Красимира Иванова е адвокат по гражданско право, или всичко без престъпления, както го описа за по-лесно. Тя е на свободна практика от завидните 15 години и можете често да я забележите по централните софийски улици, с елегантната й и строга, но едновременно с това леко артистична осанка. Избрала е професията си съвсем съзнателно - тя е пето поколение адвокат, като прадядо й е завършил право през 1928 година.
С нея посещаваме един фризьор и, срещайки я, винаги съм си мислела, че е архитект. Ето сега се запознаваме официално по повод на това интервю и темата е свободата на свободните (фриланс) професии и предизвикателствата пред тях.
Поредицата е в партньорство с Обединена българска банка (ОББ). ОББ има специални предложения за кредитиране на физически лица или регистрирани от тях дружества с инвестиционни, оборотни средства или овърдрафт, които можете да видите тук.
С Красимира Иванова си говорим за сладката част на избора да си професионално независим, в една студена софийска вечер и любимия ни Квартал.
Какво е да работиш за себе си?
Работата на свободна практика ми дава свобода и независимост. В един период от три години бях помощник-нотариус със строго работно време. Още тогава разбрах, че тези ограничения не са за мен и се върнах обратно към адвокатурата заради свободата на професията.
Бях чела някъде, че ако не работиш за своята мечта, някой ще те наеме да работиш за неговата. Точно така се почувствах тогава, което наклони везните на избора ми. А да работиш за справедливостта определено е мечта.
Много е особено да си на свободна практика, защото нямаш сигурност, каквато дава една корпорация например, но на мен пък това ми харесва, защото отговаря на характера ми. Нито един ден не е еднакъв, всеки ден е предизвикателство и всеки казус е за себе си.
Динамиката на професията ме увлича и не мога да живея с нея от 9:00 до 17:00. Това съм аз. Предпочитам сама да определям кога и как ще работя и сама да си избирам клиентите. Това беше определящо при избора на тази професия.
В моята представа свободата също е доход, както са парите.
Кои са предизвикателствата пред професията ти в момента?
Този начин на работа ми дава възможност да живея в баланс с клиентите си. Във времето съм разбрала, че като поема даден казус, трябва да свърша максималното, за да остане удовлетворен клиентът. Но това не е задължителен стандарт в момента.
Адвокатурата е на колене - като разграден двор. Някои практикуват адвокатската работа, без да имат адвокатски права. Има нелоялна конкуренция, подбиване на адвокатските хонорари от определения законов минимум и т.н.
За щастие има общности от адвокати, които работят в посока да се опази хлябът на адвоката. Това обаче е един по-дълбок процес и означава да се повиши правната култура на българите и да имат уважение към професията, както е в други държави. Много клиенти са склонни да правят нещата сами по шаблонни документи, защото подценяват проблема - и идват при нас, когато вече е късно и трябва да влезем в съда. Тук не се действа превантивно.
През какво премина, за да направиш избора да си на самостоятелна практика?
Прадядо ми е завършил право през 1928 година и след това има още няколко поколения адвокати в рода ни. За мен това беше естествен избор, за който не съжалявам. Правото дава свобода - можеш да работиш във всички сфери на живота. Тези два фактора бяха определящи за мен в избора на професия, а познаването на собствения ми характер - в избора на начина да я упражнявам.
Как стои въпросът с конкуренцията в твоята професия?
При нас няма вариант да си пускаш телевизионна реклама и да се промотираш бързо. Нещата се развиват по-бавно - един доволен клиент води след себе си още.
Хората усещат, когато си отдаден на работата си и кога работиш само за пари. Моите клиенти са постоянни и с годините се връщат за различен вид консултации и услуги. Когато имат правен проблем, се сещат първо за теб. Нашата професия е ntuitu personae - професия с оглед на личността. Те те избират, защото си ти. Затова и се развива по-бавно в годините и всичко става с натрупване. Неслучайно на добрите адвокатски кантори им трябват години, за да се утвърдят. Доверие, честност и достойнство - трябва ти да го носиш, за да го предадеш на клиента.
Има ли разделение на жени и мъже?
Не съм усетила дискриминация в това отношение в България. Хората се доверяват на база на професионализма и опита ти.
Кажи ни повече за делата, които водиш? Кои са лесни и кои определяш като трудни?
Трудни са делата, в които се намесват много видове лични отношения, както и когато се бориш за правата на деца. Когато се преплитат личните отношения с правото.
Ние сме и адвокати, и психолози - научаваме тежки и лични истории, които трябва да изслушаме и да балансираме в трудната ситуация. Лесни са административните процедури, където има смазана машина. Понякога си мислиш, че едно дело е лесно, но разгръщайки се в процеса, се оказва, че не е така. Ние можем да обещаем всичко, но в карйна сметка съдът има последната дума. Съдебната система е такава, каквато е и ние сме длъжни да работим по законовите разпоредби.
Има ли повече разводи в пандемията? Какви са твоите наблюдения?
Пандемията ни изправи на нокти във всяко отношение и имаше тенденция на повече разводи, защото бяхме поставени в условия да се запознаем по-добре с партньорите си. В търговските отношения също имаше лека тенденция на повече раздели на партньори.
Докъде можеш да растеш в една свободна професия?
Правото е океан и четенето никога не спира, напротив - когато завършиш университета, едва започва. Много е важно да преценяваш докъде могат да ти стигнат силите и докъде можеш да се справиш със скалата на сложност на един случай.
Трябва да преценявам силите си и това е тънкият момент, в който опитът има значение. В дела, с които виждам, че не мога да се справя сама, включвам адвокати, с които работя за сложни казуси. В адвокатурата е много важно да знаеш къде се намираш във всеки момент и да не подвеждаш клиента. Поемаш случая, който смяташ, че си способен да разрешиш, с оглед знания, опит и закодателната уредба.
Какво ти дава професията в личностен план?
Дава ми самочувствие, че съм част от адвокатурата. Когато някой ме попита с какво се занимавам, за мен е чест да кажа, че съм адвокат.
Борбата за справедливост дава удовлетворение, колкото и да е трудна тази борба, защото живеем в изкривена реалност.
Но когато разреша проблем на клиент и видя в очите му, че е доволен, удовлетворението за мен е безценно. С моите клиенти се старая да не бъда необходимото зло, както се шегуваме с колеги, а необходимо добро, и да работя в тяхна полза.
“Правосъдието е непреклонна и трайна воля да отдаваш на всекиго правото, което му се следва".
“Повелите на правото са тия: живей почтено, не вреди другиму, отдавай всекиму заслуженото".
Тези думи са изписани и в сградата на Съдебната палата в София.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
