2020 г. беше огромно изпитание за всяко правителство по света, но малко лидери могат да влязат в положението на Урсула фон дер Лайен.
Само няколко месеца след встъпването в длъжност на новия състав на Европейската комисия избухна пандемичната криза, която постави администрацията на ЕС в ситуация без ходове, докато държавите членки се опитваха да се справят поединично.
Една вечеря в голф-клуб - в нарушение на противоепидемичните правила - доведе до принудителната оставка от ЕК на еврокомисаря от Ирландия Фил Хоган.
Вторичната икономическа криза се разгърна точно в момента, в който Брюксел трябваше да договори новата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 - безсънни нощи, ултиматуми и все още недовършени компромиси за механизма на върховенство на закона поставят под въпрос достъпа до 1,8 трилиона евро, включително за възстановяване и структурни реформи на европейските икономики след Covid-19.
Навръх първата годишнина от мандата на Фон дер Лайен, Politico прави мащабна рекапитулация на успехите и провалите в отделните сектори - а България се споменава не само в "досието" на комисаря Мария Габриел, но и в графата с пасиви на евроинтеграцията заради ветото срещу Северна Македония. Ето каква е оценката на изданието:
Върховенството на закона
Не е изненадващо, че България е посочена като страна в риск от изпадане в категорията на "проблемни" държави като Унгария и Полша по отношение на върховенството на закона.
В профила на чешкия еврокомисар Вера Йоурова (вицепрезидент на ЕК за ценностите и прозрачността) се посочва, че механизмът за обвързване на европейските фондове със спазването на правовия ред и политическата независимост на съдебната власт ще бъде определящо за политическото й наследство.
"Начинът, по който ЕК се справи с диспутите за върховенството на закона в Унгария, Полша и може би България също ще бъде ключово", се казва в оценката на "Политико".
В началото на октомври Йоурова и колегата й Дидие Рейнолдс (еврокомисар по Правосъдието) обявиха, че мониторингът върху съдебната система и вътрешната сигурност на България ще бъде запазен и няма да се отменя. Вътрешните проблеми на страната станаха част от дневния ред на ЕП след масовите антиправителствени протести от лятото на 2020.
Блокирането на Северна Македония
Споровете между София и Скопие, които поставят под въпрос евентуалното начало на преговорите за членство в ЕС на република Северна Македония, са включени в графата с "най-лошите моменти" на унгарския еврокомисар по разширяването Оливер Вархели.
"Блокирането на преговорите заради двустранен диспут около езика и идентичността на Северна Македония нанесе удар върху целта на ЕК да започне преговорите за членство още преди края на годината. Някои дипломати обвиняват Вархели за това, че е прекалено мек спрямо София, но повечето коментатори смятат, че основният проблем е в това, че ЕНП няма досатъчно твърда позиция спрямо българския премиер Бойко Борисов... Ключовият играч в опита за преодоляване на блокажа между България и Северна Македония обаче не е Вархели, а Германското председателство на Съвета на ЕС. Докато това не се случи, голяма част от работата му на практика е замразена", пише изданието.
Иван Костов: Проблемът на Северна Македония не е с България, а с ЕС
Мария Габриел: "Старателна и незабележима"
Българският еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта получава оценка "Добър 4" в анализа на "Политико".
""Старателна и незабележима. Често се появява в скрийншоти от Zoom-срещи или разговори с групи по интереси, публикувани в Twitter. Българският еврокомисар успя да представи голяма нова стратегия за научните изследвания, без да привлече никакво внимание", се казва в статията.
Най-добрият момент в първата година от мандата на Габриел е успехът й в кампанията за отпускане на допълнителни средства за науката и образованието от 7-годишния бюджет на ЕС. В крайна сметка почти 6 млрд. евро бяха добавени към портфолиото, за което тя отговаря.
€29 млрд. за България в ЕС: Какво поискахме, какво получихме
Най-лошият момент, според "Политико", е свързан с неприятния факт, че българката беше първият член на ЕК, който даде положителен тест за Covid-19. Това доведе до бързо решение за затягане на мерките за сигурност по време на срещи с цел недопускане на разпространението на заразата сред администрацията.
"Тя беше почти невидима по отношение на въпросите, свързани с културната сфера, независимо от успешната кампания да добави и този ресор към отговорностите си. Разочаровани от ЕК, творческите индустрии се обърнаха за съдействие към Европейския парламент с искането си за по-сериозна подкрепа по време на кризата с коронавируса", се казва в анализа.
Следващата голяма задача пред Мария Габриел ще бъде надзора върху управлението на програмата "Хоризонт Европа" за финансиране на научните изследвания, което "вероятно ще я изтласка още повече на заден фон наред с други бюрократични еврокомисари".
Прочетете още:
