Министерството на финансите очаква забавяне на растежа на брутния вътрешен продукт на България до 1,8% през 2023 г. и ускоряване до 3,3% през 2024 г. Това става ясно от основния сценарий в Пролетната макроикономическа прогноза на ведомството.
В нея е разработен и алтернативен такъв, който е по-неблагоприятен и се базира на хипотезата за задълбочаване на негативните рискове от войната в Украйна. При втория вариант, който все пак е по-малко вероятен, БВП се очаква да отбележи отрицателен растеж от -0,5% през настоящата година.
Основният сценарий
Очаква се тази година българската икономика да отбележи растеж под 2%, след като през 2022 г. по предварителни данни на НСИ бе реализиран ръст от 3,4%. Като причина за забавянето МФ посочва влошаването при външното търсене и условията на финансиране, в среда на нарастващи лихвени проценти.
В останалите години от прогнозния период 2023-2026 г. се очаква повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните и инвестиции. В резултат на това през трите години – 2024-а, 2025-а и 2026-а – БВП ще нараства с по 3 до 3,3%.
МФ очертава спад на безработицата, която догодина дори може да остане под 4%. Нарастването на доходите обаче ще се забави, особено на фона на 18-процентния им ръст през миналата година. През 2023 г. той се очаква да 11,5%, през 2024 – 10,6%, а след това да се забави с по-голяма стъпка.
Финансовото ведомство очаква забавяне и на инфлационния натиск. Той започна да намалява в края на 2022 г. в резултат на успокояването на международните цени на енергийните стоки и другите суровини.
Прогнозата е, че инфлацията:
- в края на 2023 г. тя ще се е понижила до 5,6%, а средногодишната – до 8,7%.
- През 2024 г. се очаква да достигне 3.2%, а средногодишната да е 3.8%.
- През 2025 и 2026 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, съответно до 2.8 и 2.2%.
Темпът на кредитиране остава сравнително висок в началото на 2023 г., но до края на годината се очаква да се забави заедно с по-ниския икономически растеж.
Износът и вносът на стоки и услуги също се очаква да забави високите темпове на растеж от миналата година. Причината е започналият спад на международните цени и очаквания ограничен нарастване на обемите на търговията.
През 2023 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на страната да остане около 0.7% от БВП без значителни изменения при отделните компоненти.
Алтернативният сценарий
Той стъпва на възможността войната на Русия в Украйна да доведе до влошаване на международната икономическа обстановка, което би рефлектирало значително върху отворената българска икономика. Накратко, по-слабо търсене от страна на основните търговски партньори може да понижи реалния растеж на БВП на България през 2023 до -0.1% и до -0,5% през 2024 г.
В разгледания сценарий отрицателният ефект върху икономиката на ЕС е по-силен, което предполага и известно обезценяване на еврото спрямо долара. По-слабото световно търсене ще доведе и до относително по-ниски международни цени на суровините до края на 2026 г. В резултат на по-ниската икономическа активност в ЕС и по-големия спад на международните цени се предполага, че ЕЦБ ще започне политика на постепенно понижение на основния лихвен процент още през втората половина на 2024 г. Вероятността от осъществяването на подобен негативен сценарий е диктувана от силното повишение на лихвените проценти през 2022 г., пише в прогнозата.
Като цяло високата задлъжнялост и покачващата се цена на обслужване на дълга увеличават риска от просрочване на текущите плащания към кредиторите и влошаване на финансовата стабилност. Това би се отразило негативно върху пазара на недвижими имоти, строителството и потреблението на домакинствата.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
