечели първия медал за България на Зимни олимпийски игри от 20 години насам.

Фотофинишът от състезанието по сноуборд заслужава да бъде снимка на седмицата наравно с щастливата среща на другата медалистка - биатлонистката Лора Христова и Екатерина Дафовска на олимпийския подиум.

23-годишната Лора стана първата българка с бронзово отличие в тази дисциплина след златото на Дафовска от Нагано през 1998 г.

Дори да не се интересувате от спорт, Олимпийските игри са спасението, от което всички имаме нужда. Не само заради красотата на движението, но и благодарение на феноменалните човешки истории.

• Филип Раймунд от Германия стана шампион в ски скоковете, въпреки че най-големият му страх е от високото.

• 46-годишната скиорка Сара Шлепер участва на Олимпийските игри в един отбор със своя 18-годишен син.

• Владислав Хераскевич от Украйна предпочете да бъде дисквалифициран, но не и да бъде цензуриран от МОК. Той продължи да носи каската, върху която бяха изобразени 22 млади украински спортисти, убити по време на руската инвазия.

• Бронзовият медалист в биатлона Стурла Холм Легрейд призна пред целия свят, че е изневерил на любовта на живота си и се надява да я спечели обратно с публичното си извинение.

Големият победител от Милано обаче е човек, който дори не участва в игрите - Леонардо ди Каприо.

Актьорът вече е спечелил любовта на Витория Черети - красивата жена в бяла рокля на Армани, която носеше флага на Италия при откриването на Олимпиадата и която се превърна в символ на вечната грация.

“Мечтаем, обичаме, скачаме. И понякога падаме. Понякога сърцето ни се къса, понякога изпускаме мечтите, които иначе щяхме да сбъднем. Но това е красотата на живота - че можем да опитаме”, каза Линдзи Вон след катастрофалния си последен старт на Олимпийски игри.

“Единственият провал в живота е да не направиш опит”.

Дали същото си мисли и бъдещият служебен премиер на България Андрей Гюров, докато попълва списъка с кандидатите за министри?

Капанът на служебния кабинет

Списъкът на Гюров едва ли е твърде дълъг, ако съдим по условията, които той предварително постави за членовете на правителството.

Андрей Гюров търси кандидати с “опит, експертиза и приличие”. Не иска “хора на конци, сламени фигури и заплюти територии”.

Знаем колко е трудно да намериш подходящ човек за каквато и да е работа в България, особено държавна.

Подобно уравнение с много неизвестни се падна и на Крум Зарков, който преди дни беше избран начело на БСП. Как се управлява амортизирана машина с части от съветско време, чиито контролни лостове се стискат от чужди ръце?

На пръв поглед, изборът на Андрей Гюров изглежда като възмездие заради атаката срещу него от Антикорупционната комисия през 2024 г. Оттогава Гюров не може да изпълнява задълженията си като подуправител на БНБ, въпреки че те са му възложени от Народното събрание. И все пак може да стане служебен премиер.

Иронията на съдбата е велико нещо - Андрей Гюров получи мандат от Илияна Йотова в деня, в който Антикорупционната комисия беше закрита официално.  

По-интересното обаче е спокойствието, с което ГЕРБ и ДПС “Ново начало” приемат избора на новия служебен премиер. Те знаят, че никога не трябва да прекъсваш врага си, докато прави грешка. И че от високо се пада най-лошо.

Когато всички очаквания за честни избори паднат върху бившия председател на парламентарната група на “Промяната”, ППДБ става гръмоотвод за цялата предизборна кампания.

А кампанията вече започна с гръм, трясък и шест трупа в планината.

Поуката “Петрохан”

Кой момент щяхте да изберете, ако можеше да върнете времето назад, така че Петрохан да се споменава само в новините за пътната обстановка вместо в най-тежката криминална хроника?

Половин България вярва, че първопричината за убийството на шестима души е един лист хартия, подписан през 2022 г. Това е споразумението на екоминистерството с хората на Ивайло Калушев, което им дава право да пазят гората в района край Петрохан.

Дали шест човешки живота щяха да бъдат спасени, ако прокуратурата и ДАНС не претупваха разследванията по старите сигнали? Или ако нямаха навика да крият резултатите от тях по чекмеджетата, но да ги вадят, когато е удобно?

Дали службите щяха да работят професионално, вместо да броят трупове, ако ръководителите на тези служби не се назначаваха по поръчка?

А може би трагедията щеше да бъде предотвратена, ако едно 15-годишно момче не беше отписано от училище?

Или грешката е настъпила, когато една майка решава да превъзпита сина си, като го отдели напълно от семейната среда?

Понякога семейната среда е отровена от нелекувани поколенчески травми, от които нито един родител не може да се освободи със собствени сили.

Само че България не е държавата на състраданието към хората, които имат нужда от психологическа помощ.

Трагедията в Петрохан не е сериал, който може да се изгледа отзад напред или просто да се спре с дистанционното.  

Число на седмицата

€150 000 000

Правителството в оставка изтегли трети заем от началото на годината - а началото на годината беше преди месец и половина.

На аукциона на 9 февруари са пласирани Държавни ценни книжа за 150 млн. евро. За 2026 г. поетият от правителството нов дълг вече достига 450 млн. евро, след като в края на януари бяха изтеглени още два - по 150 млн. евро.

Да погледнеш смъртта в очите

Не сме от поколението, което е израснало със Dawson’s Creek, но признаваме, че бяхме впечатлени от посланието на актьора Джеймс ван дер Бийк, починал от рак едва на 48 г. през тази седмица.

Една година преди смъртта си Ван дер Бийк разказва за това как болестта го е накарала да промени изцяло отговора на въпроса “Кой съм аз?”.

Младостта му преминава под знака на успешната кариера като актьор. Създаването на семейство отново сменя “верния отговор” - той вече е съпругът, човекът, който осигурява близките си. Когато става баща на 6 деца, навлиза в най-важната си роля.

Но болестта го принуждава да “гледа смъртта право в очите”, и тогава той разбира нещо повече за живота.

Всяка от ролите, с които е определял съществуването си до момента, отпада една по една.

Вече не може да печели пари, защото няма как да работи. Не може да помага на съпругата си или дори да вдигне децата си, защото е твърде слаб. И въпреки всичко не губи себе си.

Посланието на Джеймс ван дер Бийк е, че човек е достоен за Божията любов заради самото си съществуване. И ако е достоен за любовта на Бога, тогава е достатъчно добър за своята собствена любов.

Тези думи не се отнасят само до религиозните хора, а до всеки - заместете Бог с онова, в което вярвате, и смисълът няма да бъде изгубен.

Какво гледаме

Какво щяхме да променим, ако можехме да върнем времето назад, за да поправим най-голямата грешка в живота?

Въпросът, който поставяме от самото начало, всъщност е вдъхновен от страхотния германски сериал DARK (2017-2020). Трите му сезона са в Netflix и ги препоръчваме на всеки, който харесва силни истории.

Създателите му са изградили перфектна мрежа от герои - всеки от тях е взаимно преплетен с останалите чрез семейни връзки, приятелство, любов и омраза, продължаващи с десетилетия.

За пръв път виждаме сериал, чрез който можете да разберете теорията на Алберт Айнщайн за времето и философията на Артур Шопенхауер за човешката воля. А междувременно група тийнейджъри и техните родители се гонят в паралелни вселени.

Тази седмица започва и кинофестивалът “Берлинале”, където филмът “Nina Roza” с Галин Стоев участва в основната конкурсна програма и ще се състезава за “Златна мечка”. Още две продукции с българско участие ще имат световна премиера в Берлин.

“Днес това, което ни тормози, не се върти толкова около понятието за корен, колкото около понятието за смисъл - къде това, което правя, има значение”, казва Галин Стоев, един от най-добрите български режисьори с международно признание.

Интервюто с него е на Ралица Фичева и силно ви препоръчваме да го прочетете в сайта на “Булевард България”.

Докато сме на германска вълна: през 2026 г. ще можем да гледаме и последния сезон на Babylon Berlin, режисиран от Том Тиквер. Една от най-силните продукции на десетилетието.

Добавяме към препоръките и всички сезони на Deutschland 83 - историята на момче от Източна Германия, изпратено от ЩАЗИ на тайна мисия на Запад.

Музиката е това, което обогатява и трите сериала. Tози път се разделяме със седмицата с ‘’Irgendwie, irgendwo, irgendwann” от саундтрака на DARK.

И ви пожелаваме да гледате напред.