Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Перфектните домакини сигурно вече са готови с късметите за баницата, но никога не е късно в последния момент да смените стратегията и да заложите на нови, концептуални наричания за следващата година. Вече сме давали идеи как да изпъкнем с оригинални късмети, ползвайки заглавия от популярните книги, както и как да впечатлим гостите с късмети, вдъхновени от киното, литературата и музиката, а сега ще предложим още един вариант за късмети, отдавайки се на поезия в новогодишната нощ.
Избрахме няколко заглавия на стихотворения от български автори.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете, в две хубави очи; — музика — лъчи...
Пейо Яворов е ненадминат в любовните лирики. Поетът, написал епични творби като "Нощ", "Две души" и "Песента на човека", би бил чудесен копирайтър, ако живееше в днешни времена. С този късмет отправяме пожелание за "две хубави очи", които винаги да ви гледат с любов.
"Доброта"
"Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!"
Не случайно Петя Дубарова е наричана "зорницата на българската поезия", защото нейните думи поставят началото на нещо наистина хубаво и светло. С този късмет и вие можете да поставите началото на Новата година с пожелание за един по-добър и по-искрен свят, изпълнен с "доброта".
"В света"
"Аз дишам, слушам, радвам се, живея.
Безмълвно се оглеждам във света"
пише Александър Вутимски. Творчеството на напусналия ни рано поет изгражда света на големия град, пълен със самотници и скитници. Но понякога именно в самотата, можем да видим живота и да му се радваме. С този късмет ви желаем да цените и да се наслаждавате на всеки момент от новата година, каквото и да ви донесе тя.
"Да бъде ден"
"един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
«Да бъде ден! Да бъде ден!,
пише Христо Смирненски през 1922 г. С това пожелание в новогодишната баница завещаваме на онзи, който го изтегли, винаги да вижда деня дори в най-черната нощ.
“Школа по катерене”
"Годините ще бързат като минувачи,
а после ще се бавят като справедливост.
За нас това каквото и да значи,
по билото ще се изкачваме щастливи"
Думите са от съвременния български поет и есеист Иван Ладжев, а в тях откриваме възхитително пожелание за щастие и най-вече за стремеж, с коийо да продължим да "се катерим" през върховете на живота.
“Разсъждение за метода”
И в още едно от своите произведения Ланджев пише:
"Ако я има любовта,
бих искал просто
да имам нещо общо,
да имам нещо общо."
Пожелаваме ви през новата година и вие да имате "нещо общо" с любовта.
"Зелените поля на Венеция"
В едно от не чак толкова известните творби на Георги Господинов, писателят пише:
"тук малко ми е мъчно за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне сред зелените
квадрати на покривката
зелените поля на моя дом".
С този късмет желаем винаги да намирате дома си, дори в най-далечните места на света и съзнанието.
"Август"
"Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.",
пише огромният съвременен поет Борис Христов. Познаваме го с мрака, който излива в невероятна поетична форма от къщата си в Лещен, където води отшелнически начин на живот. С късмета "Август" желаем вечно лято и аромат на късни рози и гроздов дъх.
"Към себе си"
Първата строфа на стихотворението на Дамян Дамянов е много популярна и има защо:
"Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез"
Концепцията за светлината в дъното на тунела и за вярата, че човек държи съдбата си в собствените си ръце е идеален "късмет". Който го изтегли, да има предвид, че и след най-черната нощ идва сутрин. И че понякога трябва като барон Мюнхаузен сами да се издърпаме за косата и да излезем на светло.
Поезията винаги е била изкуството, което представлява най-пряк път между автора и читателя. Ако искате да посрещнете Нова година с по-различни късмети от "Забрави за всеки грях, отдай се на неистов смях", пробвайте да извадите късмети от сърцето на българската поезия, в която винаги може да намерите светлина и утеха.
Честита Нова година!
