Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В България вече се превърна в практика депутатите да прокарват незабелязано промени в различните закони. Поредният такъв случай вече доведе до обществен скандал.
На 19 ноември депутатите приеха без обществено обсъждане изменение в Закона за потребителския кредит (ЗПК), с което се узаконява начисляването на неустойки по бързи кредити в размер до 200% от главницата. Това означава, че ако човек изтегли 1000 лв. заем от нефинансова институция, евентуалните неустойки могат да достигнат 2000 лв. Предложението предизвика остра обществена реакция и председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова обеща спорните текстове да бъдат оттеглени.
ГЕРБ оттегли спорните поправки за двойната неустойка при бързите кредити
Предложението мина тихомълком между първо и второ гласуване на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Промените са по инициатива на независимия депутат Спас Панчев (бивш член на ПГ "БСП за България"), който твърди, че по този начин се слага „таван“ и не било „лобизъм“, а „защита на интересите на кредитополучателите“.
След предизвикания скандал Менда Стоянова каза, че ресорната комисия ще оттегли текстовете на 24 ноември. Членовете ѝ се събраха на извънредно заседание и гласуваха отмяната.
Преди това адвокати се обявиха против предложените промени, тъй като така се дава възможност на фирмите за бързи кредити да вземат от потребителите огромни суми за неспазване на определени задължения, дори без да се съобразяват със срока на заема, а съдът вече не може да защити гражданите.
"Моето предложение е да има таван, неустойките да бъдат до два пъти максимум. В много случаи неустойката е кратно по-висока. Ако има таван, ще бъдат защитени правата на кредитополучателите", казва Панчев пред БНР. Позицията му обаче беше подложена на критика от страна на Георги Кадиев, бивш зам.-финансов министър и бивш депутат, по чиято инициатива беше наложено ограничение за лихвите по бързи кредити през 2014.
"Приетото сега предложение на Спас Панчев за таван на неустойките /като таванът на лихвата не се променя/ по принцип е правилно. Проблемът е прекалено високият таван - два пъти главницата. Т.е. взимаш 400 лв. кредит и при първа грешка, която не си видял в дребния шрифт на договора, 800 лв. неустойка! А много от тези хора дори не могат да четат. Тези високи неустойки досега падаха в съда, макар малцина да стигаха дотам. Сега вече ще са законни. Опозицията проспа това. Нито го подкрепи, нито се възпротиви, нито предложи алтернативно решение. А неустойката не би трябвало да достига дори и 50% от главницата", казва Кадиев.
„Булевард България“ се свърза с адвокат от платформата nadplatih.com, която е първата у нас, занимаваща се с връщане на надвнесени лихви по бързи кредити и със защита на правата на хората, изтеглили бърз заем. Юристът смята, че с тези нови промени се узаконява заобикалянето на закона.
„Стандартната практика на такива дружества за бързи кредити – или небанкови финансови институции – по принцип е да заобикалят Закона за потребителския кредит. През 2014 г. този закон беше променен и сложиха таван на годишния процент на разходите (ГПР) - стана 50%“, казва той.
ГПР са лихвите с всички такси и комисиони по обслужването на кредита. Тоест, при изтеглена главница от 1000 лв., максималният размер на разходите за една година не може да превишава 500 лв.
„Дружествата обаче започнаха да го заобикалят чрез различни правни хватки – най-често чрез използване на неустойки и такси. Преди две години се създаде константна практика на българските съдилища, с която обявяваха подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави. На практика падаха в съда. От началото на тази година обаче накараха съда да следи служебно за практики, които нарушават Закона за защита на потребителите. Преди това не беше така – съдът нямаше такова задължение“, казва адвокатът.
Така вече съдебната практика е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата.
Повечето дружества за бързи кредити събират парите си чрез процедури, които се наричат заповедни производства. Те са едностранни производства, при които кредиторът иска да му се присъди определена сума и ако отговаря на обективни критерии, съдът издава такъв документ. Той се връчва на длъжниците. Ако те възразят – производството може да продължи. Ако не възразят – влиза в сила.
„Много от длъжниците на практика не възразяват, тъй като нямат възможност да си наемат адвокат или преценяват, че наистина дължат едни пари по договор. Сега това е невъзможно, тъй като съдът следи това нещо и отхвърля подобни претенции. Дружествата губят много пари по този начин, тъй като всичките им искове за такива неустойки са отхвърлени от съда служебно. Смятам, че затова идва и тази промяна. С нея се цели да се узакони това заобикаляне на закона, което тези фирми правеха с неустойките“, казва адвокатът от nadplatih.com.
„Спас Панчев е предложил тази промяна между първо и второ четене на закона, без да се обсъжда и без да има мотиви“, добавя той.
Nadplatih.com е платформа, която се занимава именно с този казус. В нея всеки може да провери дали е заплатил лихви, неустойки, такси и комисиони над законодопустимите, при теглене на бърз кредит. Адвокатите от платформата завеждат дела в съда и могат да върнат на хората тези пари. Потребителят не предплаща нищо – накрая връща на Nadplatih.com (част от дружеството „Темис Кепитъл“) само процент от възстановените средства, и то само при положение, че такива бъдат възвърнати.
Идеята за услугата се ражда в средата на 2019 г. и е в отговор на некоректното поведение на фирмите за бързи кредити спрямо техните клиенти. Обикновено размерът на надплатените пари по един бърз кредит е между 50% и 100% от размера на изтеглената главница. Ако новите промени в закона влязат в сила, това ще означава, че адвокатите от nadplatih.com вече много трудно ще връщат надплатени средства.
„Това означава, че от 1 януари 2021 г. платформата няма да може да връща нови вземания, които са от новосключени договори. Това безспорно ще ни повлияе. Не е ясно и как ще се промени практиката на съда, което също би ни засегнало".
„По новите кредити, които ще се отпускат след 1 януари 2021 г. ние няма да можем да възстановим суми, тъй като тези неустойки ще са законни съгласно тази норма. Надали сумите, които ще начисляват фирмите за бързи кредити, ще са над тези неустойки – над 200%. Ще можем да връщаме пари, но само по стари кредити, които са сключени преди датата на влизане в сила на закона“, обясняват от nadplatih.com.
Кои неустойки ще бъдат законни? „По принцип дружествата използват няколко типа неустойки. Но най-основната е тази за непредоставяне на обезпечение. В повечето договори за бързи кредити има клаузи за предоставяне на обезпечение – един или двама поръчители. Тази клауза всъщност е стандартната, с която се заобикаля законът“, казва адвокатът.
А ще могат ли хората да търсят правата си в съда, ако промените влязат в сила? „Точно това е важното. Хората няма да имат правна защита и законът няма да ги защитава“.
Промените не вземат предвид и срока на кредита. „Другото много ключово нещо е, че изменението на закона е така формулирано, че няма значение за какъв период е начислена неустойката. Тоест, човек може да тегли кредит за 1 месец и да трябва да върне неустойка от 200% за неизпълнение на своето задължение. Сумата може да е огромна, могат да се натрупат космически цифри“, добавя адвокатът.
Над 130 адвокати от цялата страна написаха отворено писмо до президента Румен Радев да наложи вето върху разпоредбата. Омбудсманът Диана Ковачева каза, че ще сезира Конституционния съд, тъй като е нарушен чл. 56 от Конституцията - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Всичко това доведе до решението на Менда Стоянова текстовете да отпаднат.
