Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
В годината, в която българското образование "откри" интернет по принуда, 100 деца от 7. клас на столично училище произведоха ръкописен препис на следосвобожденския епос "Под игото". Ако питате "Защо?", ще получите отговора, който всеки възпитаник на системата познава болезнено добре. Защото някой е решил, че е "родолюбиво".
5-то ОУ "Иван Вазов" навършва сто години през 2021 - годишнината съвпада и със столетието от смъртта на автора на "Под игото", чието име носи училището. Ръководството се е самосезирало навреме, отворило е архива с най-вехтите клишета и е решило, че седмокласниците трябва да почетат двойния юбилей с литературна манифактура, преписвайки романа на Дядо Вазов.
За да не остане напълно безплоден, трудът на момчетата и момичетата е комплектован в луксозно издание, и е връчен на кмета на София Йорданка Фандъкова, за да събира прах в някой по-представителен ъгъл на кабинетната секция.
Добре, че не са решили да трогнат бившата учителка по руски език с препис на "Война и мир" - мандатът на СОС нямаше да стигне за четиритомника.
Планирани били "и други творчески изяви" на възпитаниците.
Именно. Нищо творческо, патриотично или оригинално няма в колективното преписване на чужди произведения. Преписването и наизустяването на пропагандни текстове е един от методите, прилагани в китайските "превъзпитателни" лагери, не в съвременните европейски училища.
Да научиш едно дете да мисли, да проявява емпатия и да решава сложни житейски задачи, няма нищо общо с чиновническия манталитет, при който приласкаването на политическото ръководство е водещ инстинкт за самосъхранение.
Механичното пренасяне на думи не възпитава в родолюбие, интерес към изкуството или разбиране за исторически контекст. Това е мисия за просветители с дух, талант и търпение, способни да "преведат" 14-годишните ученици през роман, който вече не съдържа почти никакви препратки към житейския опит на поколение Z.
Аналоговото мислене "Повторението е майка на знанието" е това, което поставя българската образователна система в опашката на европейските класации по функционална грамотност.
С преписване завършваш първи клас - с преписване можеш да станеш и професор в някой от десетките феодални университети в странатa.
Преписват се домашни, преписват се изпитни теми, преписват се цели докторски дисертации.
Безкритичното тъпо възпроизводство на чужди фрази и изводи се оценява с "Отличен", творческото писане се изчерпва с "ЕСЕ!" под Facebook-статус, а аналитичното мислене - с конспиративното убеждение, че Covid-ваксините ще ни инсталират Windows 10.
Преписването е тарикатлък, заради който матурите в българските училища се следят с повече СРС-та и заглушители от годишна среща на мафиотски групировки.
Държавата, чийто представител в ЕК отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, чества паметта на своите будители с ръчен препис на "Под игото".
Може би наистина си заслужаваме оценката: "Старателни и незабележими".
