Точно преди 60 години - на 27 октомври 1962 г. - светът е бил най-близо до ядрена война, смятат историците. Денят е известен като "Черната събота" и е в разгара на Кубинската криза. Шест десетилетия по-късно документи разкрития разказват какво се е случило.
А според "Гардиън" паралели със съвременните събития и войната в Украйна не липсват. Такъв паралел - но в политическия му смисъл, неотдавна направи и американският президент Джо Байдън покрай намеците на Русия за риск от ядрен конфликт. Преди ден под надзора на агресора и руски президент Владимир Путин започна ядрено учение - в съзвучие с мащабна дезинформационна кампания на Кремъл как Киев планирал да пусне "мръсна бомба".
За събитията от 27 октомври 1962 г. сега разказват публикувани за първи път документи на английски език, намиращи се в Архива за национална сигурност към университета "Джордж Вашингтон". Кубинската криза е започнала - СССР строи ракетни площадки на територията на Куба, САЩ разбират за това, въпреки че президентът Джон Кенеди и администрацията му първоначално не се доверяват на данните на разузнаването. Вашингтон, макар и късно, решава да спре евентуални доставки на ракети по море за режима в Хавана, докато руснаците се опитват да заобиколят "карантината" и да доставят установки и въоръжение чрез подводници.
Най-опасният момент настъпва, когато една от тези подводници, B-59, е принудена да излезе на повърхността късно през нощта в Саргасово море, за да презареди батериите си. Но се оказва заобиколена от американски разрушители и самолети за борба с подводници, кръжащи над нея.
Един от висшите съветски офицери, капитан втори ранг Василий Архипов, който тогава е началник на щаба на 69-а бригада подводници, описва сцената в разсекретените и преведени нови изторически документи:
"Прелитания на самолети само на 20-30 метра над подводницата, използване на мощни прожектори, огън от автоматични оръдия (над 300 снаряда), хвърляне на дълбочинни бомби, пресичане пред подводницата от разрушители на опасно близко разстояние, насочване на оръдията...", спомня си Архипов въпросната нощ, според преведените документи.
По думите му командирът на подводницата Валентин Савицки тогава е напът да загуби самообладание. Това е моментът, в който е имало реален риск да бъде изстреляно ядрено торпедо. Архипов разказва, че един от американските самолети "включил мощни прожектори и заслепил хората на мостика така, че ги заболяха очите". "Това беше шок. Командирът физически не можеше да дава никакви заповеди, дори не можеше да разбере какво се случва. Той можеше инстинктивно, без да размишлява, да заповяда "аварийно потапяне". Тогава въпросът дали самолетът отгоре стреля по подводницата или около нея нямаше да възникне в ничия глава. Това е войната."
Светлана Савранская, директор на руските програми на Архива за национална сигурност, интервюира друг командир на подводница от същата бригада. Рюрик Кетов твърди, че Савицки е бил убеден, че руските сили са нападнати и че войната със САЩ е започнала. Командирът изпаднал в паника, като призовал за "спешно гмуркане" и за подготовка на торпедо №1 - това, което носи ядрена бойна глава. За щастие Савицки не могъл веднага да слезе по тясното стълбище и да даде разпореждания. През това време - буквално няколко мига - Архипов разбира, че американските сили подават сигнали, а не атакуват, и умишлено стрелят встрани от подводницата.
"Той се обади на Савицки и каза: "Успокой се, виж, че те сигнализират, а не атакуват, нека да сигнализираме обратно". Савицки се обърна назад, видя ситуацията, заповяда на офицера по сигнализацията да сигнализира обратно", става ясно от интервюто на Савранская с Кетов. Според разказа преди да бъде изстреляно ядреното торпедо, други двама офицери е трябвало да потвърдят всяка заповед на Савицки. Но това не прави рискът по-малък.
На конференция в Хавана през 2002 г. Джон Питърсън, лейтенант на USS Beale - американският кораб-разрушител, който е най-близо до руската подводница в инфарктния ден, заявява, че той и неговият екипаж са се възмутили от заповедите да използват само тренировъчни дълбочинни бомби, които само издават силен взрив. Затова "стреляли" с ръчни гранати, натъпкани в тръби от тоалетна хартия, които произвеждали взрив бризо до корпуса на руската подводница.
Руският офицер от сигналното разузнаване на борда на B-59 Вадим Орлов казва, че преживяването е било като да се намираш в барабан с масло, ударен с чук - свидетелстват отново новите публикувани сведения.
"Офицерите и екипажът вече бяха изтощени. Бяха изминали целия път от руския далечен север с подводници, които не бяха пригодени за топли води. Вътрешните температури в машинното отделение се повишаваха до 65 градуса по Целзий, нивата на въглероден диоксид бяха няколко пъти по-високи от нормалните, а питейната вода беше много малко" - спомня си още Архипов.
Изчезналите самолети и големият късмет
Инцидентът с B-59 е само една от кризисните ситуации в "Черната събота". В същия ден американски разузнавателен самолет U-2 изчезна над Сибир - заради загуба на ориентация, счупен компас и заслепяване от северното сияние е едната версия. В същото време друг U-2 е бил свален над Куба, а двата акта се смятат от САЩ за умишлена ескалация от страна на Москва. Въпреки че, както се оказва по-късно, заповеди за сваляне на самолетите са били издадени независимо една от друга от различни съветски генерали.
Военният щаб във Вашингтон препоръчва средващата стъпка да е нанасяне на въздушни удари, а след това и инвазия в Куба. Но в този момент не се знае, че на територията на Куба вече има 80 ядрени бойни глави. Джон Кенеди обаче не се съгласява в препоръката на щаба за влизане в атака - заради напредък в разговорите, които той води със съветските представители. В резултат кризата приключва с изтеглянето на съветските ракети от Куба.
"Имахме късмет в ситуациите, в които можехме да бъдем въвлечени в ядрена война", смята Том Колина, директор по политиките във фонда Ploughshares, цитиран от "Гардиън". Колина е съавтор на книгата "Бутонът", посветена на надпреварата в ядреното въоръжаване.
Ядрената заплаха днес
Историята със самолетите U-2 през 1962 г. и възможността преди 60 г. притиснат руски командир да разпореди пускане на ядрено торпедо според авторите на статията в британския вестник напомнят на новините от края септември покрай войната, която Русия започна в Украйна. При инцидент над Черно море на 29 септември т.г. два руски изтребителя Су-27 засенчиха самолет за електронно наблюдение на Кралските военновъздушни сили Rivet Joint и един от руските самолети изпусна ракета.
Руските военновъздушни сили проведоха разследване и заявиха, че това е станало в резултат на техническа неизправност. Британските официални лица не са убедени, че става въпрос за инцидент, но от прихванатите комуникации стана ясно, че руските наземни контрольори са били шокирани от случилото се, което предполага, че ако става въпрос за умишлена демонстрация на сила, то това е било решение на пилота, а не заповед от Москва.
Ситуацията обаче можеше да се окаже повод за ескалация на напрежението.
Инцидентът предизвика непланирано посещение във Вашингтон на 18 октомври на министъра на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс. Целта - да се координират реакциите в случай на грешка в изчисленията или случаен сблъсък между силите на НАТО и Русия. Великобритания поиска и съгласието на Вашингтон да бъдат възобновени съвместните патрули с изтребители.
"Урокът, който трябваше да научим през 1962 г., е, че хората не са безпогрешни. И не трябва да комбинираме кризи с вяра в непогрешимостта на човеците, когато има ядрени оръжия", казва Том Колина по случая. Но по думите му днес сме в подобна ситуация - като тази отпреди 60 години.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
