Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Европейската комисия очаква България бавно да се доближи до допустимата инфлация за приемане на еврото, но прогнозите са това да се случи в края на тази година.
Т.нар. конвергентен доклад на Европейската централна банка, който ще отговори на въпроса дали страната изпълнява както инфлационния, така и другите критерии за членство в Еврозоната, ще излезе през юни, а очакванията на ЕК са за цялата 2024 г.
В пролетните макроикономически прогнози на ЕК е записано, че след отчетената инфлация от 8,6% през миналата година, тази година тя ще достигне 3,1%, а догодина - 2,6%.
В доклада, с който се очаква да излезе от ЕЦБ през юни, се използва показателят "средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени", който използва в прогнозите си и ЕК.
Критерият, за да бъде допусната България в Еврозоната, предполага средногодишна инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1,5 процентни пункта тази на трите държави членки на ЕС с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
За миналата година това са Белгия с годишна инфлация от 2,3%, Люксембург - с 2,9%, и Испания и Дания - с 3,4%, т.е. средно 2,87%.
Преди ден управителят на БНБ Димитър Радев припомни, че в момента България изпълнява абсолютно всички номинални критерии за присъединяване към Еврозоната, с изключение на този за инфлацията.
От неговите думи обаче се разбра, че страната няма да покрие инфлационния критерий преди предстоящия конвергентен доклад след по-малко от месец.
Междувременно, в сряда НСИ публикува данните за инфлацията за април, според които на годишна база тя се забавя до 2,4%, а на месечна база е отрицателна (-0,3%).
Инфлацията от началото на годината е 0,7%, а средногодишната инфлация за периода май 2023 - април 2024 г. е 5,7%.
Според прогнозите на ЕК България трябва да се готви още за ускорен икономически растеж от 1,9% тази година и 2,9% през 2025 г, но и за задълбочаване на бюджетния дефицит: от 1,8% от БВП през 2023 г. до 1,9% от БВП през тази и 2,8% от БВП през 2025 г.
Според комисията причините за нарастване на бюджетния дефицит са свързани с увеличаването на пенсиите и на заплатите, което само частично се покрива от приходите в бюджета.
Призракът на инфлацията – митът за еврото, който България трябва да разсее
