4 риска за бъдещето след пандемията

Златно правило на политиката е, че правилният момент за обявяване на едно решение понякога е по-важно от самата същност на решението. Светът отдавна се нуждае от системна реформа на икономическите, социалните и технологичните си структури, но "правилният момент" така и не идваше.

Ръстът на световната икономика се забавяше, политическите конфликти се увличаваха, а геополитическите отношения ставаха все по-нестабилни. Едновременно с това социалното неравенство се увеличаваше и изваждаше на показ множество проблеми.

Кризата с Covid-19 се превърна в ярка и откровена илюстрация на всеки от тези дефицити. Пандемията принуди световните лидери да осъзнаят колко опасности крият проблемите с достъпа до здравеопазването, липсата на електронни услуги и нестабилната социална защита.

Вирусът отне привилегията на елитите да планират и да отлагат. Вече никой не може да си позволи да чака подходящия момент за сериозни реформи. Въпросът е как обществата могат да са сигурни, че промените са правилни.

След "голямото спиране" следва "голямо презареждане" - серия от дълбоки промени в досегашния обществен живот, на който често се приписва термина "старата нормалност". Ако държавите бездействат срещу появяващите се рискове, може да изгубят историческия си шанс да контролират новата нормалност, вместо да се адаптират към непредсказуемото.

Световният икономически форум е помолил 350 от най-големите световни експерти по оценка на риска да направят анализ на най-вероятните и най-притеснителните рискове от Covid-19 през следващите 18 месеца.

Икономиката

Резултатите показват, че икономическите рискове са доминиращи в прогнозите на специалистите. 2/3 от експертите в проучването смятат, че най-големият проблем в средносрочен план ще е продължителната глобална рецесия. Половината от тях посочват, че основните им притеснения са свързани с фирмените фалити, консолидирането в секторите, неспособността на отделни индустрии да се възстановят от икономическия срив и сътресенията на веригите на доставки.

Сигурността

Критично важните рискове, които не са непосредствено свързани с икономиката, също присъстват в списъка на Световния икономически форум. 50% от интервюираните експерти изразяват частично притеснение от вероятността за увеличаване на кибератаките срещу големите компании.

Те очакват част от ограниченията върху свободното презгранично движение на хора да останат в сила до 2021 г. 40 на сто от запитаните смятат, че евентуалното избухване на нова епидемия на инфекциозна болест ще е сериозен риск за света.

Екологията

Колкото до екологията - независимо от очаквания 8% спад на глобалните емисии вредни газове през 2020 г., най-големите световни икономики най-вероятно няма да успеят да постигнат целта си за ограничаване на средните температури до 1,5 градуса над нивото им преди Индустриалната революция. Деградирането на климата и околната среда ще се влоши, ако държавите не прилагат критерии за устойчиво развитие в плановете си за възстановяване на икономиката, както и ако разходите по покриване на щетите от Covid-19 изчерпат ресурса за екологичен преход.

Стресът и психичното здраве

Не по-малък е проблемът със социалното напрежение. Стресът от крайните мерки по време на епидемията се задълбочава от безработицата, междупоколенческите разломи и вредите върху психичното здраве на хората вследствие на страха и изолацията.

Според американско изследване от април 2020 г., публикувано в Jama Psychiatry, продължителното социално дистанциране може да доведе до увеличение на риска от самоубийства. Друго изследване, проведено в САЩ, показва, че 70% от пълнолетните американци определят периода на пандемията с Covid-19 като най-стресиращия етап в професионалното им развитие.

Прогнозите за икономическите последици от Covid-19 върху младите хора, които сега навлизат на пазара на труда, показват още по-влошени резултати в сравнение с финансовата криза от 2008 г. върху тогавашното поколение.

Връзката между обществото и технологиите вероятно също ще претърпи промени.

Технологичните решения са от ключово значение за ограничаване на разпространението на новия коронавирус, запазването на комуникационните връзки между разделените семейства и възможността за дистанционна работа и обучение. Но прибързаното прилагане на дигитални решения, които влизат в конфликт с основни граждански права и свободи, може да доведе до сериозен ръст на киберпрестъпленията, злоупотреба с власт и все по-растящо неравенство.

Анализът на експертите по оценка на риска не е точна прогноза, но той би трябвало да послужи като предупредителен сигнал за опасностите, които могат да възникнат при неправилни управленски решения.

Covid-19 разкри дефицитите на здравеопазването, дигиталното управление и социалната защита, но показа и силните места на системите, с които може да се изгради една по-добра версия.

Най-после се прояви ново разбиране за значението на обществените услуги от първостепенна необходимост - преди всичко, здравните грижи.

Потребителските и транспортните навици на хората се промениха драстично, което показва, че има място за адаптиране към по-устойчив обществен модел. Технологичните решения показаха, че немалка част от хората могат да продължат да работя, учат, произвеждат и помагат, без да се налага да излизат от вкъщи. Всички тези резултати могат да се използват в подобряването на обществения ред.

Експертите към Световния икономически форум акцентират върху позитивните възможности за разширяване на многостранното сътрудничество при непредвидено нарушаване на глобалната търговия, повишаване на политическата активност на градско ниво, създаване на схеми за публично-частно здравно осигуряване, които да бъдат на разположение на най-уязвимите групи от обществото, включване в образователните програми на учебен материал, който повишава информираността на младите хора за психичното здраве и др.