Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Развитието на случая с ексрадицията на руския гражданин Алексей Алчин и изходът от предсрочните парламентарни избори на 2 октомври са изпитания пред България и от тях зависи дали страната ще докаже ангажимента си към плурализма, правата на човека и върховенството на закона. Това пише Джон О'Бренан*, доктор по политолия и експерт по европейска интеграция, преподавател в Института за социални науки (MUSSI) в Ирландия, в своя статия за изданието "Balkan Insight" - уебсайтът на Балканската мрежа за разследващи репортажи.
"Дали България ще се утвърди в Европейския съюз, управляван от плурализъм, зачитане на правата на човека и независимо прилагане на закона за всички граждани, или ще се върне към Руския свят, характеризиращ се с правен нихилизъм, клептокрация и бандитизъм?" е въпросът, който авторът задава.
Той описва като "възмутително" решението на окръжния съд на Варна да екстрадира живеещия от години в страната руски гражданин. Алчин привлече вниманието по-рано тази година, непосредствено след руското нахлуване в Украйна, когато по време на протест срещу войната в Украйна в морската столица изгори руския си паспорт.
Един въпрос за екстрадация и няколко за руското влияние
Според О'Бренан случаят подчертава "редица неудобни елементи в отношенията на България с Русия и продължаващите опасения относно върховенството на закона в държавата членка на ЕС".
Примерът е и показателен за опасността, пред която са изправени руснаците, които се противопоставят на войната в Украйна, дори когато пребивават в държава от Европейския съюз.
"Решението за екстрадиция е в разрез със задълженията на България по договорите на ЕС и подчертава тежкото състояние на върховенството на закона в страната", пише социологът.
Актът на съдиите е в значително противоречие с политиката на ЕС спрямо Русия. От 24 февруари насам нито един руски гражданин, пребиваващ в ЕС, не е бил екстрадиран в Москва. Междувременно Русия беше изхвърлена от Съвета на Европа и става все по-изолирана в международен план. Срещу нея е насочен и режим на тежки санкции, обхваща различни сфери като бизнес, търговия, придвижване и други.
Екстрадирането на уязвим руски гражданин при тези обстоятелства би било в разрез с ангажиментите на ЕС в областта на правата на човека, свободата на съвестта и справедливото третиране, а всъщност и с широкия спектър от ценности, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз, смята Джон О'Бренан.
Според него Алчин почти сигурно ще бъде изправен пред произволно лишаване от свобода и варварско отношение, ако бъде върнат в родината си.
А ако България продължи с екстрадицията, ще влезе в "сговор с един чудовищен режим" и ще обрече руснакa на "почти сигурна репресия от страна на крайно отмъстителните руски органи за държавна сигурност".
Авторът на статията посочва и разпространената сред българското общество "обща симпатия към Русия", която отдава на исторически представи за ролята на Русия в освобождението на България през 1877-78 г. и в носталгията, свързана с "братските връзки" по време на комунистическата епоха.
О'Бренан изтъква, че руската дезинформация е много видима в медийната среда на България от поне две десетилетия и много български граждани имат силно манипулирана представа за бруталната руска кампания срещу Украйна. В подкрепа на това твърдение са данните на Евробарометър от април 2022 г. Те сочат, че българите проявяват най-ниското ниво на симпатия към Украйна сред гражданите на държавите от ЕС - цели 46% не са съгласни с твърдението, че Русия е отговорна за подбуждането на войната.
В статията се отбелязва и руската общност, живееща на територията на България, както и хилядите имоти, закупени от руски граждани и институции - като прословутия комплекс "Камчия", който е собственост на кметството на Москва.
"Досега Путин не изразява особен интерес към тази общност, но някои българи се страхуват, че ако той постигне военна победа в Украйна, ще започне да агитира за правата на етническите руснаци в Блгария и други страни от ЕС", казва социологът.
Извън София има значително повече симпатии към руската позиция, казва О'Бренан, и се позовава на редица случаи това лято, в които е срещнал добре образовани българи, които са твърдели, че украинците не са бежанци, а са в страната "на почивка".
Руското влияние в България обаче не се простира само върху общественото мнение, а обхваща и енергийния сектор на страната.
"През по-голямата част от близкото минало "Газпром" имаше практически монопол върху доставките на газ за България, "Лукойл" контролира единствената петролна рафинерия в Бургас, както и широка мрежа от бензиностанции, а "Росатом" беше основен изпълнител на АЕЦ "Белене" - посочва авторът на статията.
С течение на времето получените възнаграждения от тези проекти позволяват "преплитането на българските мафиотски структури с руските енергийни и геополитически интереси".
Според автора руското нахлуване в Украйна е дестабилизирало управляващата коалиция между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България".
С разпадането на коалицията след оттеглянето на ИТН българската политика спрямо Русия и Украйна е навлязла във вакуум, отбелязва О'Бренан. И дава друг пример с противоречивите действия на служебния кабинет около довършването на гръцкия интерконектор на фона на внушенията за "хаос" с доставките на природен газ.
Към това експертът добавя и обвиненията по адрес на президента Руме Радев, че е "свързан с оръжейно лоби", тясно ориентирано към Москва, както и призивите на лидера на БСП Корнелия Нинова за подновяване на договора с "Газпром" - което показва, че БСП "все още пребивава в орбитата на Москва".
Предстоящите предсрочни избори ще са "трудна битка" на фона на малкия подем на ГЕРБ и прогнозите за увеличаване на резултата на "Възраждане". Изборите, както и казусът около екстрадирането на Алексей Алчин, ще представляват голямо изпитание за България, казва О'Бренан.
Радан Кънев зове евроинституциите "да спрат" екстрадициите по искане на Москва
* Джон О'Бренан e доктор по политолия и преподавател по европейски науки, чел е лекции за Европейския съюз в университети в България, Румъния, Холандия, Полша, Сърбия, Словакия, Словения и Обединеното кралство. Автор е на анализи, публикувани в "Ди Велт", "Ел Тиемпо", "Гардиън" и др., сътрудник на BBC World Service и други авторитетни медии. Автор е на редица научни публикации, свързани с европейската интеграция на страните от Балканите, а през 2006 г. излиза една от книгите му, озаглавена "The Eastern Enlargement of the European Union".
